Защо се върна споменът за спорната реплика „По-добре танковете да дойдат“?

Понякога нечетенето води до фалшиви новини. Гръмнаха заглавия от рода на „Войници и танкове по улиците при терор и безредици“. Както казват юристите обаче, текстовете от закона трябва да се четат два пръста отгоре и два отдолу. За какво става дума?

Вицепремерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов пусна за обществено обсъждане промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Една запетайка и няколко думи, едва ли не, създадоха проблем за демокрацията. Допълнението е, че въоръжените сили могат да оказват „помощ на държавните органи при противодействие на други заплахи с особено висока степен на обществена опасност за населението“. Веднага някои направиха асоциация със спорната реплика „По-добре танковете да дойдат“ от 14 декември 1989 г., когато в София се провеждаше исторически протест пред парламента. Разбира се, тогава танкове не дойдоха. Макар че Горнобанската бригада не бе далечe от жълтите павета.

Сега става дума за още една отговорност на армията. Т.е. за провеждане на специална операция, каквато и сега законът разрешава, при противодействие на тероризма и преодоляване на последиците от тероризъм. Внимателното прочитане на проекта показва, че тази промяна има пряка връзка с предстоящото създаване на Съвместно командване за специални операции, вместо сега съществуващата 68-а бригада „Специални сили“. И че става дума за специални операции. Ако четенето наистина е достатъчно, ще стане ясно, че „специални операции“ са действията, провеждани от специално формирани, организирани, подготвени и оборудвани сили – Сили за специални операции, използващи оперативни способи, техники и система за командване и управление, различни от тези на видовете въоръжени сили.“

Дотук добре. Ясно е, че армията няма да излиза с танкове по улиците. Авторите на проекта обаче, би следвало да предвидят подобна реакция в обществото и да дадат определение за една друга формулировка, която въвеждат в закона. Защото подобно необяснение също има принос към фалшивите новини. Какви са тези други заплахи с особено висока степен на обществена опасност за населението, на които, ако се наложи, ще противодействат специалните сили на армията? Най-вероятно се имат предвид престъпления от рода на това през септември 2017 г. Тогава дебатът около участието на армията в залавянето на убиеца от Пещера предизвика доста въпроси. Бившият министър на отбраната Ангел Найденов изказа поздравления за успеха на акцията на военнослужещи от Специалните сили, но дотук. Проблемът, според него, опираше до законосъобразността на включването на военнослужещи в една полицейска акция и до риска, разбира се, от инцидент с неблагоприятен резултат.

Именно тази формулировка „други заплахи с особено висока степен на обществена опасност за населението“ прави асоциацията със споменатата реплика за танковете. Тя няма конкретизация. Поражда въпроса за участие на армията в действия от вътрешнополитически характер. Макар че авторите на промените са в състояние да изведат железни аргументи. Първо, в закона е записано, че на въоръжените сили в мирно време не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. Второ, изпълнението на тези задачи се възлага на въоръжените сили с акт на Министерския съвет, с който се определя и финансовото и ресурсното осигуряване на участието им, и със Закона за противодействие на тероризма. Министърът на отбраната определя правилата за използване на сила по предложение на началника на отбраната. Да, но все пак този текст се нуждае от конкретизация, за да не се превърне във възможност да се направи крачка към нарушаване на закона, т.е. включване на армията в политическия живот.

Факт е, че както преди, така и сега, армията изпълнява отговорности, които са присъщи на други организации в държавата. Това е формулирано в законите, стратегиите, плановете, програмите и редица други документи. Например гаси пожари вместо пожарната, или чисти пътища от сняг, вместо сключилите договори за това почистващи фирми. Ако в този ред заеме мястото на жандармерията при митинги и протести, наистина ще бъде заплаха за демокрацията. Точно поради това подобни текстове трябва много внимателно да се прецизират, за да не пораждат асоциации и да не притесняват обществото. Така, както е, когато става дума за предотвратяване на трафик на хора или противодействие на терористични актове.

Разбира се, може да се мисли и в друга посока. Необходимо ли е изобщо това допълнение в закона? Не е ли крайно време армията на съсредоточи своите усилия преди всичко към своята първа мисия „Отбрана“. Т.е. към основната си задача за гарантиране на суверенитета и независимостта на страната и защитата на нейната териториална цялост.

Регламентът е законът, а не заповедта

Без регламент всяко излизане на въоръжено формирование от казармата ще подлежи на различни тълкувания. Едва ли обаче регламентът трябва да бъде заповедта на министъра на отбраната, независимо дали е вицепремиер и отговаря и за обществения ред и сигурност. Министерството на отбраната стигна до разбирането, че в този случай регламентът е законът, а заповедта е средството за организиране изпълнението на закона. Все пак трябва да се мисли до къде и до какво законът трябва да разрешава на армията.