На времето съветският лидер Никита Хрушчов завиждал на човека, който го замества - Брежнев. Често е цитиран да казва: „Ето погледнете Леонид - не стига, че е красавец, буря за жените, а как го обичат хората! Те за него ще влязат и в огън, и във вода...“. Така е било през 1966 година, когато става генерален секретар на комунистическата партия. През 1982-ра, когато умира пак на същата позиция, неговото управление се приема като най-големия застой на Русия изобщо. Една от причините за този застой е, че след няколко инсулта, няколко инфаркта и практически преглед на енциклопедия на заболяванията, включително и тежка злоупотреба с водка, системата му позволява да управлява близо 20 години. Легендите около неговата незаменимост бяха толкова силни, че когато изненадващо развалината на онзи красавец отиде в подвалите на Кремъл, комунистическият свят плачеше: „Няма кой да те отмени!“ Имаше, и някак светът стана по-добър след това. Вода, която не се движи, пак е вода, но й казват блато.

Това е причината опитните демокрации да въведат мандатността. Тук ще подчертая: за постове, които разпределят публични средства. В частния бизнес всеки може да прави каквото му е угодно.

Единственият ръководител в Русия, който може да го изпревари по дълголетие начело на държавата, е Владимир Путин. Путин обаче не си позволи да наруши мандата си дори с един ден, макар че намери начин да стане отново президент. Казва, че няма да наруши закона и този път. Може да го промени обаче, но стига с руското безвремие.

В Българската национална телевизия от година се играе една доста странна игра, свързана точно с мандатността. Интересното е, че тя продължава да се играе точно в съветски стил: „Ако аз си тръгна, на кого ще ви оставя“.

Изключително е важно да отбележа, че качеството на новини, публицистика, спорт, култура и българско съдържание без никакъв спор е еталон. Това се дължи на две причини: колегите, които работят там (без десетките гноми, които излизат само за заплата от дупките си), и това, че телевизията е обществена и не се влияе от пазарния принцип. Този последен принцип обаче трябва да ни държи нащрек и да настояваме Законът за радио и телевизия (ЗРТ) да се спазва и да се предпазваме от брежневски практики. Той обаче се манипулира вече близо година.

Според закона генерален директор на Българското национално радио и Българската национална телевизия (чл. 66, ал. 2) се избира за срок от 3 години, а следващата алинея ни казва, че шефовете не могат да бъдат такива повече от два последователни мандата. Изборът е възложен на Съвета за електронни медии (СЕМ). В началото на август миналата година мандатът на настоящия генерален директор Вяра Анкова изтече, а конкурс трябваше вече да е излъчил новия такъв. СЕМ така и не обяви нов конкурс и това продължава и до ден днешен. Не е ясно защо. Според мен смърди на политика. Точно политиците от управляващата партия през юни 2016-а, за да не прекратят престоя на госпожа Анкова начело на БНТ, без да погазват закона, приеха поправка в ЗРТ, като добавиха в закона плужешкото изречение, че „в случай че при изтичане на мандата на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, изборът по ал. 1 не е осъществен, те продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите генерални директори.“ (ДВ, бр. 46 от 2016 г.). Защо е плужешко ли? Защото вече няма срок за избор на нов генерален директор изобщо. По тази норма всеки шеф на БНТ и БНР да управлява до няколко инсулта и инфаркта като Брежнев. Така законът се подменя, контролът върху обществените средства изчезва.

В телевизията специално незаменими са само талантливите работохолици - тези, дето не знаят що е утро, що е вечер и си влагат сянката в името на зрителя, на обществото. Директор може да бъде всеки и това сме го виждали неведнъж. Хубаво е обаче, че след такива експерименти се създаде този Закон за радио и телевизия. Наложи се и мандатността. Ако управляващите смятат, че добър директор се ражда веднъж на петдесет години, нека променят закона и да махнат тази норма, но да го направят честно, открито и да кажат: „Ей, това е нашият човек!“ СЕМ е независим орган, но политическият натиск върху регулатора е чудовищен. Топката сега е в него и съм уверен, че най-накрая ще поеме инициативата в свои ръце. За добро или лошо. В шахмата има една норма - „Най-лошата стратегия е липсата на стратегия“. Всяко действие ще раздвижи законовото безвремие в БНТ. За останалото си има прекрасните колеги, които и без генерален директор са се посветили на „Телевизора“, както му казват те.

„Под прикритие“, Евровизия и културните риалитита - приоритет

През двата мандата и третина на Вяра Анкова акцентите бяха поставени върху няколко направления. БНТ извади първия наистина успешен сериал след промените - “Под прикритие”. Той се превърна в субкултурен феномен в страната, при това със запомнящи се персонажи, каквито другите телевизии не успяха да извадят. Черешката на тортата е Евровизия, където за няколко години България спечели второ място на детския фестивал, спечели четвърто място с Поли Генова и второ с Кристиян тази година. Най-голямата заслуга на телевизията обаче бяха културните риалити формати като “Голямото четене”.