45 души са били извадени живи под руините след труса в Турция, загиналите са поне31

Проверяват фирма за преработка на пластмаса заради мъртвата риба в Марица

Слънчево време и високи температури ни очакват днес

Адвокатите на Тръмп обвиниха демократите, че се месят в изборите

Изследват първи случаи на коронавирус в Канада, Португалия и Русия

Зодиите, когато са тъжни

Мачовете и спортът по телевизията днес, неделя, 26 януари 2020

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 26.01.2020

На 26 януари 2020 да почерпят

„Боинг 777X“ излетя за първия си полет (ВИДЕО и СНИМКИ) Той е най-големият пътнически самолет с два двигателя в света

Над 100 коли са изгорели в пожара в автоморгата в Хасково, прокуратурата разследва случая

В Китай произвеждат по 8 милиона маски на ден заради коронавируса

Стоил Славов станал жертва на разпада на СИК 16 г. след бомбата в асансьора на ул. “Джеймс Баучер” убиецът е неизвестен

Тръмп представи логото на Космическите войски на САЩ

Прасе с африканска чума е отстреляно в землището на Стралджа

За Коста Павлов и забравата Кога общината ще разреши паметна плоча

Разрешават поредния мол, паркинг или бар

Преди десет години на тази дата, ни напусна Константин Павлов. Тревожната му душа както повечето велики българи, пое по пътя на забвението… Бях между малцината привилегировани, които допускаше до себе си. Той беше необясним, когато бе забраняван… “Ужасна беше тоталитарната забрана за публикуване; чувство за доживотен затвор; съмнението дали живееш сред хора и дали си човек; усещането, че запълваш само с плътта си някаква патологична пауза на човешкото развитие.” (К.П.)

Коста бе заложник на времето… Преди около три години, все още живите приятели на Константин Павлов, се потърсихме и поехме инициатива за поставяне на паметна плоча на дома на поета, който би бил гордост за всяка нация. (Защото държавата не го направи.) Няма да разказвам през какви унижения трябваше да минем, при условие, че изрично заявихме, че всички разходи поемаме ние. Бе отхвърлен проект на акад. Св. Русев и проф. Е. Попов… Няма да цитирам обяснението на демократичните културтрегери… Големите наведоха глави… Изготвиха втори проект, за да чуят похвалата, че този бил по общоприетите норми?! На 8 декември 2017 г. многострадалното ни предложение, бе внесено в общината. Оставаше само едно вдигане на ръка от софийските съветници. От тогава чакаме… И те чакат… Явно да се откажем, защото на никого от нас не минава през ум да даде. И когато си разрешим да попитаме, какво става, ни обясняват колко измъчените съветници са претрупани с работа? Как, например бензиностанцията, поредния мол, паркинг, бар или кафене, са много по-важни от…???! Дали тези хора изобщо знаят кой е Константин Павлов? А може би, за да не губят сили и време, ще изчакат да си отидат и други от списъка, та с едно гласуване да одобрят всички паметни плочи. А как пъргаво и под строй гласуват, когато трябва да рушат паметници.

Искам да крещя! “Най-страшният вик. Най-страшният вик е да онемееш” (К.П.) Прав си Коста. Това е демокрацията.

(Със съкращения от Фейсбук)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Силно написано ! Поздравления за Робева. Това обаче, не е демокрацията. Това е нещо създадено от българските политически червеи! Хора бездарни, безчувствени и нагли.

  2. Рядко се съгласявам с Нешка Робева, но в случая я поздравявам.

  3. А Ванга какво e казала по въпроса? Ще има ли плоча или не?

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.