Българският лев е национален символ заедно с герба, знамето и химна

Преди време “Възраждане” събраха подписи за всенародното допитване. Конституционният съд ги хвърли в кошчето за боклук

Референдумът за еврото се клати като развален зъб. Преди време “Възраждане” събраха подписи за всенародното допитване. Конституционният съд ги хвърли в кошчето за боклук. Сега “Има такъв народ” също застана зад каузата. Защото такъв народ има и негово е правото да си каже мнението по този въпрос.

Заедно с герба, знамето и химна българският лев е национален символ. В дълбока древност лъвът е обитавал нашите земи. Бащата на историята Херодот сочи, че неговата граница била река Места.

Траките издигат царствения звяр в култ. През Средновековието той влиза в хералдиката на българската държава. За първи път се появява върху монета, сечена от Иван Шишман. Така наречената “червена аспра”, където опашката на лъва е стилизирана в буквата Ш.

По време на игото парите носят султански имена. Махмудията на Махмуд II и меджидията на Абдул Меджид I. Най-стойностен обаче е наполеонът с лика на френския император Наполеон III. Руската рубла влиза с освободителите.
Тогавашните финансисти са мъдри и не възприемат хилавата валута на братушките. Бюджетите за 1879 и 1880 г. са гласувани във френски франкове. На 4 юни същата година е приет “Закон за правото на резание монети в Княжеството”. С него левът става национална парична единица.

Първите монети са пуснати през 1881 г., а първите банкноти през 1885 г. Те са отпечатани в Лондон в купюри от 20 и 50 лева.
“В замяна на тая банкнота Българската народна банка плаща предявителю двадесет лева злато”, обещава ценната хартийка. Отдолу стоят подписите на управителя и касиера. Управител на БНБ е Иван Евстратиев Гешов. Родом от Пловдив, завършил финансови и политически науки в Манчестър, той е бащата на българския лев.

Още докато се разплащаме с франкове, депутатите бързат да си оправят заплатите. Учредителното събрание в Търново гласува: “Народните представители съгласно с член 139 на Конституцията получават за всякой ден, доде трае сесията, по 15 франка наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по 50 сантима на една верста.”

В условията на домашната валута дневните са обърнати на 15 лева, а пътните стават 60 стотинки за километър. Това е значителна сума, като се има предвид, че по онова време царува евтиния. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото. Двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство. Сто лева е голяма заплата.
“С тази сума семейството, примерно - от мъж, жена и две деца, гледаше да преживее, пък и да отдели нещичко за “черни дни”, разказва коренячката софиянка Райна Костенцева.

В масово обръщение са само монетите. Циркулират 2 и половина стотинки (петаче), 5 стотинки (рупче), 10 стотинки (гологан), 20 стотинки (грош) и 50 стотинки (сто пари). Българинът обаче е пестелив и трупа състояние дори от звонковете. С милионера Кочо Хаджикалчев е документиран следният епизод.

Влиза в гостилница “Цариград”, срещу сегашния ЦУМ. “Моля ти се, Тодоре, дай ми половин порция супа”, обръща се той към келнера. “Няма как, една порция представлява за готвача една голяма готварска лъжица”, информира го бялата престилка.
“А бе дай ми половин лъжица, не ми е гладно”, умолява Кочо. “Как ще маркирам половин лъжица, когато порцията супа е 15 стотинки”, чуди се Тодор. “Нищо, аз ще ти дам гологан”, пазари се свръхбогатият.

До войните нашата валута е конвертируема. Драмата иде след Първата световна. Тогава жестока инфлация свива лева, чиято стойност намалява 14 пъти. За един хляб и кило фаул се отива с торба пари. Ако изобщо ги има!

Депутатите обаче са се погрижили за себе си. “От 15 октомврий 1917 г. до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 лева на ден”, единодушно гласува Народното събрание. А след националната катастрофа узаконява: “Дневните пари на народните представители се определят на 250 лева дневно от 28 октомврий 1921 г.”

Държавата се опитва да стабилизира лева на новото му обезценено ниво, като фиксира курса към американския долар. Това е постигнато през 1929 г. след отпускане на стабилизационен заем и реформиране на народната банка. Чрез долара стойността на 1 лев е равна на 10,86956 милиграма злато.

Голямата депресия обаче скоро ни принуждава да се откажем от златния стандарт. В навечерието на Втората световна война постигаме завиден икономически растеж. През 1939 г. средната заплата е 2500 лева, пенсията брои 1400 лева. После отново ни удря инфлация и депутатите пак изпадат в недоимък.

С дата 25 декември 1941 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си: “Сутринта в бюджетната комисия се разгледа бюджетопроектът на Върховното правителство. Говори се много по депутатските дневни, които мнозина искаха да се увеличат от 14 000 на 15 000 месечно.”

През 1951 г. парична реформа обръща 100 стари лева в 1 нов. През 1962 г. е извършена още една деноминация при съотношение 10 към 1. Родените тази година влязоха във фолклора като поколението на “новите пари”.

През социализма официалният обменен курс беше 1,17 лева за 1 долар. Но само на книга, около легендарната “Магура” тарифата беше далеч по-висока в полза на американската валута.

Изгря демокрацията и левът претърпя най-тежкото поражение. По-жестоко отколкото след Първата световна война. Лавинообразната девалвация наложи валутен борд през 1997 г. Границата беше 1 германска марка равна на 1000 лева. През 1999 г. курсът стана левче за марка. Еврото прилапа марката, но левът оцеля.

Ще извадят ли българският лев като развален зъб, какъвто не е. Той е стабилен и няма причина да издевателстват с него. Зъболекарите обаче са приготвили клещите. Ще го дръпнат със замаха на гения.

Защото са в поликлиниката на Европейския съюз. Там лекуват заболяването “национален суверенитет”. Всички да сме еднакви в един всемирен компот. С еднаква символика и валута. Гербът, знамето и химна също ще отидат в музея. Ще ги изпратим с “Ода на радостта”.