В последния си ден като министър Борислав Сандов спря съществуващия ОВОС за избраното трасе
Проектът трябва да бъде завършен до 2027 г.
Зелените успяха да ликвидират изграждането на последната отсечка от магистрала “Струма” през Кресненското дефиле в последния ден на отишлия си вече кабинет “Петков”. С подписа на екоминистъра Борислав Сандов окончателно се спира проектът за строителство по така наречения “източен вариант”. Зеленият министър спря приетата вече Оценка за въздействия върху околната среда (ОВОС), която позволяваше настоящото трасе през Кресненското дефиле да поеме трафика към Гърция, а в обратната посока да се изгради нов път - източно от Кресненското дефиле.
Всички независими експерти бяха категорични, че този вариант ще позволи най-бързото довършване на магистралата, така че да не се рискуват повече пътни инциденти, които водят до загуба на човешки животи, в най-трудната за изграждане отсечка от магистрала “Струма”. Освен това избраният източен вариант е и най-изгоден финансово, а и най-екосъобразен, защото няма да се налага изграждане на допълнителни пътища през планината, както и изгребване на милиони тонове инертна маса, какъвто би бил случаят при избор на строителство на дълъг тунел през Кресненското дефиле, за който настояваха от уж природозащитни организации.
Личната изгода обаче явно е надделяла над обществения интерес в решението на Сандов, който през последната над половин година спъваше всячески усилията на регионалното министерство да започне работа по проекта, за да не загуби страната ни еврофинансиране не само за строителството на последната отсечка от магистрала “Струма” през Кресна, но и да не се наложи да връща всички дадени до момента от Брюксел пари за строителството на аутобана. С хода си Сандов реално принуждава държавата, а в частност и данъкоплатците, да върнат вече получените от ЕС 1,6 млрд. евро за изгражданите в момента отсечки и вече завършените с европейско финансиране, по които и сега се движи автомобилният трафик към Гърция.
В заповедта си за прекратяване на действието на ОВОС за магистралата, което изчиташе в края на октомври и все още имаше шанс проектът за отсечката през Кресна да бъде отпушен от служебния кабинет на Гълъб Донев, Сандов посочва като причина - в инвестиционното намерение за изграждане на магистралата липсва “анализ на предвидените смекчаващи мерки спрямо специфичните природозащитни цели и коментарите на ЕК” по решението за ОВОС.
Реално проектът трябваше да бъде завършен до края на настоящия програмен период на европомощтта - 2027 г. В случай, че тепърва се прави нов ОВОС и проектиране на трасето, заедно с обжалванията този процес ще отнеме около 2 години, показва досегашната практика. След което ще е необходимо да се обявят нови търгове, да се спазят сроковете за кандидатстване и обжалване. Така реалното изграждане на “Струма”, независимо по кой вариант, може да започне най-рано около 2026 г., а за една година подобен сложен проект няма как да бъде завършен, категорични са експертите.
“Загрижен” за това, че страната ни може да загуби близо 1,6 млрд. евро, които всички ние в разгара на изключително тежка икономическа криза ще трябва да отделим от джоба си, Сандов препоръчва да се внесе самостоятелно инвестиционно намерение, което да предвиди съответните мерки за опазване на костенурки и мечки, както и от него да се изключат мерките, които биха могли да “доведат до допълнителен бариерен ефект. Такива са включително мерките за изграждане на преградни съоръжения за малки животни по дължината на съществуващия път - извън тези, чиито обхват и цел е непосредствено да насочват целевите животински видове към входовете и изходите на дефрагментационни съоръжения”.
Интересен е фактът, че явно документът е подготвен по-рано, а впоследствие е вписана ръкописно датата на заповедта - 1 август, последният ден на кабинета “Петков”.
