Пиян пациент опря ножица в гърлото на медицинска сестра в Търново Ръководството на областната болница сезира прокуратурата

САЩ изтеглят 200 милиона долара от стабилизационния фонд за Сирия

Ангела Меркел очаква сложни разговори с руския президент утре в Берлин

Оръжеен бос фалирал „Олимпик“ В Испания развивали дейност без лиценз

Организация на движението за рехабилитация на уличен канал по бул. “Арсеналски“

4,6 млн. европейци са гласували в допитването за лятното часово време

Трябва работеща добивна индустрия за да задържим младите хора

Тракийски дворец крие светилище на Дионис Прецизно геодезично заснемане показва уникален обект, главната част в него е 30-метрова церемониалната тронна зала

През 2017 г. с 11 милиона тона повече е добивът в минната индустрия Заплатите в сектора не спират да растат и достигнаха 18 414 лв. годишно

Пожарникар загина, след като пожарна се обърна в крайпътно дере край Куклен

Оставиха в ареста младежа, блъснал деца на тротоар в Петрич

България има предпоставки за силна и работеща минна индустрия

Двама убити и четирима ранени имами при стрелба в мюфтийство в Източна Турция

Словенският парламент утвърди Мариан Шарец на поста министър-председател

Кирил Добрев: В държавата на ГЕРБ, МВР аутсорсва управленска дейност с обществена поръчка

За Екатерина Каравелова актът бил „отвратително насилие“ Влюбва се в съпруга си Петко едва след първото раждане

Отличничката на Московската гимназия, ненавършилата 17 години Екатерина Пенева се връща в България през лятото на 1878 г. с идеята да стане учителка, за да си осигури средства за следване в Петербург. Отначало местните не я искат, понеже „насажда разврат“ – всеки ден язди кон с един интелигентен русенец. Тя обаче пригажда една стая в дома си, където обучава дечурлига по всички училищни предмети, а също по руски, немски и френски. В края на учебната година се провежда официален изпит, на който нейните питомци се представят блестящо. Следващата година Екатерина вече е главна учителка на девическите класове в Русе.

По това време в дунавския град се е установил болният вече Любен Каравелов. Неговият брат, видинският вицегубернатор Петко Каравелов, при всяко идване в града не пропуска да посети Екатерининия дом. Двамата се познават от Русия, където той е завършил историко-филологически и юридически факултет. Още там е харесал момичето. Слаб, бледен, с буйна къдрава коса и брада, 20 години по-големият Петко става за самотуващата интелектуалка „удивителен събеседник – интересен, разнообразен, с неизчерпаем избор на теми“, както признава тя в спомените си. Когато обаче той внезапно й предлага женитба, получава

вежлив, но категоричен отказ

– Катя мечтае само за Медицинската академия в Петербург. Втори път ще й предложи в деня на погребението на брат си Любен, ала отказът ще е този път почти груб. Но след година време, когато провинциалната сивота съвсем я притисне, Екатерина ще погледне с други очи идващия чак от София да я вижда мъж. И ето, една вечер „не помня как“, ще признае Каравелова, той изтръгва съгласието й.

От годежната им снимка гледа строго девиче лице, между нея и къдрокосия й избраник – разстояние, никакъв намек за близост! И след годежа Катя все гледа майка й да присъства на срещите й с Петко, защото „разговорите обичах, слушах всичко с жадно внимание, ласките ме смущаваха и… озадачаваха“. Завършила със златен медал, отгледана в аристократичен руски дом, тя знае всичко за физиологията на растенията и нищо за физиологията на човека. Пуритански възпитана, тя не е виждала мъж по бельо и даже не е чувала да споменават в нейно присъствие думи като „бременна“ и „жена в положение“. Дотолкова е равнодушна към сватбата си, че отказва да си шие нова рокля, а в деня преди събитието забранява на жениха да й се мярка пред очите, за да прегледа тетрадките с писмените работи на ученичките си. Вечерта младоженката

отпраща съпруга в другата стая

докато се съблече и когато все пак той влиза, тя, „увита като мамул“, е обърната към стената. Първата брачна нощ просто не се състои – ето как я описва не без самоирония самата Каравелова: „Когато той по бели дрехи пристъпи към леглото ми, аз с такъв явен ужас го изгледах, щото той едва докосна хладни устни до страната и челото ми и с едва чути думи: „Ну спи, моя голубка, моя ненаглядная девочка!“ покорно отиде към леглото си на противоположния край на голямата стая“.

И така – цял месец. Ала тъкмо търпението на Петко към непробудената още жена я привързва най-много към него. „За мене актът не бе наслада, както отпосле съм чувала от много жени, а отвратително насилие“, признава чистосърдечно Каравелова. „И така бе до рождението на първото ни дете Рада, 18.ХI.1880 г. в София. Целувки, прегръдки – d’un bon gentre, но без всичко останало, брр!…“

Едва след първото раждане Екатерина се влюбва в своя съпруг. „Как това започна и как дойде? Без моя воля и щение“, ще изповяда тя. До края на живота си Каравелова ще бъде вярна съпруга и предана другарка на мъжа си. Станала първа дама само десетина месеца след женитбата си, тя има трудна задача. Според Симеон Радев Каравелов бил „кирлив като древни Диоген“ и Катя води истинска борба, за да го накара да се грижи за външния си вид. Младият министър-председател е крайно неорганизиран и разсеян, нервен и избухлив – жена му го съпровожда плътно навсякъде, става негов сътрудник, преводач и секретар, като успява да му спести много гафове.

Дали някогашното 16-17-годишно момиче, за което една съученичка казва, че е „странна смес от наивно, чисто детинство и студена старост“, остава и в зряла възраст свенливо по въпросите на любовта? Факт е, че през целия си живот Екатерина се отнася остро и безпардонно с хората, които имат разюздан любовен живот и обичат да се глумят дебелашки и цинично с тази страна на живота. След като случайно чува как Стамболов коментира пред приятели сексуалните си завоевания, тя го възненавижда докрай, твърдейки, че той има

„извратеност на необузданата си страстна природа“

Отвращава се и от Наталия Каравелова, която „бе във властта на всички ниски инстинкти“, а Султана Рачо Петрова без жал нарича в дневниците си „извратено, егоистично и разгалено същество“, което „свежда всичко на любовна игра и флирт“.

Вече възрастна, Екатерина Каравелова в една своя статия с носталгия говори за морала на своето поколение жени, за които е закон да се пазят от грях пред Бога и от срам пред хората. Тя самата изповядва докрай тези принципи, но това за съжаление не я предпазва от горчива майчина участ. Губи първата си щерка в невръстна възраст, а никоя от другите две не се отличава с нейните морални устои. Непримирима и корава, Каравелова се намесва властно в живота им, който свършва трагично – Лора се самоубива, а Виола завършва в лудница.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Времената са били такива,объркани,динамични и страшни. Поколенията са имали доста противоречия,бълбукали са горещи обществени и политически страсти.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.