Провокация под чужд флаг или руска операция?

Кой е извършил нападенията в Черно море крайбългарския бряг и как политическите обвинения се превръщат в медийни твърдения за установена вина?

Четири търговски кораба бяха атакувани край българското крайбрежие в рамките на една седмица. Два потънаха. Последните два са плавали без товар. Украйна обвини Русия, Москва отрече участие, а публичните доказателства за произхода на нападенията остават недостатъчни. Историята познава както операции под чужд флаг, така и случаи, в които политиците и медиите обявяват виновника, преди да е приключило разследването. Какво от тези исторически уроци е приложимо към Черно море?

Глайвиц, 1939 г.

На 31 август 1939 г., в навечерието на германското нахлуване в Полша, група агенти на нацистките служби за сигурност атакува германската радиостанция в Глайвиц, близо до тогавашната германско-полска граница.
Нападателите са преоблечени като полски въоръжени лица.

Операцията е организирана под ръководството на Алфред Науйокс по заповед на Райнхард Хайдрих. Целта е да се създаде впечатление, че Полша е нападнала германска територия.

По радиото е излъчено кратко съобщение на полски език. На мястото е оставено и тяло, което трябва да послужи като доказателство за предполагаемото полско участие.

На следващия ден Германия напада Полша. Хитлер представя военните действия като отговор на полски нападения. В действителност германското нахлуване е предварително планирано. Инцидентът в Глайвиц е част от пропагандната подготовка за войната.

След края ѝ Алфред Науйокс описва операцията в показанията си пред съюзническите следователи.

Тук механизмът е ясно установен.
Извършителят предварително създава събитие, което трябва да изглежда като вражеско нападение. Политическото обвинение е част от замисъла на самата операция.

Това е класическият случай на нападение под чужд флаг.
Но той не доказва, че всяко нападение с неустановен извършител представлява подобна операция.

Операция “Сузана”

През 1954 г. израелското военно разузнаване организира тайна операция в Египет, известна като “Сузана”.
Група агенти извършва бомбени нападения срещу граждански обекти, свързани с Египет, Съединените щати и Великобритания.

Замисълът е отговорността да бъде приписана на египетски националисти или други местни организации.
Политическата цел не е непосредствено започване на война между Израел и Египет.

Предвижда се нападенията да подкопаят доверието между Египет и западните държави, особено в момент, когато Великобритания преговаря за изтеглянето на войските си от зоната на Суецкия канал.

Операцията се проваля, мрежата е разкрита и случаят предизвиква голяма политическа криза в Израел.
Отговорността за операцията е исторически установена.

Този пример показва, че операция под чужд флаг може да бъде предназначена не толкова за оправдаване на собствена военна интервенция, колкото за разрушаване на отношенията между други държави.

Именно затова случаят е интересен като исторически паралел при разглеждането на възможните последствия от нападенията срещу кораби с турски търговски връзки.

Но паралелът има граница.
При операция “Сузана” разполагаме с доказано участие на организаторите. При нападенията в Черно море такива доказателства за операция под чужд флаг засега не са публично представени.

“Мейн”, 1898 г.

На 15 февруари 1898 г. американският броненосец USS Maine е разрушен от мощна експлозия в пристанището на Хавана. Загиват 266 американски моряци.

Куба по това време е испанска колония, в която се води борба за независимост. Отношенията между Съединените щати и Испания са напрегнати.

Експлозията на Maine се превръща в събитие с огромен политически и медиен отзвук.
Особено активни са вестниците на Уилям Рандолф Хърст и Джоузеф Пулицър.

Те участват в ожесточена конкуренция за читатели, в която сензационните заглавия и категоричните обвинения играят важна роля.

Испания е представена като виновник още преди причината за експлозията да бъде установена.
Популярният лозунг става “Помнете Maine! По дяволите Испания!”.

Първата американска военноморска комисия заключава, че корабът е поразен от външна подводна мина, която предизвиква вторична експлозия на боеприпасите.

Но комисията не установява кой е поставил предполагаемата мина.
Техническият спор и разследванията продължават до 70-те години на 20 век, но няма надеждни доказателства, че Испания е организирала нападението.

Няма доказателства и за твърдението, че американските власти умишлено са взривили собствения си кораб.
Исторически установено е друго: преди причината за катастрофата да бъде убедително изяснена, обвинението срещу Испания вече е било превърнато в обществено убеждение.

През април 1898 г. започва Испано-американската война.
Експлозията на Maine не е единствената причина за конфликта, но се превръща в мощен катализатор на вече съществуващото напрежение.

Тук механизмът е различен от Глайвиц.
Не е доказано, че събитието е предварително организирана провокация.

Но политическото и медийното установяване на виновник изпреварва техническото разследване.

Това е вторият механизъм, който заслужава внимание при днешните нападения в Черно море.

Историята предупреждава, но не установява виновника

Глайвиц през 1939 г. показва как нападение може да бъде организирано именно за да бъде обвинен противникът.

Операция “Сузана” през 1954 г. показва, че подобна провокация може да цели влошаване на отношенията между други държави.

Случаят с Maine през 1898 г. показва различен механизъм - как неизяснена катастрофа може да бъде последвана от политическо и медийно обвинение, което изпреварва доказателствата.

И трите случая са исторически важни. Но те не дават отговор кой е атакувал корабите край България през октомври 2026 г.

Това, което може да бъде установено, е друго: политическите обвинения вече са част от международния отзвук на нападенията, докато техническата картина остава непълна.

Това не доказва манипулация. Но поставя пред журналистиката задължението да различава събитието от неговата политическа интерпретация.

Историята познава нападения, извършени, за да бъде обвинен друг. Познава и случаи, в които виновникът е обявен, преди да бъде установен.

При нападенията в Черно море трябва да бъдат проверени и двете възможности, без нито една да се приема предварително за истина.

Въпросите остават два.

Кой е атакувал корабите?
И кой, въз основа на какви доказателства, вече е посочил виновника?
Първата хипотеза е, че Русия провежда операция за нарушаване на търговското корабоплаване в западната част на Черно море.

Възможната икономическа цел е затрудняване на маршрутите към дунавските пристанища, които имат значение и за украинската търговия.

Нападението срещу празен кораб не изключва подобен замисъл. Корабът, който отива да натовари продукция, също е част от транспортната верига.

Възможен е и по-широк стратегически мотив - създаване на несигурност за международното корабоплаване в близост до държави от НАТО.

Но тази хипотеза трябва да обясни защо сред засегнатите има кораби с турски търговски връзки, при положение че Анкара поддържа значими икономически и дипломатически отношения с Москва.

Втората хипотеза е за операция под чужд флаг - нападения, организирани от една страна, но предназначени да бъдат приписани на друга.

При подобен сценарий евентуалната политическа цел би могла да бъде засилване на международния натиск върху Русия и създаване на напрежение между Москва и Анкара.

Турският фактор има значение, защото два от четирите атакувани кораба са свързани с турски компании.
Турция е член на НАТО, но поддържа самостоятелна позиция в отношенията с Русия и Украйна. Нейната роля в Черно море е особено важна заради контрола върху Босфора и Дарданелите.

Ако Русия бъде възприета като отговорна за нападения срещу турски търговски интереси, това би могло да предизвика дипломатическо напрежение.

Но тази възможна последица не доказва, че нападенията са организирани именно с такава цел.
Освен това версията за украинска провокация трябва да обясни защо сред атакуваните има кораб с украинско управление и украински моряци.

Нито една от двете основни хипотези не е доказана.