Изключете прожекторите, проблемите са отзад!

Нашият култ към личността оставя реалния живот в сянка

Какви хора бихте очаквали да бъдат интервюирани от вестниците? Тези, които имат най-много какво да кажат, или може би тези с най-богатите и странни преживявания. Може би философи, детективи или лекари, работещи във военни зони, бежанци, полярни учени, деца от улицата, пожарникари, активисти, писатели или водолази? Не. Това са предимно актьори. Не съм правил изследване, но съм сигурен, че след третото основно интервю във вестниците ще срещнете само хора, които живеят, като се приемат за някой друг или говорят с нечии чужди думи.

Това е странен феномен, който ако не ни беше завладял бавно, сигурно щяхме да го забележим. Струва ми се символичен начина, по който работят медиите и проблемът им е много по-голям от фалшивите новини. Това, което те предлагат, са новини от един фалшив свят.

И не казвам, че вестниците никога да не интервюират актьорите или че те нямат собствена мъдрост, която да ни предадат, но тази мания измества други гласове. Крайният резултат е, че проблемът няма да е проблем, ако не бъде изказан от актьор. Разрушаването на климата, бежанците, човешките права, сексуалното насилие и изглежда, че с никой от тези проблеми, няма да се справим, ако не мине през Холивуд.

Това не е омаловажаване на актьорите. Те привлякоха нашето внимание, когато смели и възхитителни жени, изобличиха Харви Уайстейн и популяризираха движението #MeToo. Но много други смели и възхитителни жени се изправиха, за да кажат същото, но те не бяха актьори, и останаха нечути и не бяха нито буквално, нито метафорично в светлината на прожекторите.

Следващата най-интервюирана категория, според мен са „тези, които обслужват богатите“, като ресторантьори, водещи дизайнери за мода или интериор и други подобни, третирани като знаменитости. Това е свят, в който сме принудени да вярваме, че сме участници, а не обикновени зяпачи.

Ефектът от светлината на прожекторите е много лош за страниците, отделени за културата, и още по-лош, когато се отнася за политиците. Пресконференциите представят публичните проблеми като частни драми. Брекзит, който по всяка вероятност ще промени живота на всички във Великобритания, е сведен до това дали Тереза Мей ще запази работата си. На кого му пука, дори и на нея?

Нито Мей, нито Корбин могат да носят теглото на личностите, които медиите се мъчат да изградят около тях. Те са неуверени и непохватни на публични места и изглежда се притесняват в светлината на прожекторите. Техните партии формулират своята политика, тактика и представяне. И всичките тези комплексни и сложни проблеми се свеждат до драмата на един човек. Но всеки, попаднал във фокуса на медиите, се превръща в актьор и реалността се заменя с представлението.

Дори когато политическия репортаж не е сведен до личност, той пак става политическа фотография. Една статия даже и да има дълбочина и комплексност, трябва да е илюстрирана с фотография на един от 10-те политици, чийто образ стои във всяка новинарска история. Къде е публичният протест, за да видим още един образ на Мей, да не говорим за Борис Джонсън? Картините са като актьорите и ни карат да забравяме, че тези статии обсъждат живота на милиони хора, а не само живота на един.

Провалът във въображението на медиите не само е изморително, но и опасно, особено ако тяхната политика, е изцяло изградена около личности. Това е политика, в която същността, доказателствата и анализите са заменени със символи, лозунги и сензации. И ако конструирате политическите си разкази около драмите на политиците, дори и когато те не са приканвани към това, вие само ще откриете пътя за тези, които могат да играят тази игра по-ефективно.

Този стил на репортажи доведе до възхода на хора, които определено са демагози. Джонсън, Найджъл Фарадж и Джейкъб Рийс-Мог, както и Доналд Тръмп са тв звезди и в този медиен цирк на тях са отредени главните роли. А клоуните в политиката са опасни.

Ефектът от светлината на прожекторите позволява на тези хора да задават дневния ред. И всички най-критични въпроси остават в мрака и извън светлината. Всеки ден се публикуват много страници и се излъчват много часове, но едва ли в тях са достъпни въпросите, които действително имат значение, като екологичните катастрофи, неравенството и подриването на демокрацията от парите. В един свят на интерпретация ние сме обсебени от баналното.

Би Би Си съобщи, че ще започне да излъчва новини за климатичните промени веднъж седмично. Ако вземе предвид безразличието и дори откритата враждебност, с която хората се отнасят към тази тема, това си е направо напредък. Бизнес съобщенията, които са по-малко важни от колапса на околната среда, се излъчват всяка минута, отчасти защото се третират като централни от хората, които управляват медиите, и отчасти защото те са от първостепенно значение за онези, които са в светлината на прожекторите. Ние трябва да виждаме това каквото те искат да видим, а останалото може да остане в мрака.

Гражданите трябва да разберат, че медиите не виждат света такъв, какъвто е. И това, изглежда, е тяхната отличителната черта.

 

Истинските истории - в тях е животът

Задачата на журналистите е да изключат светлината на прожекторите, да махнат завесите и да видят какво се крие отзад. Има великолепни примери на това като например скандала Windrush, който разказа историята на хората, живеещи далеч от светлината на прожекторите. Статиите бяха придружени със снимки на жертвите, а не на политиците, които ги бяха третирали толкова зле. И тези истории бяха разказани с такава сила, че принудиха дори и тези, които не излизат извън светлината на прожекторите, да отговорят.

(Превод за „Труд“ Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле