За киноафишите с любов

Бета Хараланова (вляво) и Стела Славчева при гостуване на изложбата с уникални киноплакати в Павликени Снимки Архив на Регионален исторически музей-Шумен и авторът

Шумен пази най-богатата колекция от 2280 плаката

“Киноплакатът не е само рекламен материал. Ако на вестника очите са снимките, на филмите такива своеобразни очи са плакатите.” Това твърди приживе най-големият колекционер на филмови афиши у нас Ростислав Бакалов (1912-1992) от Шумен. През целия си живот той ревниво събира афиш след афиш от шедьоври на нашето и световното кино. Благодарение на страстта му към седмото изкуство, сега Шумен притежава най-богатата сбирка в България от киноплакати. Точно 2280 афиша от филми се пазят във фондовете на Регионалния исторически музей в града. Нещо като храм на киното в музея. Специалисти ги проучват от годината на откупката им – 1992-ра, а тези дни излезе от печат първият том “Шареният свят на киното – Български киноафиши”. Готви се втори том с плакати на европейското и световното кино, а третият ще бъде за руските ленти, издават в аванс авторите Даниел Руменов, Бета Хараланова и Стела Славчева.

В първото издание са 439 плаката, посветени на родното кино от 1945 г. до 80-те години на миналия век. Имаме ли толкова много продукция? Дори още повече! По това време киното у нас е в разцвет. До 9 септември кината ни са 213, но след няколко години киномашини се въртят във всяко село и достигат 3560. Посетителите на прожекциите в цялата страна за година стигат 120 милиона, т.е. един българин гледа годишно 14 филма. “Българска кинематография” пуска ежегодно поне 20 игрални и 200 късометражни родни заглавия.

Някои са с по два-три вида плакати. Шуменецът Ростислав или Рости, както му казват приятелите, успява да ги събере. Пример е “Калин Орелът” от 1950 г., от който се пазят три. Единият е особено впечатляващ, от две части. Понеже шуменските музейни работници не са пазели колекцията само в хранилищата, а са обикаляли страната с нея, точно той винаги е бил на видно място в експозициите.

“Снаха”, излязъл през 1954 г., също присъства с два плаката. И “Хитър Петър” от 60-те години е с няколко афиша. Първият плакат на български филм в богатата шуменска колекция е “Ще дойдат нови дни” от 1945 г. Сред ценните е и плакатът към първия ни цветен филм “Точка първа” от 1956 г. Присъства и този на “Юнак Марко”, първия наш анимационен филм. Колекцията не би била представителна без хитовете от 70-те “Тримата от запаса”, “Петимата от Моби Дик”, “Вилна зона”, “Щурец в ухото”…

Проучвателят гл. асистент Бета Хараланова признава, че са й любими, гледала ги е по десет пъти, но покрай каталога отново ги завъртала. Налагало се, защото на афишите към по-раните филми липсват имена на сценаристи, режисьори и точни години. Неясно защо е била тази анонимност, но за да е пълно изданието, всичко е издирено до последния създател, казва Стела Славчева. В момента им е по-трудно, защото работят над чуждите филми, правят преводи, но обещават същата изчерпателност на втория том.

Още нещо прави впечатление – по-ранните рекламни материали за филмите ни са изключително ярки и изразителни, а в по-късните образите от афишите някак избледняват, лицата се губят. Пример е плакатът на “Всичко е любов”, на “Лачените обувки на незнайния воин”, които излизат през 1979 г.

Още по-осезаема е разликата при сравнение с афишите на чуждите филми. Сред тях в колекцията на Рости има рисувани уникати на по 90 г. Те са правени на принципа на литографията и от всеки са издавани до 100 броя, личи по изписаните цифри. Впечатляващ е плакатът на “Треска за злато” от 1925 г. с Чарли Чаплин. Той бил част от първата изложба в шуменския музей веднага след откупуване на колекцията и посетител американец давал 50 долара (тогава $1 бил 3000 лв.), за да му го откачат. “Не може, държавна собственост е”, едва го отказала Хараланова да не наддава. Интересни са и плакатите на още ранни филми “Тарзан”, “Веселият ординарец”, “Клетниците”.

Целта на каталозите е повече почитатели на седмото изкуство да имат достъп до уникалната сбирка на Ростислав Бакалов. За тези, които не се чували за киноман N1 у нас – той не е дете на актьори, не е завършил специално училище, но това не му пречи да бъде нетитулуван професор по киноизкуство. Обичал скромно да казва за себе си “влязох в киното като ученик и повече не можах да изляза”. Заради страстта му биографи го определят като “пленника на седмото изкуство”, такова заглавие носи и филмът за него.

Още като ученик през 1929-1930 г. шуменецът издава първото у нас и най-вероятно в света ръкописно списание за филми “Кино вести”. Изданието е от 8 до 16 страници и Рости го списва и рисува на ръка с мастило и туш. Издава го в един брой и докато почитателите си го предават от ръка на ръка и попиват жадно филмови вести, новини за актьори, кино ребуси, спецът пише следващия. За година ученикът издава 20 безценни броя плюс един брой на вестник “Филм”, които също са предадени от наследниците му на музея.

