Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 23 ноември 2019

Дневен хороскоп на Алена за събота, 23.11.2019

На 23 ноември 2019 да почерпят

Сръбски министър: Не сме като България, сами избираме приятелите си

Разследват смърт на служител на енергото върху електрически стълб

Мария Габриел: Постът заместник-председател в ЕНП дава възможности и влияние

Глобална епидемия от обездвижване сред децата

Спешен медик е уволнен в Габрово заради пациентка, починала от масивен инфаркт

Вучич: Руснаците не ни дават нищо даром

ООН: Въздушните удари в Йемен са намалели рязко

Берлускони в болница, паднал на конгреса на ЕНП в Загреб

Учител предотврати масова стрелба в сръбско школо

Ваксините за грип свършиха Няма нито една доза в аптечната мрежа, няма да има и нови доставки

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Българска фирма измами Енрике Иглесиас, турнето му е отменено

За кожата на едни членове на една комисия Тя бе измислена и учредена от политиците преди всичко за техния комфорт и удобство

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Въпреки призивите работата на смесената българо-северомакедонска комисия по история и образование да не се подлага на политически натиск, тъкмо политическите съображения диктуват темпото и характера на дейността й

Още в началото на този текст трябва да кажа съвсем открито- ако нещо ме тревожи в досегашната работа на съвместната българо-северомакедонска експертна комисия за история и образование, то е противоречието между призивите към политиците да стоят настрана от нея, и непрекъснатото пришпорване тъкмо от същите тези политици към членовете u да разчистват десетилетните наноси в отношенията между София и Скопие. И това да става чрез договореностите между експертите от двете държави, събрани по силата на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и Северна Македония от 1 август 2017 г.

Защото на практика се получи така, че работата на Комисията се превърна в диоптрията, чрез която се разглеждат и оценяват резултатите на общия комплекс връзки между двете съседни държави. Има ли някакъв, макар и частичен, а както се оказва след последното заседание, и временен напредък в научния и експертен диалог за общата ни история, това се приема като знак за някаква нова динамика и ново лице на политическите, икономическите и културни отношения между София и Скопие. Направят ли някакъв гаф политиците (като правило- от най-високите нива на управлението!), това пък резонира в дейността на Комисията и в поведението на нейните членове- седем от наша страна и седем от Северна Македония. То, като погледнеш, Комисията и за това бе съставена и вписана в Договора- първо, да се превърне в място, където неизкушените от историята държавници от двете страни на границата да препращат неудобните въпроси оттук и оттам, на които поради незнание и по-малко поради нежелание, не искат да отговарят… Вижте там, за тези въпроси си има комисия, там членовете са хора експерти, професионални историци, те знаят отговорите, не ни пречете с това питане да въртим голямата политика на добросъседството, сътрудничеството и приятелството помежду ни. С други думи, Комисията бе измислена и учредена от политиците преди всичко за техния комфорт и удобство, за да амортизира и събира в себе всички въпроси, противоречия и недоволства, за които виновни трябва да излязат тъкмо членовете на този орган.

А там, в Комисията членуват и истински се трудят хора, които си заслужават мястото в нея. Познавам повечето от тях, поне от българската част, с някои съм в отлични приятелски отношения и дълбоко ценя тяхната загриженост за това, че динамиката на работата на комисията не е такава, каквато се иска от нея. И че резултатите не са такива, каквито са били очакванията. Това са хора академични, със сериозни научни интереси и разработки, някои от тях и с познания за действителността в Северна Македония поради дългогодишната си дипломатическа работа там, това са хора, които имат ясна позиция за историческата истина и твърдо намерение да я отстояват. И познават добре постулатите на постмодернизма при оценката на историческите събития, та да видят отлично разликата в подхода към делото и живота на Гоце Делчев- от българска страна, желанието да се разгледа, анализира и оцени от гледна точка на общото минало дейността на Гоце в конкретно историческо време. От другата, северомакедонската- акцент на отношението към Делчев от по-късен исторически период и от „по-модерна“ гледна точка. Пак повтарям- говоря за седмината от българската част на комисията. И хич не ми е приятно да научавам за натиска, който директно или не толкова, хората от властта им оказват да бързат. Да бързат, пък каквото там решат, после ще му мислим.

