Сценаристът Ивайло Вълчев трудно скрива отегчението си от безсмислените дебати в пленарна зала. Като депутат от ИТН още в 45-ото Народно събрание не скриваше недоумението си, защо въпроси, които може да се решат за час, отнемат на народното представителство седмици. „Това безвремие тук смазва“, казваше още тогава Вълчев. „Това правителство, което се състави, е рожба на нещо твърде безпринципно", смята Ивайло Вълчев. А за 49-ото Народно събрание казва с лека ирония: „Този парламент е на нещата, които са такива, но не са такива“.

- Господин Вълчев, през последния месец сме свидетели на истинска война между властите, но от какво се генерира тя?
- Вижте колко интересно – както във вътрешнополитическия план е почти както във външнополитическия. В момента в Европа има война, която никой не нарича война, а се използват словосъчетания като военни действия и военна операция. По същия начин у нас наблюдаваме силни турбуленции в институциите, като всяка от страните се кълне, че не прави това, което прави, за да въздейства на някакви процеси в другата институция. Но впечатлението, което остава у всички нас, независимо дали сме представители на някоя партия извън парламента или просто сме граждани, които гледат новини и четат вестници е, че е започнала война между власти и кръгове. Че отделни събития са подозрително свързани, както и таймингът на случки, тази модерна „българска“ дума, удивително съвпада с някакви на пръв поглед „невоенни“ действия от едната и от другата страна. Наблюдаваме ускоряване или стопиране на отделните процеси, като в началото течението сякаш беше първо от действия от страна на съдебната система и по-скоро от нейни представители. След това, въпреки говоренето, че те не са пряко свързани и нямат отношение към сформирането на правителство, хората останаха с впечатление, че точно това имаше влияние върху сформирането на сегашното управляващо мнозинство. В последната седмица пък внезапно забързалите се процеси в съдебната система, колкото и да го отричат представители и от едната, и от другата страна, пак някак си оставиха впечатление, събития се случват... но да не употребявам думата „натиск“. Бих дал пример с бързото разбъркване на епруветката от страна на политиците, така че химическата реакция да се получи максимално бързо.

- Как тези уж неподредени събития се нареждат в някакъв държавен сценарий? Кои са авторите му?
- По отношение на сценаристите и по-скоро на сценариите, разсъждавам от гледна точка на своя опит. Има една теза, която съм си извадил за холивудските филми. Знаете, че обикновено има главен герой, който иска да постигне цел, има антагонист, който му пречи, помощници на главния герой, помощници на антагониста и в крайна сметка, след като премине през определен брой препятствия, главният герой на финала е завършил успешно своята мисия. Като човек, който е изучавал филология и фолклор, мога да съпоставя случващото се в момента с теорията на вълшебната приказка на литературния изследовател Владимир Проп, който казва така: „Всяка приказка започва с липса или забрана. За да започне приказката, трябва да има или нещо, което липсва и главният герой тръгва да го търси, или забрана, която главният герой нарушава, преодолява и от там нататък приказката започва“. Много ми е трудно да определя, дали в нашия сценарий в момента липсата или забраната са първи. Но тук идва една трета теория, която извадих за самия себе си, наблюдавайки отблизо събитията. Това е от гледането на много холивудски филми, в които супер герои спасяват света от хаоса. Но си представете, че в един момент супергероят, за да продължи да съществува, стига до извода, че ако хаосът свърши - супергероят ще изчезне. От полза на супрегероя е донякъде да поддържа хаоса, за да продължи да е супергерой. Според мен в момента ние гледаме този вид сценарий. 

- Добре организиран като импровизиран хаос в държавата, така ли?
- Добре импровизиран хаос, като в настоящия момент тече кастинга за ролята на супергероя и за това кой ще изглежда величествен в очите на народа. Но пък всички, които са в надпреварата за ролята на супергероя, в момента имат интерес от поддържане на хаоса. За да поддържат и образите си пред публиката. 