Изпращат го да учи висше образование в София, но вместо да попива знания, рисува и лепи филмови плакати по огради. Вижда го шуменец, разказва на родителите му и те го прибират. Озовава се в учителския инстут в Шумен и завършва филология, но не преподава нито ден. От 1930 г. е художник във Военния кинотеатър в Шумен, а след шест години става негов директор до национализацията му през 1948 г. Толкова живо се интересува от кино, че ежегодно прави списъци на всички прожектирани филми в кината на Шумен. Нищо че всяко от трите пуска по около стотина и се надпреварват кой да предложи по-добър репертоар.

Чужда компания аха да направи филм по сценарий на нашенеца – през 1939 г. Рости написва сценарий по Йовковия “Чифликът край границата”, а италианската филмова къща “Скалера” го приема. Започналата Втора световна война й попречила да го заснеме. Пак по това време заедно с приятеля си Марк Маркарян създават киностудия “Росмарк филм” и заснемат пародия на американските каубойски филми “Приключение в Индиана”.

Забавният сюжет (професор изследовател и жена му идват да изучават природата на непознатата страна Индиана и жителите й – б.а.) на игралния филм е на Рости. Актьори са киноработници от трите градски кина. Гримирани и татуирани, те се превръщат в индианци и под режисурата на Рости плуват в студените води на шуменско езеро, вихрят се край огньове в парк “Кьошковете”. В сюжета са и трима мускетари, но на магарета, които се оказват най-инатестите “артисти”. Заснет е в две версии – на 8 мм лента от Рости и на 16 мм от Марк. Филмът има поне сто прожекции, описва приживе Рости. И не е единственият заснет от ентусиастите.

До последно големият колекционер събира афиши, а много и получава по пощата от приятели у нас и в чужбина. Вярвал е, че те не повяхват с годините, не умират. И сега са нужни, защото винаги ще възкресяват спомена за филмите.

ретро
Киносказки срещу сифилис и лотария с билети

Сесил Б. Демил
Сесил Б. Демил

28 декември 1895 г. е рождената дата на киното – в Париж братята французите Луи и Огюст Люмиер правят първата успешна публична прожекция с изобретения от тях кинематографичен апарат. Парижани са поразени, дори създателите са очаквали само временен интерес.

Първата кинопрожекция у нас е през февруари 1897 г. в Русе с киноапарат на фирма “Люмиер”.
През 1905 г. близо до старата софийска баня в дълга платнена барака е първата прожекция в столицата.
Първият българин, разпространил кинематографа в родината ни, е Владимир Петков – купува прожекционен апарат и няколко филмчета и обикаля страната. През 1906 г. киното идва и в Шумен. Тези и много любопитни факти са описани в книгата на Ростислав Бакалов “Някога на кино в Шумен”.

Сказки на различна тематика са придружавали филмите, свидетелства той. През последните години от живота на нямото кино афиши и в двата шуменски салона съобщават, че прожекцията на даден филм ще бъде придружена именно със сказка. През 1930 г. тя е на тема пагубното влияние на венерическите болести върху човека и специално за разпространението на сифилиса в Делиормана. Сказките се изнасят в повечето случаи на специални представления за учащи.

Изобилства и от куриозни начини за привличане на зрители. Най-оригинална е прожекцията на суперпродукцията “Потопът” на Сесил Б. Демил – филмът се върти в Шумен от 16 до 25 май 1930 г. Въпреки че има по две прожекции на ден, преди всяка от тях двама свещеници от църквата “Св. Възнесение” се редуват да изнасят пред публиката кратка религиозна беседа за библейското събитие.
За да привлекат повече посетители, през 30-те години в кино “Модерен театър” правели и лотария с входните билети. Печелившите се теглят след филма и зрителите получават второ безплатно посещение.

Рости описва и предвестника на 3D киното – релефния филм. На 8 февруари 1937 г. в столичния кинотеатър “Пачев” за първи път у нас се прожектира релефният филм “Аудиоскопик”. След 2 месеца идва и в Шумен – чудо на кинотехниката, пластичен филм в три измерения, производство на известната американска филмова компания “Метро Голдуин Майер”. Зрителят получава с билета разноцветни очила в картонени рамки с червен целофан за дясното око и син за лявото. “Посетителят изживяваше истинска зрителна изненада и измама”, пише в книгата си Рости. И тогава зрителите се пазят от приближаващия влак, свиват се по столовете и искат още…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. От няколко години, благодарение на проучванията на д-р Петър Кърдджилов, времето на пристигането на киното в България е „дръпнато“ с няколко месеца по-рано. Първите кинопрожекции в България са на 8 и 11 декември 1896 г. в София, В Националният политехнически музей – София в момента има изложба, посветена на тази 120 годишнина.
    Посетителите, могат да видят част от колекцията плакати на музея (около 50 плаката) 17 от които са от периода 30- 40-те години на ХХ. век., както и снимачна и прожекционна техника, включваща модели на повече от 100 години.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.