Тъкмо това „после ще му мислим“ е притеснителното. Особено след последното заседание в четвъртък и петък на Комисията в София, след което съпредседателят от българска страна проф. д-р Ангел Димитров разочаровано сподели, че това е била „най-безплодната и неуспешна“, „най-неспокойната“ среща с „резултати близки до нула“. Вродената деликатност на професора и семейното му възпитание не му позволиха да бъде по-остър, но и така всички разбраха, че нещата никак не вървят и че двудневната дискусия е била напълно безплодна. Е, може би не напълно безплодна и безрезултатна, защото в науката понякога и отрицателният резултат също е резултат. Поне е станало ясно на какво продължава да настоява северомакедонската част на Комисията, какво се е променило в нейните позиции от последното, при това твърде драматично заседание през юни в Скопие, когато избухна спора за неоспоримата българска идентичност на Гоце Делчев, какви нови аргументи са сложени на масата от тяхна страна, за да оспорват тази идентичност. И всичко това поднесено по такъв начин, че доколкото разбирам- вече договорени общи позиции са били подложени на ново обсъждане, появили са се нови претенции по уж приети тези и становища, като тази в учебниците по история за шести клас на българските училища да не се споменават „българските земи“, когато става дума за Средновековието. Защото територията на сегашна Северна Македония била представяна като част от „тези земи“, а това щяло да буди неприятно чувство у българските ученици към сегашната държава, която ние първи признахме като суверенна и независима на 15 януари 1992 г. Но какво да се прави, когато, според историческата наука, за македонци и Македония по същите тези земи по онова средновековно време изобщо, ама, изобщо не е ставало дума. Поне така сочат историческите документи. А дискусията така е задълбала в преразглеждането на вече разгледани и уж приети постановки, че до Гоце Делчев дори не се е стигнало.

И сега, както много пъти досега, председателят на северомакедонската част на Комисията проф. Драги Георгиев посочи, че „нашата работа е академична“, значи, изисква време и търпение. Подобно мнение, чувам, споделят и членове на българската група учени в Комисията. Вероятно е така, но, първо, Комисията не работи в празно или бутиково пространство, и второ, което е по-важно, академичното време няма нищо общо с политическото. Политическото време е много по-динамично, то е компресирано и сгъстено дотолкова, че приближава неимоверно бързо хоризонта с окачените на него събития. Следващата среща на Комисията е насрочена за средата на октомври, но в случая октомври има и друг политически смисъл. Тогава в Скопие очакват Брюксел да реши дали ще даде дата на Северна Македония за преговори за членство в Европейския съюз. Има сигнали, че, както казва шефът на северомакедонската дипломация Никола Димитров, този път Европейската комисия много по-трудно щяла да каже „Не“ на очакването край Вардар страната да стартира преговорите за членство.

Октомври беше и срокът, който българският премиер Бойко Борисов даде на 1 август тази година в Скопие, до който Комисията трябва да има такова решение, че да не го поставя в неудобното положение на „разкрачен стоеж“ да се чуди дали да вдигне ръка за „вето“ на брюкселското решение. Нали самият той заяви, че и през ум не му минава да бъде този, който ще спре Северна Македония по пътя на европейската интеграция. Все в този негов призив можем да включим и поканата на София да се проведе извънредно заседание на комисията в края на август, което проф. Драги Георгиев отхвърли с пълното с обидна ирония оправдание, че хората, пък и лично той, били в отпуска. Това си беше ясен знак, че дори и на редовната среща в София онзи ден, някаква нова скорост на работата не бива да се очаква, че северомакедонските учени ще следват академичното, а не политическото темпо. Така се стигна до „най-безплодната и неуспешната“ дискусия, в която „резултатите са близки до нулата“, която едва ли може да бъде в подкрепа на премиера Борисов да изпълни обещанието си да каже „Да“ през октомври.

И понеже политиците не обичат да се оказват виновни, виновни- не дай си Боже, може да се окажат учените от Комисията, без да го заслужават. Каквото и да означава това.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.