Мащабна и вълнуваща панорама на живота във Второто българско царство

Третият том на сагата за Второто българско царство на проф. Николай Овчаров е посветен на всекидневието на нашите предци

На 12 ноември 2026 г. в София се състоя представянето на последния том от трилогията на проф. Николай Овчаров, посветена на Второто българско царство (краят на XII - първите десетилетия на XV в.). Новата книга на известния археолог и историк ни въвлича в необятната тема за всекидневния, иначе казано, за “живия” живот на средновековните ни предци. В крайна сметка авторът успява да създаде картина, каквато досега в българската наука просто не съществува...

Информацията за онези далечни векове, приемани по правило за “тъмни” (оценка, която е несправелива и невярна!), през последните десетилетия e все по-изобилна и съдържателна. Това се дължи както на археологическите проучвания и многото нови открития, така и на напредъка на самата медиевистиката (научната дисциплина за Средновековието) в Европа и света, вкл. у нас. При това собственото ни време с поразителната по своите мащаби технологична революция, вкл. електронни библиотеки и портали с огромни масиви от информация, налага нови правила и разбирания. Трябва да се признае, че традиционната академична наука невинаги удовлетворява все по-информирания и все по-взискателен читател. Така или иначе, нашият съвременник е повлиян както от книгите, така и от специализираните телевизионни канали и предавания, документални филми и исторически възстановки, вкл. с помощта на изкуствения интелект, дискусии в социалните мрежи. За съжаление, и от ширещите се конспиративни теории и откровени заблуди... Затова модерната наука не трябва ревниво да “пази” за себе си трупащото се знание, а да намира неговите социални проекции и общ език с възможно най-широката аудитория.

Идеята за “Живот и смърт във Второто българско царство” възниква при проф. Овчаров преди много години - както на основата на собствените му знания и натрупан професионален опит, така и под влиянието на литературата. Авторът споделя, че амбицията му е да напише своебразен “пътеводител” за средновековна България. В случая срещаме добронамерена, артистична провокация с емблематичния “Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс. При това идеята, заложена от британския писател, е последвана от други “пътеводители”, вкл. за живота в Древния Рим, Византия, Западна Европа и други страни.

Във фокуса на третия том за Второто българско царство е всекидневието на средновековните българи - тема, все още недостатъчно разработена и слабо позната за широката публика. Наистина, тази недооценявана доскоро, но същностна страна от живота на предците ни привлича вниманието на някои български изследователи - например на известния познавач на българското Средновековие проф. Йордан Андреев (1939-2008), както и на историци от по-младото поколение в лицето на доц. Йоанна Бенчева, доц. Николай Хрисимов, д-р Силвия Аризанова и др. Археологическите проучвания предоставят изобилен и разнообразен материал, което се отнася и за многото обекти, изследвани години наред от самия проф. Овчаров - Перперикон, Мисионис, Велики Преслав, Велико Търново, Свищов и т. н. Читателите на тази книга ще се убедят, че авторът излиза извън обичайните рамки на средновековния бит (храна, облекло, жилища, делници, празници и т. н.), като поставя въпросната проблематика на масимално широка основа. Същевременно, без да губи основния фокус - епохата на Второто българско царство,- проф. Овчаров прави необходимите и полезни препратки към времето на Първото царство и неговия “Златен век”, а и към по-късни периоди от многовековното българско минало.

Подлагайки на анализ впечатляваща като обем научна материя, проф. Николай Овчаров изгражда оригинална концептуална линия. Ролята на българските царе, царици и свързания с тях дворцов елит е проследена на фона на самото общество. Държим да отбележим, че в настоящата книга изложението на автора ни най-малко не повтаря изложението в първите два тома от поредицата (“Великите владетели на Второто българско царство”, 2024 г., и “Аристокрацията на Второто българско царство, 2025 г.), а вплита съдбите на емблематичните царе и царици, представителите на аристокрацията, духовенството и “третото съсловие” в потока на самото време. Иначе казано, в реалния живот, политическата и културната история. С колегиална добронамереност авторът маркира и изяснява ред принципиални теоретични проблеми, вкл. дискусиите на тема “феодализъм” в европейската и българската медиевистика. В крайна сметка, Николай Овчаров прави синтезирана цялостна оценка „... що е феодализъм и има/л/ ли е той почва у нас...” От тази позиция е задължително да бъде показана максимално близката до реалността картина на българските средновековни градове, замъци и селски хижи, както и на мирното всекидневие „... от селската чорба до болярски пир...” Читателят ще научи много за пищните дворцови церемонии и царски сватби, за облеклото - от скромните дрешки на простолюдието до бляскавите одежди, украшения и инсигнии на владетелите и болярите. Същевременно и за духовните потребности и забавленията в иначе нелекия живот на жените и мъжете в средновековна България. В палитрата от фундаментални научни проблеми проф. Овчаров поставя акцент на войната и мира, съответно, на организацията и състава на средновековната войска и онова “неизбежно зло”, каквото са съюзниците и наемниците, на оръжието и снаряжението, на свързаните с него промени и иновации. Този наситен с полезна информация аналитичен обзор показва реалното място на средновековната българска империя в Европа и средновековния свят, нейните връзки с други държави и народи, вкл. “българското културно излъчване”, ако използваме дефиницията на философа на историята Арнълд Тойнби.

Епилог на новата книга на проф. Николай Овчаров е тежката, но и безкрайно човешка тема за смъртта и смисъла на живота - така, както са ги разбирали нашите предци. И тук, както и в останалите части на третия том от сагата за Второто царство, авторът анализира впечатляваща като обем и многообразие информация, вкл. слабо познати или неизвестни за читателите исторически и археологически източници - и от нашите земи, така, и от цяла Европа. Не са отминати въпросите за демографската ситуация, за средната и реалната продължителност на човешкия живот, болестите и чумните пандемии, хигиената, вярванията, суеверията и т. н. Разбира се, авторът отделя подчертано внимание на некрополите - колкото и парадоксално да звучи, “градовете на мъртвите” са една от най-важните линии при изследването на самия живот! Освен привличането на най-новите проучвания на свои колеги археолози от редица обекти от обширната територия на средновековна България (Мизия, Тракия, Македония, отвъддунавски земи), проф. Овчаров привежда паралели от европейската действителност в онази епоха. Така или иначе, „... богат и сиромах при Господ се срещат...”, а посланията на вярата наред с всичко останало излъчват своя автентичен хуманизъм, присъщ не само на предците ни, но и на самите нас.

Нека се върнем към общото послание в трилогията на проф. Николай Овчаров. Многопластовият разказ на автора ненатрапчиво, но и достатъчно ясно показва непреходните истини за България и нейното място в европейската цивилизация. Водещата линия в трите тома ни убеждава в истината, че нашите корени не са литературна метафора, патриотична патетика и романтична представа, а многовековна историческа реалност - европейска и изконно българска.