Решението на Сандов може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Върховния Административен съд. Това могат да сторят обаче единствено заинтересованите страни - Агенция “Пътна инфраструктура” и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, обясниха за “Труд” юристи. Сред вариантите за спасяване на евросредствата е и служебният министър на екологията да отмени заповедта на Сандов.
Подобно решение, ако не бъде преразгледано, ще забави изграждането на магистрала “Струма” значително и почти със сигурност ще доведе не само до загубата на евросредствата за изграждане на последната отсечка през Кресненското дефиле, но и до връщане на милиардите левове, които държавата е получила за изграждане на вече готовите отсечки. По-глупаво от това решение няма. Откъде ще се вземат тези пари в тази трудна икономическа ситуация? Ще плащаме всички. Това е най-големият провал на отишлото си правителство.
Бившият вече министър на екологията Борислав Сандов отменя ОВОС-а на магистрала “Струма” по един спорен начин, в последната минута на своето управление. При това в противоречие с мнението и становището на експертите в ръководеното от него министерство и на експертите в тази област. И това е още едно доказателство за разлома между политическото ръководство на ПП “Продължаваме промяната”, “Да, България” и т. н. с експертите, които работят за тях.
Примерите в това отношение станаха много. И това показва, че с действията си това ръководство пренебрегва най-важното - обществения, националния интерес, икономическото развитие на страната. Тези действия говорят за едно лицемерие и демагогия от страна на тези хора.
Парадоксът е, че от екологични съображения се създават предпоставки за еко катастрофа с огромни последици за хората, природата и дори за съседна Гърция. Което е абсолютно недопустимо. Инертната маса, която трябва да се извади, извози и депонира в случай на изграждане на дълъг тунел през Кресна е поне 6 млн. куб. метра или обемът на две Хеопсови пирамиди.
Представете си до какви последици за околната среда ще доведе това. Има и научно обосновано предположение, че може да се очаква част от този материал да е радиоактивен, тъй като в района, недалеч от дефилето, има стари разработвани находища на уран. Въпреки че не са правени подробни проучвания, експертите считат, че уранови находища има и по трасето на евентуалния 15-километров тунел, за който лобираха зелени организации. Последиците биха били както за природата, така и за преминаващите хора и за живеещите край Кресна.
Дългият тунел на Кресна желан от спонсори на зелените организации
Подобно съоръжение ще оскъпи винетки и тол такси
Изграждането на дълъг тунел през Кресна, за който лобират еколозите, ще е скъп и опасен за хора и природа.
Според злите езици още при неколкократните обжалвания на избора на трасе и спъване на строителството на магистрала “Струма” се заговори, че най-запалените екоактивисти като Тома Белев, Петко Ковачев и Петко Петков (бащата на Кирил Петков) получават финансиране за своите зелени проекти от швейцарски организации. Неслучайно бившият премиер, известен като “просто Киро”, повери на баща си решенията за строителството на магистрала “Струма” и се съветваше единствено с него относно решенията си за бъдещето на аутобана, въпреки че разполагаше с експерти и помощта на инженери, строители, геодезисти, независими еколози. Въпреки това бащата на Киро - Петко Петков, имаше последната дума и това недвусмислено бе заявено от Кирил Петков пред бившия регионален министър Гроздан Караджов. Швейцарските пари за “зелените” проекти на въпросното трио явно са били достатъчно, за да се прокара подобно решение в ущърб на обществения интерес в последния ден на кабинета, категорични са специалисти, които разбираемо, пожелаха да останат анонимни.
Именно швейцарски строителни компании имаха интерес да построят въпросния дълъг тунел през Кресненското дефиле с дължина около 15 километра и предлагаха съответната технология. Въпреки че този тунел би бил по-скъп, по-малко щадящ природата, щеше да отнеме повече време за изграждане, в случай на аварийни ситуации бе опасен и според експертите бе неподходящо да се изгражда в земетръсна зона, какъвто е районът на Кресна.
