На 17 януари 2019 да почерпят

Задигнаха колата на Хю Грант, актьорът моли крадците да му върнат само сценария

Правителството на Тереза Мей оцеля във вота недоверие

Две коли са се ударили челно в Пловдив, трима души са ранени

Убитата млада жена в „Банишора“ е бита, душена и ритана

Остават опашките пред лифта в Банско Кметът на зимния курорт Георги Икономов пред „Труд“: Законодателството трябва да се прецизира

Майк Пенс: САЩ ще се борят, за да гарантират поражението на „Ислямска държава“

Сергей Полунин изгонен от Парижката опера „Лошото момче на балета” обиди гейовете, жените и дебелите

Мъж е пострадал след удар в мантинела на пътя Пловдив – Карлово

25-годишна жена е убита в столичния квартал „Банишора“ По първоначални данни извършител е нейният приятел, който е опитал да се самоубие

Фокуси със сирене въртят търговци и производители Вдигат водното съдържание и сухото мляко в продукта

Дават две данъчни облекчения за деца с увреждания

Ердоган: Дейтънското споразумение трябва да се преразгледа, защото то „не решава бъдещето на Босна и Херцеговина“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 17 януари 2019

Грипната вълна се разраства

За Коста Павлов и забравата Кога общината ще разреши паметна плоча

Константин Павлов

Разрешават поредния мол, паркинг или бар

Преди десет години на тази дата, ни напусна Константин Павлов. Тревожната му душа както повечето велики българи, пое по пътя на забвението… Бях между малцината привилегировани, които допускаше до себе си. Той беше необясним, когато бе забраняван… “Ужасна беше тоталитарната забрана за публикуване; чувство за доживотен затвор; съмнението дали живееш сред хора и дали си човек; усещането, че запълваш само с плътта си някаква патологична пауза на човешкото развитие.” (К.П.)

Коста бе заложник на времето… Преди около три години, все още живите приятели на Константин Павлов, се потърсихме и поехме инициатива за поставяне на паметна плоча на дома на поета, който би бил гордост за всяка нация. (Защото държавата не го направи.) Няма да разказвам през какви унижения трябваше да минем, при условие, че изрично заявихме, че всички разходи поемаме ние. Бе отхвърлен проект на акад. Св. Русев и проф. Е. Попов… Няма да цитирам обяснението на демократичните културтрегери… Големите наведоха глави… Изготвиха втори проект, за да чуят похвалата, че този бил по общоприетите норми?! На 8 декември 2017 г. многострадалното ни предложение, бе внесено в общината. Оставаше само едно вдигане на ръка от софийските съветници. От тогава чакаме… И те чакат… Явно да се откажем, защото на никого от нас не минава през ум да даде. И когато си разрешим да попитаме, какво става, ни обясняват колко измъчените съветници са претрупани с работа? Как, например бензиностанцията, поредния мол, паркинг, бар или кафене, са много по-важни от…???! Дали тези хора изобщо знаят кой е Константин Павлов? А може би, за да не губят сили и време, ще изчакат да си отидат и други от списъка, та с едно гласуване да одобрят всички паметни плочи. А как пъргаво и под строй гласуват, когато трябва да рушат паметници.

Искам да крещя! “Най-страшният вик. Най-страшният вик е да онемееш” (К.П.) Прав си Коста. Това е демокрацията.

(Със съкращения от Фейсбук)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Силно написано ! Поздравления за Робева. Това обаче, не е демокрацията. Това е нещо създадено от българските политически червеи! Хора бездарни, безчувствени и нагли.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.