Една трета от народа лежал в болница тази година

Средният престой е 4,42 дни, приемът е основно по 20 диагнози

2,12 млн. са хоспитализациите в страната до средата на октомври

Първи сме в ЕС по брой приеми в болница

Над 2.13 млн. са хоспитализациите в България към средата на октомври, в това число влизат, както тези по здравна каса, така и платените кеш, чрез частен фонд или пък в психиатриите. Данните са взети от Националната здравнонформационна система (НЗИС). При население от около 6,4 милиона души, това означава, че средно всеки трети българин преминава през болница в рамките на една година.
Броят на приемите в болница по спешност са 1 104 354, останалите са планови. Средният отчетен престой в лечебни заведения е 4,42 дни.
Цифрите показват, че средно на месец в страната има по 223 хил. приема в болница. За сравнение през 2025 г. хоспитализациите са били 216 хил. средно на месец, през 2024 г. - 210 хил., а през 2023 г. - 193 хил. Трендът е ясен - трайно нагоре. През тази година те се увеличават с 6 хиляди на месец в сравнение с предходната, а честотата им в отделните области в страната е доста различна.
Най-голям прием в болници има областите София - 602 272, Пловдив - 341 789, Бургас - 166 457, Варна - 117 770, Плевен - 117 479, Пазарджик - 93 609, Русе - 77 991. Ако данните се съотнесат на глава от населението, картината става по-различна. Оказва се, че в едни региони хората се приемат в болница в пъти повече, отколкото в други. Така например т. г. най-много се оказват хоспитализациите на 1000 души в Плевен - 551, а най-малко те са в Перник - 95, или 6 пъти по-малко. Другите области в висок прием в лечебни заведения на 1000 души са Пловдив - 535, София - 461, Бургас - 425, Русе и Пазарджик - 423.
С най-голям брой спешни случаи се оказва Русе, където 306 от 1000 хоспитализации са спешни, следват Плевен - с 283/1000, Пловдив - 281/1000, Пазарджик - 241/1000, Бургас - 222/1000, Монтана - 198/1000. София редом със Сливен е със средните 176 спешни хоспитализации на 1000 души, а Варна - едва със 108 на 1000 и т. н.
България твърдо заема първото място в Европейския съюз по брой хоспитализации на глава от населението. Статистиката се потвърждава както от докладите на Европейската комисия (“Health at a Glance”), така и от най-новите данни на Националната здравноинформационна система (НЗИС)
Според анализите на Евростат и на Института за пазарна икономика (ИПИ), първенството ни не се дължи на факта, че сме най-болната нация, а на структурни дефекти в здравната система като финансиране чрез клинични пътеки, например. Болниците у нас се финансират от НЗОК основно на база преминали пациенти. Това ги стимулира да приемат хора “по документи” или за изследвания. Друга причина според анализатори е липсата на превенция. Често пациентите стигат до болница за състояния, които е можело да бъдат овладени навреме.
България разполага с рекордните 870 болнични легла на 100 000 души население при средно за ЕС - 507 легла. В страната функционират 341 болници - по брой лечебни заведения на милион надхвърляме двойно средноевропейските нива. А когато има налична леглова база, системата естествено се стреми да я запълни, за да оправдае разходите си.
Данните на НЗИС сочат, че близо половината от всички хоспитализации в страната се формират от 20 конкретни клинични пътеки - (главно в кардиологията, неврологията и диагностичните процедури).
В края на септември НЗОК и експерти от Световната банка обсъдиха различни възможности за намаляване броя на хоспитализациите. Препоръките са насочени към подобряване на профилактиката и преструктуриране на болничната помощ чрез превръщане на по-малки или неефективни болници за активно лечение в медицински центрове с легла за краткосрочно наблюдение (до 48 часа).

Кои са най-честите заболявания, които ни вкарват за лечение

Най-честите заболявания и процедури, по които пациентите се приемат в болница, се разделят в няколко основни медицински направления:

1. Кардиология и съдови заболявания (Абсолютен лидер)
Сърдечно-съдовите проблеми са водещата причина за прием по клинични пътеки у нас. Системата е силно ориентирана към хоспитализиране на тези пациенти:
• Артериална хипертония (Високо кръвно налягане): Хиляди пациенти се приемат за “регулиране на терапията”, което в други страни става изцяло при личния лекар.
• Исхемична болест на сърцето и Остър коронарен синдром: Включва приема за извършване на коронарографии (цветна снимка на сърцето) и поставяне на стентове.
• Сърдечна недостатъчност: България е на първо място в целия ЕС по хоспитализации за сърдечна недостатъчност с над 1000 случая на 100 000 души (двойно повече от Полша, която е на второ място).