Доклад на Камарата на строителите в България още от 2015 г. алармира за рисковете при изграждане на дълъг тунел през Кресненското дефиле. Според тях подобно съоръжение ще заложи сериозни рискове пред гражданите и околната среда. Тунелът попада в една от най-сеизмично активните зони на Балканския полуостров и това може да се окаже сериозен риск за експлоатацията и ремонта на съоръжението в случай на форсмажорни обстоятелства, категорични са в доклада си КСБ. Те припомнят, че подобно съоръжение ще струва и в пъти по-скъпо от алтернативно трасе. Както и фактът, че всеки месец или година забавяне на проекта се заплаща чрез дадените човешки жертви в пътно-транспортни произшествия.
При изграждане на дълъг тунел трафикът ще минава отново през Кресненското дефиле, но с много по-ниска скорост, ще се образуват и тапи, които ще доведат и до допълнително замърсяване на въздуха. Отделно инертните материали, които ще бъдат извадени при изграждането на подобен тунел, трябва да се съхраняват някъде. При 6 млн. куб. метра, колкото се очаква да бъдат тези материали, само извозването и депонирането им би отнело 5-7 години, категорични са експертите.
Ще са необходими и временни пътища през планината, които също ще нарушат значително екоравновесието в района. Освен това дълъг тунел би означавал и по-бавно преминаване през дефилето, заради ограничението в подобни съоръжения от 80 км в час, подчертават специалистите.
В случай на аварирали камиони, каквито често има в по-късите работещи магистрални тунели у нас, практиката е да се пренасочва движението в другата тръба. При дълъг тунел освен огромни задръствания и проблемно преминаване, това би означавало и натоварване на инсталациите за въздух в съоръжението. Възможни са и геоложки проблеми, предвид съществуващия разлом в средата на евентуалното трасе на дълъг тунел. Не на последно място, поддръжката на подобен дълъг тунел би била много по-скъпа от тази на изграждане на източния вариант. Което би означавало съответно поскъпване на винетки и тол такси, за да има държавата достатъчно средства, за да поддържа тунела.
Риск и за финансирането за железниците
Материалите поскъпнаха със 70%
Държавата рискува да изгуби и над 3 млрд. лв. финансиране за железопътни проекти.
Железопътни инфраструктурни проекти за близо 3,4 млрд. лв. буксуват заради липсата на индексация. Забавянето носи рискове за всички обекти, възложени от държавата или общините.
По данни на Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) в момента у нас се изпълняват 7 проекта на обща стойност 3,399 млрд. лв. До момента разплатени са едва малко над 10% или 465 млн. лв.
Изпълнителите на проектите споделят, че по всички проекти има забавяне, а основните причини са настоящите цени на строителните материали и липсата на индексация. През последната близо година от браншовите организации многократно са поставяли въпроса пред официалните власти, но решение все още няма.
Бившият министър на транспорта Николай Събев е уведомен за възникналите сериозни рискове при изпълнението на тези важни инфраструктурни обекти. Но вместо да се опита да реши проблема, той заяви че изпълнителите са оптимизирали дейността си спрямо това изискване и проектите вървят с пълна сила. Това обаче не е истина и изпълнителите вече са внесли близо 30 писма алармиращи за проблема. Те обаче са върнати с коментара, че всяко изменение или допълнение на договор следва да се извършва при спазване на приложимото законодателство.
ЗОП дава възможност за до 10% непредвидени разходи по всеки договор, но това в сегашната ситуация не е достатъчно. Защото цената на изграждане на жп релси се е увеличила покрай поскъпването на металите със 110% и средното повишение на цените на материалите с близо 70%.
Индексацията все още не е факт, въпреки създадените работни групи и многократните уверения към бизнеса, че това ще се случи. Така служебното правителство на президента Румен Радев ще има нелеката задача да одобри методика за индексацията с постановление на МС. Дали тя ще запази своя изработен вид или ще претърпи промени, предстои да разберем.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш