Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

Предупредителен код заради очакваните валежи в 20 области утре

Дубайските полицаи се качват на летящи мотори (ВИДЕО)

Риалити звезда се сгоди за милионерски син Пенелопе каза “да” на Иван Динев

Филмът за Силвио Берлускони препуска към екрана Режисьор е майсторът Паоло Сорентино

70 задържани на протест заради климатичните промени в Лондон

Георги Мамалев: Протестите няма да доведат до нищо добро

Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Националните недоволни от съдията срещу Кипър: Трябваше да ни даде още две дузпи Според тях, шведският рефер е трябвало да отсъди поне още две дузпи

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Държавата готви нови мерки за безопасност на асансьорите

За Коста Павлов и забравата Кога общината ще разреши паметна плоча

Константин Павлов

Разрешават поредния мол, паркинг или бар

Преди десет години на тази дата, ни напусна Константин Павлов. Тревожната му душа както повечето велики българи, пое по пътя на забвението… Бях между малцината привилегировани, които допускаше до себе си. Той беше необясним, когато бе забраняван… “Ужасна беше тоталитарната забрана за публикуване; чувство за доживотен затвор; съмнението дали живееш сред хора и дали си човек; усещането, че запълваш само с плътта си някаква патологична пауза на човешкото развитие.” (К.П.)

Коста бе заложник на времето… Преди около три години, все още живите приятели на Константин Павлов, се потърсихме и поехме инициатива за поставяне на паметна плоча на дома на поета, който би бил гордост за всяка нация. (Защото държавата не го направи.) Няма да разказвам през какви унижения трябваше да минем, при условие, че изрично заявихме, че всички разходи поемаме ние. Бе отхвърлен проект на акад. Св. Русев и проф. Е. Попов… Няма да цитирам обяснението на демократичните културтрегери… Големите наведоха глави… Изготвиха втори проект, за да чуят похвалата, че този бил по общоприетите норми?! На 8 декември 2017 г. многострадалното ни предложение, бе внесено в общината. Оставаше само едно вдигане на ръка от софийските съветници. От тогава чакаме… И те чакат… Явно да се откажем, защото на никого от нас не минава през ум да даде. И когато си разрешим да попитаме, какво става, ни обясняват колко измъчените съветници са претрупани с работа? Как, например бензиностанцията, поредния мол, паркинг, бар или кафене, са много по-важни от…???! Дали тези хора изобщо знаят кой е Константин Павлов? А може би, за да не губят сили и време, ще изчакат да си отидат и други от списъка, та с едно гласуване да одобрят всички паметни плочи. А как пъргаво и под строй гласуват, когато трябва да рушат паметници.

Искам да крещя! “Най-страшният вик. Най-страшният вик е да онемееш” (К.П.) Прав си Коста. Това е демокрацията.

(Със съкращения от Фейсбук)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Силно написано ! Поздравления за Робева. Това обаче, не е демокрацията. Това е нещо създадено от българските политически червеи! Хора бездарни, безчувствени и нагли.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.