- Защо анализатори постоянно повтарят, че в момента се пренарежда дневния ред на България за години напред?
- Тук е много тънка границата между един точен анализ и планиране да влезем в теории на конспирациите. Със сигурност в момента дневния ред на България се преподрежда най-малкото заради това, че Народното събрание е задължено да работи по въпросите за Плана за възстановяване и устойчивост, за Шенген, за еврозоната. Проблемът е, че тези, които са сложили този дневен ред в момента на масата, намират непрекъснато други теми, с които да се занимават. Нагледен пример е днешният пленарен ден (вчера, б.р.), в който Народното събрание изхаби четири часа от работното си време, за да говори за създаването на комисията за имунитетите на депутатите. Това е абсолютно загубено време, абсолютно ненужна никому тема, която дава само възможности за пиар, за допълнително показване по телевизиите, но не и да си работил секунда за истински важните теми. 

- Вие имате малко парламентарен опит, но сте от депутатите в Има такъв народ, които още преди няколко години поставихте въпроса за промяна на работата на парламента. Още ли смятате, че народните представители у нас трябва да заседават като в Европейския парламент?
- За добро или за лошо, в „Има такъв народ“ сме хора, идваме от една перфектно работеща система. Система, която повече от 30 години ни е научила да си разпределяме максимално полезно времето, за да сме максимално продуктивни. Наслушахме се на упреци, че ние правим телевизия, шоу и това е друг тип дейност от парламентаризма. Но от това как някой си организира работното време, няма никакво значение с какво се занимава. Човек може да произвежда мебели, да работи в ресторант, да е мениджър на болница или да се занимава с отглеждане на домати. В нашия екип ние сме свикнали да не губим и секунда време. Всеки има своите задължения и срок, в който трябва да ги изпълни. Това е ежедневието на голяма част от хората, вероятно така работите и във вашата редакция, така се работи в нормалните офиси, в нормалните предприятия. Попадайки в Народното събрание преди две години, признавам, че ние, които идваме от екипа на Слави Трифонов, преживяхме културен шок. В парламента сякаш никой не бърза за никъде, тук всички са влезли завинаги. Изведнъж, когато преминеш през входа към кулоарите и пленарната зала, всичко, което виждаме в новините като проблеми, огромните заглавия от първите страници на вестниците за нерешени въпроси, липса на средства в здравеопазването – всичко това се стопява или става някаква точка от дневния ред, на която първо ще се поупражняваме, после ще решим какво да правим, а накрая може и да създадем временна комисия или кръгла маса. Затова и от „Има такъв народ“ първо предложихме да въведем намаляване на заседанията в пленарна зала за сметка на дебати и професионални обсъждания в постоянните ресорни комисии. В комисиите са важните дебати, в комисиите е изпипването на детайлите на законопроектите. Но това е скучно и не е за показване по телевизиите и затова повечето политици предпочитат три дни сигурни дни в седмицата, в които са в ефирите на телевизиите и радиото, участват в студия, говорят непрекъснато, а комисиите – ще отидем на заседание там след пленарна зала, ще постоим малко, но ще оставим „атракциите“ за пленарна зала. Дори и в началото на този парламент при обсъждането на Правилника за работа, отново предложихме поне заседанията на парламентарните комисии да са сутрин, за да може да се заседава по няколко часа в тях, а пленарните заседания да ги изместим в следобедните часове. Това отново не беше прието и за мен причината е суетата на политиците, желанието им и дори навика да са телевизионни звезди, за да може да са в новините още в 12 часа, после в 17 часа, пък нека да имат участие в коментарното предаване и така до централните емисии. 

- Колко време ще продължи според Вас коалицията, която не е коалиция, межде ГЕРБ-СДС и ППДБ?
- Този парламент е на нещата, които са такива, но не са такива. Войната между институциите не е война, защото всички отричат да я има. Коалицията, която е съставена, но тя не е коалиция, а нещо като джентълменско споразумение. Не знам колко време ще продължи, защото според мен водещото в това образувание, което не е коалиция, но е нещо, което се е образувало, не е политическата логика. Имам чувството, че това, което ги събира са някакви вътрешнопартийни проблеми и гледайки дебатите за съставянето на комисията за имунитетите отново останах с това усещане. Двете коалиции – ГЕРБ-СДС и Гергьовден от една страна, а от друга ПП и ДБ, от това събиране сякаш намират начин и печелят време да решат вътрешни свои проблеми, да получат някаква сигурност за отделни свои представители и чак след това да се занимават с проблемите на страната. Виждаме и как се състави това правителство, как за обещанията за експерти отново се отиви към политически представители, виждаме и първите назначения и опити за такива.