2. Неврология
• Мозъчен инсулт (инфаркт) и последствия от него: Макар и тежко състояние, много пациенти биват приемани повторно за диагностика и проследяване.
• Заболявания на периферната нервна система: Радикулити, плексити, дискови хернии и дископатии. Изключително масов прием с цел консервативно (лекарствено) лечение на болката.

3. Физикална терапия и рехабилитация
Пътеките за рехабилитация са сред най-натоварените и бързо изчерпващи се в страната:
• Рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат: Пациенти след счупвания, артрози или с хронични ставни болки се приемат масово в специализирани болници (санаториуми).
• Рехабилитация при неврологични заболявания: След прекарани инсулти или травми на периферната нервна система.

4. Онкология (Системно лечение)
• Химиотерапия, таргетна терапия и имунотерапия: Пътеките за продължително парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори формират огромен брой хоспитализации. Поради изискванията на НЗОК, болните трябва да бъдат приети по клинична пътека или амбулаторна процедура, за да получат скъпоструващите си лекарства, което се случва на всеки няколко седмици.

5. Пулмология (Дихателна система)
• Пневмонии и Бронхити: Особено през зимния сезон, това са най-честите пътеки за прием както при възрастни, така и при деца.
• ХОББ (Хронична обструктивна белодробна болест) и Астма: Чести приеми при остри пристъпи или декомпенсация.

6. Офталмология и Гастроентерология (Кратки процедури)
• Катаракта (“перде” на окото): Оперативното лечение на катаракта е сред най-използваните хирургични клинични пътеки в България.
• Гастроскопии и колоноскопии: Заболявания на стомашно-чревния тракт, изискващи диагностика. Често се извършват с кратък престой по клинична пътека, вместо да се правят в извънболничната помощ.

С клинични пътеки за функционални изследвания

Лични лекари: Системата тика пациентите към болниците

ДАНИЕЛА ФАРХИ
ТРУД NEWS, ВАРНА
Системата тика пациентите към болниците, като формулира клинични пътеки за функционални изследвания, които могат и трябва да се извършват амбулаторно в доболничната помощ, твърдят лични лекари от Варна, според които 1/3 от хоспитализациите са именно такива. Хората лежат по няколко дни в болница, за да им се направи по здравна каса ЯМР, ПЕТ-скенер, колоноскопия, фиброгастроскопия. Пътеките са скъпи, загуби има и от болничния, който пациентът е принуден да ползва, само за да се изследва, обясняват джипитата. Като абсурд те сочат забраната да дават направление за скенер и да ползват ехограф. При нужда, трябва да пращат с направление пациента при специалист, а често лимитът му за такива изследвания е свършил и процедурата се повтаря през следващия месец или човекът трябва да си плати за диагностиката.
В Европа практиката е обратната, у нас тотално е сбъркана и системата за профилактика, която забранява на лекаря, познаващ най-добре пациента си, да пуска редица изследвания като хормони, витамини и др., посочват личните лекари.

Лекарите имат обяснение

Парите на болниците идват от хоспитализациите

МАРИЯ КЕХАЙОВА
Хоспитализациите у нас и в частност в Бургас, действително са нереално много. Това обаче си има своето обяснение. Парите на болниците идват именно от хоспитализираните пациенти. Затова ги приемат в здравно заведение понякога и заради минимален проблем. Дори понякога ги приемат и само за да ги изследват. Това е защото личните лекари обикновено пестят от направления за изследвания и насочват пациента да влезе в болница, за да го “проверят”. Той го прави и в крайна сметка всички са доволни.
Никой не натиска болничните шефове, просто колкото повече лежащо болни има, толкова по- добре ще се върже бюджета им.
Това коментират медици от Бургас. Те обясняват че темата е щекотлива и не желаят да се посочват имената им.
За да се намалят тези рекордни стойности на хоспитализирани хора, може би трябва да има и по - малко болници смятат те. Дори не всички са лежащо болни а “преминали”. Някои влизат за дребна процедура, и вечер се прибират да спят у дома.