За кого бие камбаната?

Резултатите от гласуването, с което депутатите приеха да се окаже военно-техническа помощ на Украйна.

Всяка българска партия трябва да отговори ясно на въпроса дали мирът или войната са нейния приоритет

Не е нужно да си Хемингуей или Джеймс Хетфийлд, за да си зададеш този ключов въпрос - „За кого бие камбаната?“. Отговорът е прост - за всеки от нас. Никога през цялата човешка история не сме били по-близо до абсолютния финал.

Великите сили подмятат една към друга заплахи за ядрена война и чертаят без особено притеснение апокалиптични сценарии. Преди няколко дни и Оливър Стоун се включи по темата с прогноза за провокация в Донбас с ядрено оръжие. Руският външен министър Лавров си позволи да отправи нападки към Израел, а това е страна, с която всички се съобразяват и много внимават в своето отношение към нея. Това показва, че нервите на основните играчи са опънати до краен предел, задръжките и политкоректността отиват в канала и реалността вече не крие озъбеното си лице. От една страна е хубаво маските да паднат, от друга страна обаче е важна и цената, която ще платим за това.

На този фон безполезността и опасното малоумие на нашия политически псевдоелит са все по-очевидни. Зеленски отправи с писмо шест искания към парламента, които бяха копирани дословно и приети с огромно мнозинство без даже минимална промяна на формулировките им за кумова срама. Тоест върховен орган като българското Народно събрание изпълнява чужда воля и защитава на 100% чужди, небългарски интереси. Позорът е още по-осезаем след изявленията на украинския посланик Москаленко, че всъщност писмото до парламента е написано от него, а не от Зеленски. Интересни са и конкретните ангажименти, които пое нашият законодателен орган. Най-дискутирано е обещанието за ремонт на украинска военна техника, което директно ни въвлича във войната между Русия и Украйна. Но има и не по-малко скандален текст - този за подкрепата ни за Украйна за членство в ЕС. Условията за приемане на нова държава за член са формулирани съгласно „Копенхагенския критерий“ на ЕС от 1993 г. и Украйна не покрива нито едно от тях. Като корумпирана държава с компрометирани институции, включително съдебни; с тлееща осем години гражданска война; с нарушаване на правата на малцинствата; с почитането на личности от Втората световна война, които са безспорни главорези; с убийства на журналисти и прочие печални характеристики, украинската държава няма как да стане член на европейската общност без основните принципи и правовия ред на Евросъюза да бъдат брутално потъпкани. По обясними причини Украйна не отговаря и на допълнителните „балкански“ изисквания за добри отношения със съседите. Тоест българският Парламент призовава ЕС да наруши собствените си критерии, нещо което мнозинството от българските депутати явно нямат интелекта да осъзнаят и се радват на постигнатия „компромис“. Тук трябва да се отбележи адекватното поведение на Възраждане и на депутата на АБВ, които не подкрепиха решението на Парламента.

Като става дума за основни принципи на ЕС, водената понастоящем от Съюза (и по-специално от Еврокомисията) политика на въоръжаване на Украйна противоречи на основните начала на европейската общност. В декларацията на Шуман от 1950 г., която поставя началото на европейското обединение, като основополагаща ценност е посочен мира, самата дума „мир“ се повтаря многократно като отклик на ужасите на Втората световна война. В чл. 2 от Лисабонския договор при изброяването на целите на Съюза насърчаването на мира е посочено на първо място. Сходната е ситуацията и при другите базисни документи на ЕС. Интензивното въоръжаване на една от страните във военен конфликт очевидно води до разгаряне на конфликта, неговото удължаване и потенциалното разширяване на географските му граници и участващите в него субекти. Съчетано с изненадващо военнолюбивата реторика на европейските високопоставени служители, това е проява на поведение, от което основателите на ЕС биха се засрамили. Не бяха направени никакви сериозни опити за преговори за прекратяване на военните действия и за справедливо разглеждане на претенциите на всяка от двете страни. Тези опити не бяха направени и по-рано, тъй като настоящата война си има дълги години предистория, през които международната общност срамежливо гледаше встрани.

Думата „неутралитет“ често се използва напоследък. Да сме неутрални е хубаво, разбира се, но това оставя чувството за отдалеченост от проблема. Един вид ние няма да се намесваме, а пък те да си се избиват взаимно, да пускат атомни бомби, химическо, биологическо и всякакво друго оръжие, нас това не ни засяга. Доколкото повечето от нас, включително читателите на „Труд“, сме земляни и не идваме от друга планета, тази война ни засяга съвсем пряко и няма как да сме неутрални спрямо нея. Затова много по-подходяща основна цел, върху която да фокусираме усилията си, е именно мира. От българска гледна точка това, което трябва да се направи незабавно, е правителството да подаде оставка, парламентът да се разпусне и президентът да насрочи избори. Всяка българска партия трябва да отговори ясно на въпроса дали мира или войната са нейния приоритет. Всеки, който поддържа войната, трябва да бъде бламиран. Ако иска да убива хора на компютърни игри - негова воля. Ако иска да застрашава нашия живот и бъдеще заради собствената си глупост - „Ресто! Не струва!“, както казва поетът.

Всеки може да избере подходящ начин за израз на своята позиция и за упражняване на гражданския си протест, в рамките на закона, разбира се. Основното е следното - политиците и в България и по света, както и платените от тях медии и прочие „инфлуенсъри“ трябва ясно да разберат, че имат срещу себе си добре организирани и подготвени обществени групи, които са готови да отстояват правата си. Доставките на оръжие за която и да е от двете воюващи държави трябва да бъдат спрени. Трябва да бъде спряна и отровната пропаганда, която подтиква към омраза и насилие. Като цяло хората, които ръководят света зад кулисите, даже и да са порочни и корумпирани, не са идиоти и нямат никаква полза от общото унищожение. Но напоследък нещо странно е изтървано в ефира и бесовете масово завладяват съзнанията. Често ставаме свидетели как кротки и културни хора почват да излъчват изненадваща агресия. Сред уж хуманните послания се промъкват сатанински символи. Всичко това придобива формата на гигантски метафизичен сблъсък, който заплашва да пречупи материалните устои на света. Камбаната бие и времето намалява. Само масовата съпротива на хората, не абстрактните хора, а всеки един от нас, насочена към мир и ненасилие, може да предотврати това, което се задава.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари