Защо Тереза Мей набеди “плашилото” Путин

Британският премиер посвети годишната си външнополитическа реч на вредителството на Путин, вместо на истинските си проблеми

На 11 ноември във Виетнам Доналд Тръмп каза, че Путин го уверил, че не се е месил в американските президентски избори в 2016 г. и че той не се съмнява в искреността му. Но Белият дом явно не е координирал изказването му не само с Капитолийския хълм и Лангли, но и с Даунинг стрийт.

На 13 ноември на банкет на лондонския кмет Тереза Мей остро обвини Путин, че подкопава британските и западните институции и сее раздори в западния свят.

Това ставало чрез „намеса в избори“, „кибершпионаж и вредителство“, включително „хакване“ на институции като датското министерство на отбраната и германския Бундестаг, чрез „превръщане на информацията в оръжие“, с фалшиви новини, като в пресния пример с подменените снимки от Сирия на сайта на руското министерство на отбраната. А също с действията на Москва в Крим и Донбас и с нарушения на въздушното пространство на няколко държави. Русия, каза Мей, без съмнение е „главната заплаха за „отворените икономики и свободните общества“ в света.

За отбелязване е обаче, че тя се въздържа да обвини Путин за действията му в Сирия сами по себе си.

Макар да не бе казано пряко, че Путин се е месил и в референдума за Брекзит, това обвинение се лансира от доста време от други британски политици като лейбъриста Бен Брадшо, а в долната камара на парламента в момента се провежда разследване за евентуална намеса на Москва в британските вътрешнополитически дела, тъй че за редовия местен потребител на новини не е трудно сам да сложи точката над и-то.

Наистина, за британските премиери в последните 200 години словесното громене на някогашния им геополитически съперник Русия е традиционен спорт. Вярно е също, че и самата Мей като вътрешен министър беше гласовита по случая с Литвиненко и сигурно вярва, че има стари сметки за уреждане с Путин. От друга страна, възможно е да се търси нажежаване на атмосферата и преди визитата на Борис Джонсън в Москва, от която никой не знае какво може да излезе.

Но предназначението на тази уж външнополитическа реч на Мей според мене е най-вече вътрешнополитическо и показва колко сериозен за правителството е проблемът с Брекзит и колко неотложна е необходимостта да се намери изкупителна жертва за задаващия се провал.

Свидетелство за това преди всичко са заклинанията в речта на Мей, че западноевропейското единство е живо и Путин нямало да може да го разбие. Това е страшно далече от истината.

Британският парламент се готви тези дни да гласува финалния текст на Брекзит, който не подлежи на по-нататъшна промяна. Правителството е реално застрашено от твърд Брекзит без нито една от исканите от Брюксел отстъпки. Това би било голям удар преди всичко за Лондон.

Големите световни банки усилено се стягат да си местят офисите от Ситито във Франкфурт - безпрецедентен през последните векове европейски финансов трус. Надеждите на Мей за евентуално членство на страната в Североамериканската асоциация за свободна търговия (НАФТА) са под въпрос. Тръмп постоянно говори за преформатиране на договора в интерес на американския бизнес и това можело да доведе до отказ на Мексико от членство. Критиците на Мей ехидстват, че обеднялата след Брекзит Британия щяла да стане за САЩ новото Мексико.

В средите на евробюрократите под ръководството на Юнкер е натрупана умора от прекомерните британски претенции. Юнкер не е забравил, че падна от премиерския си пост в Люксембург след шпионски скандал, в който бе замесена британската разузнавателна служба MИ-6. Брюксел не се слави с политическа компетентност и гъвкавост и, както видяхме и в примера с Каталуня, е решен да брани статуквото с всички средства.

Така че консолидираната позиция на ЕС за Брекзит се оказа възможно най-неприемливата и унизителна за Лондон. Той трябва да се съгласи да изплати компенсация от общо 60 млрд. евро за оттеглянето си от дългосрочни европейски проекти и да се задължи да осигури правата на мигрантите от ЕС на Острова – и двете искания са крайно неприемливи. И едва тогава да преговаря за свободен достъп до пазарите на ЕС по модела на Швейцария. Без свободен достъп до европазарите Британия е застрашена от рецесия с мащабите на Голямата депресия от края на 20-те години.

С решението за Брекзит Лондон, по убеждението на Брюксел, се самоизключва и от новите процеси в европейската политика за сигурност. На 13 ноември 23 страни от ЕС подписаха, въпреки съпротивата на британската дипломация, документ за създаване на обединени въоръжени сили на съюза. Независимо колко жизнена ще е тази инициатива, в което се съмнявам, тя правдиво отразява многократно декларираните намерения на Тръмп да се дезангажира военно от Европа. Общоевропейски въоръжени сили извън прекия контрол на Вашингтон ще са истинска катастрофа за Лондон, връщаща го едва ли не в кошмарните времена на Наполеон и Хитлер.

Британското правителство при това явно не може да си позволи да критикува открито Юнкер и ЕК, за да не влоши и без това мрачните изгледи за отношенията с тях. Много по-безопасно е да се налага плашилото Путин.

 

Стадното мислене

На какво се дължи дълговечността на мита за плашилото Путин сред западните политици? Откакто Хилари Клинтън официално го прегърна като оправдание за изборния си провал през 2016 г., и други провалящи се политици като Тереза Мей, а също впрочем и Жан-Клод Юнкер, намериха примера й за заразителен. Сигурно няма да са последните. Отказът на Мариано Рахой да поддържа обвиненията срещу Путин за подема на каталунския сепаратизъм, предполагам, ще остане изключение от правилото. Принципът на стадното мислене важи с пълна сила и за политиците.

Коментари

Задължително поле