Климатът мести вредители към България

При ранното им откриване стотиците агроаптеки могат да помогнат за фитосанитарния контрол

Миризливката няма естествени врагове и се размножава необезпокоявано

Напада и уврежда ябълки, круши, грозде, домати, пипер, боб и царевица

Роман Рачков*, Климатека

С климатичните промени условията за оцеляване и разпространение на редица вредители по растенията се променят. Новите видове обикновено пристигат чрез търговията и транспорта, но по-меките зими и по-дългите топли сезони могат да им помогнат да се установят на места, където преди не са успявали. Ранното им откриване става все по-важно. В България обаче между появата на необичаен вредител на терен и достигането на информацията до фитосанитарните власти остава празнина. Едно възможно решение може да бъде мрежата от стотици агроаптеки и агрономите, които ежедневно работят със земеделски производители.

Кафявата мраморна дървеница (Halyomorpha halys), позната у нас и като миризливка, показва нагледно колко трудно може да бъде проследено навлизането на нов вредител. Видът произхожда от Източна Азия и чрез международната търговия и транспорт се разпространява в Северна Америка и Европа. В България присъствието му е официално документирано през 2016 г. 

Миризливката напада широк кръг растения – сред тях ябълки, круши, праскови, грозде, лешници, домати, пипер, боб и царевица – и уврежда директно плодовете и семената чрез храненето си. Липсата на естествени врагове в новите райони на разпространение ѝ позволява да се размножава почти необезпокоявано. След като един такъв вид се установи широко, контролът става значително по-труден и изисква постоянни мерки.

Днес Halyomorpha halys вече е широко разпространена и не е карантинен вредител по смисъла на европейското законодателство. Затова миризливката е важна тук не като вид, който предложеният механизъм тепърва може да спре, а като пример защо следващата нова заплаха трябва да бъде забелязана по-рано. 

Появата на нов вид и успешното му установяване са два различни процеса. 
Международната търговия и транспортът могат да пренесат вредител на хиляди километри. Климатът обаче влияе върху това дали той ще преживее зимата, ще се размножи и ще създаде трайна популация на новото място.

Научните изследвания показват, че с повишаването на температурите редица вредители по земеделските култури разширяват ареалите си към по-високи географски ширини. По-меките зими могат да намалят зимната смъртност, а по-дългият топъл сезон при някои видове позволява повече поколения в рамките на година.

При кафявата мраморна дървеница български наблюдения сочат основно едно поколение годишно. По-меките зими и по-ранното затопляне могат да подпомогнат презимуването на възрастните и да удължат активния им сезон.

Затова затоплянето не е причината за появата на новите вредители, а факторът, който увеличава шанса те да се установят трайно.

Системата за ранно предупреждение трябва да следи за променящ се, а не за статичен риск. Без работеща система за ранно откриване, климатичните промени не увеличават само броя на новите заплахи, а и щетите от тях, защото времето между появата на вредителя и неговото идентифициране е именно периодът, в който той се разпространява необезпокоявано.

Колкото по-благоприятни стават условията за нови вредители, толкова по-важно е те да бъдат откривани рано. Фитосанитарният контрол обаче не може постоянно да наблюдава всяко поле, двор или малко стопанство. А първият необичаен симптом може да се появи именно на място, което остава извън системното наблюдение. 
Тогава малкият производител или пък собственикът на няколко овошки отива първо в агроаптеката. В тези аптеки той показва снимка, лист, плод или летораст и пита какъв е проблемът.

Така агрономът може да се окаже сред първите специалисти извън стопанството, които виждат нещо необичайно. Днес подобно наблюдение може да приключи с устна консултация. Няма стандартен механизъм, чрез който информацията лесно да бъде превърната в структуриран сигнал към фитосанитарните власти.
Същевременно в България работят близо 800 действащи агроаптеки, разпределени в различни части на страната и управлявани от квалифицирани агрономи. Тази вече съществуваща гъста мрежа може да добави едно важно стъпало в ранното наблюдение на нови вредители, без да поема функциите на фитосанитарните инспектори.

Предложението е агрономите в агроаптеките да разполагат с единен цифров канал за подаване на сигнали при съмнение за нов или необичаен вредител. Сигналът може да съдържа култура, местоположение, кратко описание и снимка и да получава регистрационен номер. След това БАБХ преценява дали случаят изисква проверка и лабораторна диагностика.

Ролите остават ясно разграничени: агрономът наблюдава и сигнализира, а официалният контрол проверява и потвърждава. Агроаптеките не се превръщат в частни инспекции, не поставят официална диагноза и не налагат мерки.

За да работи системата, подаването на сигнал трябва да бъде отделено от търговската дейност на аптеката. Така наблюдението за потенциален нов вредител няма да зависи от това дали при посещението е препоръчан или продаден препарат.

Подобен механизъм би допълнил съществуващите задължения за уведомяване при съмнение за карантинни вредители. 

Формулата на системата е: наблюдение, сигнал, официална проверка. Първичната преценка е на квалифицирания агроном, а официалното потвърждение на контролните органи и фитосанитарните власти.

Разходите за подобен канал биха били сравнително ограничени: техническа платформа за подаване на сигнали, кратко обучение на вече практикуващи агрономи, годишна справка с обобщени данни.  А цената на късното откриване може да бъде висока. През 2010 г. например щетите от кафявата мраморна дървеница само за производителите на ябълки в Mid-Atlantic региона на САЩ са оценени на около 37 млн. долара. При карантинните вредители последствията могат да включват и ограничаване на движението на растения, унищожаване на насаждения и загуба на реколта. 

Инвестицията тук не е в нова институция или нова бюрокрация. Тя е в това да хванем следващата подобна заплаха, докато все още е възможно да бъде ограничена, вместо да плащаме безкрайно за тази, която вече не можем да спрем.

С променящия се климат ще се променя и картата на рисковете за земеделието. Това не означава, че всеки нов вредител е следствие от климатичните промени. Означава, че условията за установяване и разпространение на някои видове стават по-благоприятни и системата трябва да може да реагира по-бързо.

*Авторът е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита.