Зловещият Какамо – между легендите и историята Каменното орлово гнездо сякаш е обитавано от призраци

„Боже, как ли са го строили това чудо!“ – си мълвя, докато търся най-добрия ракурс. Замъкът на Какамо, най-големият в Сицилия, стърчи величествено, издигнат над скала, доминирайки над спокойния зелен пейзаж в края на лятото. Крепост, наблюдателна кула, резиденция – през вековете той е сменял предназначението си, но неизменно собствениците му са властвали над съдбите на хората, живеещи наоколо.

Изкачваме се по широките стълби на внушителната отбранителна структура. И сякаш всеки момент ще се появи средновековен конник. Вляво са гълъбовосивите каменни блокове, вдясно – назъбени бойници, през които се вижда надалеч, чак до крайбрежието, мито от Тиренско море. Норманите, неговите майстори, са първите, които строят с камъни едни истински орлови гнезда – високо на скалите. По-късно от голямата терасата ще видим други два хълма със замъци по тях.

Сицилия е земя на замъци

с над 200 крепости по земите й. Огньове са предавали вестта за настъпления на нашественици. Строежът започва през 1094 г. Нормадите първо строят 90-метрова кула и голяма цистерна за събиране на дъждовна вода. Дават я за управление на Гофредо ди Джадейро, първия официален собственик. Научаваме, че замъкът Какамо е прочут не само с големите си размери (5 хиляди кв. м разгъната площ, на три етажа), но и с факта, че никога не е бил превземан.

Когато испанците завладяват острова, благороднически семейства започват да превръщат военното укрепление в резиденция. През 1963 г. регион Сицилия го изкупува след като той пострадва тежко при земетресение. Прави ремонт и го отваря за широката публика.

Влизаме през официалния вход на замъка и забелязваме всички препятствия, през които е трябвало да премине врагът. На мястото на някогашния подвижен мост сме. Проходи, железни врати, бойници, атриум с портал, оръжейни колекции –

изживяването си е средновековно

Разглеждаме Залата на Конспирацията, наречена така, защото благородникът Матео Бонело и съратниците му избират замъка за убежище след провала на т.нар. „Конспирация на бароните“. Уилям I организира армия срещу бунтовниците, барикадирани в Какамо. Но замъкът се оказа непревземаем. Не успял със сила, кралят сполучва с измама: кара Бонело да повярва, че му е простил и го арестува. Затворен в двореца, той е измъчван до смърт. Легендата разказва, че призракът му все още броди из каменните стаи в търсене на покой.

Друга легенда разказва за красива млада дама, на която баща й, един от многобройните владетели на замъка, не позволил да се омъжи за своя избраник и я пратил против волята й в манастир. По пълнолуние девойката, облечена в бяло, държи нар и го предлага на всеки, който може да го изяде, без да падне и едно зрънце на земята. Успее ли, щял да намери съкровище. В противен случай ще броди с нея за вечни времена. Не е пълнолуние, но дори да беше, нещо не ни се ще да пробваме…

И ако тези легенди звучат мистериозно и леко зловещо, то още по-тягостни са

разказите за параклиса

– това иначе богоугодно място. Там, долу, под мястото за молитва има таен капан, кладенец, в който изневиделица пропадал всеки враг, дръзнал да посети гордите владетели на имота. Мълви се, че върху големите шишове били открити разложени зловещи останки… Шкаф в трапезарията също крие тайни. Зад него седял довереният слуга, който пръв опитвал храната, готов да бъде отровен вместо своя господар. В спалнята шкафчетата съхранявали нощните гърнета на своите собственици. Сутрин изпразвали уханното съдържание, щедро наторявайки земята през прозорците. Средновековни нрави…

Преминаваме от зала в зала, безбой са. Докато не излезем на красива каменна тераса с прекрасно белведере. Спиращата дъха панорама включва синьозеленеещото езеро Розамарина и морето при Чефалу. Терасата е любимо място за забавление на благородниците и техните гости, където впрочем са се извършвали и екзекуции, друго любимо забавление…

В най-ниската част на замъка слизаме в килиите на затворниците. Още стоят веригите, с които са били връзвани.

Виждат се дори графитите, издълбани с нокти.

Градът, красиво амфитеатрално разположен, като повечето сицилиански градове във вътрешността на острова, има древна история. Наричат го Какабе, което

на картагенски означава конска глава

Днес този спомен личи в герба наред със символа Тринакрия. Градът се гордее с доброкачествения си зехтин. Известен е и с добрите си майстори дърводелци. Но по-интересно е, че на жителите му, които се наричат какамези, често им казват „вярващите“, защото в градче с 9 хиляди души население има 30 църкви.

Приближаваме към Пиаца дел Дуомо, интересен неголям площад, заобиколен от великолепни барокови паметници. Елегантният архитектурен комплекс включва освен главната църква, посветена на Свети Георги, още два храма и църковна сграда, долепена до тях. Трите са издигнати на нещо като тераса, украсена със статуи. Ла киеза деле аниме санте дел Пургатори се нарича едната, което ще рече Църква на светите души в Чистилището. В нея има зала, в която най-грешните, според църквата, са влизали голи, намазани с мед и са им пускани рояци мухи. Измъчвайки тялото, да пречистят душата. Почти във всички градове в Сицилия има подобни църкви пургатори.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.