- Защо в политиката ни отново се прокарва този непотизъм?
- Непотизмът можем да го приемем и като вид непукизъм, защото роднинските назначения във властта се правят от хора, на които не им пука за нищо, щом веднъж са влезли в нея. Трудно ми е да видя къде отиде логиката от първите дни на Народното събрание, че едно експертно правителство трябва спешно да реши проблемите пред страната ни. Стана малко по съветски – искахме да е по-добре, но стана както винаги“.

- Какво чувате най-често от хората в Бургас, например?
- Не само в Бургас. От началото на този парламент непрекъснато ме питат какво се случва, защо се прави едно или друго. Без никаква ирония мога да призная, че имам дни, когато се прибирам от работа и се спирам при моите съседи, прекарвам по-смислено време и стигаме до по-хубави и по-работещи изводи, отколкото през часовете дебати в пленарна зала. Прави ми впечатление, че навсякъде в страната, при срещите ми с приятели, познати в Бургас, а и тук в София, хората са доста наясно и следящи внимателно темите от вътрешната ни политика. Ако някой от парламентарната трибуна се опитва да им пудри мозъците, да им замазва очите и да ги мисли не толкова разбиращи или дори прости, ако някой продължава да си мисли така – дълбоко се заблуждава. Пудренето на мозъци не работи вече за политиците. 

Хората виждат всичко, разбират и се интересуват. Може би са склонни да прощават донякъде на партиите, заради собствените си пристрастия или просто са гласували за дадена партия. Но като цяло, на хората, на избирателите, картината им е ясна и на мнозинството не им харесва, уверявам Ви. Едно е да събереш експерти и да работиш за решаването на кризите в страната, а друго – да избият партийните пристрастия. Големите въпроси са за какво ще има да се случва. Говорейки с хора извън парламента, съм чул много по-смислени разсъждения и за еврозоната, и за вътрешната сигурност. Хората бяха много критични към „Има такъв народ“ - това е тяхно право. Чували сме упреци и основателни, но и не толкова. Но трябва да Ви кажа, че след всички записи, които излязоха, след изслушването на шефовете на службите, след онова коалиционно управление, в което нашите министри бяха байпасвани и заобикаляни, а министър-председателят си водеше собствена политика, нашите симпатизанти се почувстваха овъзмездени, да не кажа отмъстени. Бяхме си казали преди година и половина, че рано или късно истината излиза наяве. И това се случи. Видя се, че сме били прави. Най-важното е, че хората го разбраха, а тези, които бяха с нас през цялото време, се почувстваха победители. За мен смисъла да бъдеш в политическия живот е да стигнеш до максимален брой хора. Има смисъл хората да участват в политиката, отивайки да гласуват и след като изберат свои представители, да могат да ги контролират за техните решения, когато влязат в парламента. За мен е много важно да чувам мнението на хората и затова го правя непрекъснато. Чувствам се задължен не само към моите избиратели или към избирателите на „Има такъв народ“.

- Как би изглеждало нецензурираното заглавие за 49-ото Народно събрание?
- Навремето имаше такива прожекции в кината, които бяха забранени за ученици. Но провокативният плакат ни караше да даваме 50 стотинки и да намираме начин да се промъкнем в киносалона. Към момента сегашният парламент е само с провокативния плакат. Заглавие не бих сложил, но със сигурност очакванията, с които 49-ото НС бяха много големи, а депутатите не са почнали да ги изпълняват. Все още разговорите са на ниво партийни дрязги, имунитети и кой какъв е. Ако хората знаеха, че ще е така, хората нямаше да влязат да го гледат. Но тъй като актьорите така или иначе вече са в парламента, трябва да осъзнаят, че трябва да играят ролите, за които са изпратени тук от избирателите си, а не ролите, които им щукват в главите им. Бях казал преди време, че политиците може да нямат телефона на народа „Вие какво искате от нас?“, но народът има адреса на политиците и лесно може да ги намери и да си каже мнението очи в очи.

Нашият гост

Ивайло Вълчев е роден на 9 януари 1972 година в Бургас. Завършил е Френската гимназия в родния си град. Дипломира се специалност „Българска филология“ в Софийския университет. От 1992 година е сценарист в екипа на Слави Трифонов. Бил е депутат в 45-ото и 46-ото народно събрание. В момента отново е народен представител и зам.-председател на ПГ на Има такъв народ“ в 47-ото НС. Член е на комисиите по вътрешна сигурност и комисията за контрол на службите и СРС.