Училищата влизат в режим усвояване и оценяване на практически умения

От догодина променяме и задачите в изпитите след десети клас, обяви просветният министър проф. Галин Цоков

В МОН работели по ключови промени

Входни нива за учениците в началото на 9. клас по български език и литература, природни науки и математика ще се въвеждат на национално ниво в училищата от следващата учебна година заради резултатите ни в Програмата за международно оценяване на учениците - PISA. Ще има и ключови промени във формата на националните външни оценявания, ще се въвеждат и нови, интеграли предмети. Това са част от мерките, по които работят в Министерството на образованието и науката, свързани с лошите постижения на 15-годишните ни ученици в международното изследване, съобщи просветният министър проф. Галин Цоков.

PISA не измерва само знанията по предмети, а как учениците могат да използват наученото в реални житейски ситуации. Днес ще бъдат представени данните от последното издание, проведено през 2022 г., в което са участвали 7 хиляди деветокласници от 200 български училища, редом с още 79 държави. А предварително в МОН днес проф. Цоков побърза да обясни, че според мониторинговия доклад на ЕК проб­лематично в нашето училищно образование са резултатите от Националното външно оценяване и матурите, но и резултатите ни на PISA досега, затова: “Предвиждаме от началото на следващата учебна година да се въведат входни равнища за започващите 9. клас по основните предмети - БЕЛ, математика, природни науки, свързани с PISA задачи и тестове”, заяви проф. Цоков.

Сред мерките, пак от догодина, се очаква да има възможност и за формирането на интегрални учебни предмети. “Те изискват съвместна работа между учители, които да преподават и оценяват знанията и уменията на учениците”, обясни министърът.
От 2024 г. ще има и нови, практически задачи в Националното външно оценяване за 10. клас. Постепенно ще се променят и задачите в НВО за 4. клас, а след две години и тези за 7. клас.

Модели за повишаване на резултатите

Захващат и учебните програми

Част от мерките на МОН предвиждат още училищата, които ще участват в PISA отсега нататък, в годината на участието си да получат по-голяма подкрепа от страна на министерството, тъй като предстои PISA 2025 г. Тази подкрепа ще се изразява във възможност за мотивация на учениците и на учителите да участват, както и с методическа помощ за съставяне и решаване на задачи за практически умения.

В министерството работят по създаване и на модел за повишаване на резултатите от PISA в националните програми от 2024 г. Той ще е насочен към това учителите да бъдат квалифицирани в подготовка на задачи от типа на PISA, а учениците да ги решават.

Освен това по програмата на ОИСР - “PISA for Schools” от 200 до 500 школа ще могат целогодишно да работят по въвеждане на PISA задачи и решаване на такъв тип тестове. Предвидено е да се пишат и годишни доклади за напредъка на учениците и училищата.

Заявка

Изработване на визия за по-рамкови, компетенство ориентирани учебни програми също е сред задачите в МОН, но пак ще се чака - “самото учебно съдържание да бъде насочено към формиране на ключови умения, а не само към наизустяване на учебен материал. Една много важна концептуална промяна, за която ще са нужни поне 3-4 години”, посочи проф. Цоков.

Образователни експерти пред “Труд news”: Пожелания заради лоши резултати

Като пожелателни приказки определиха задачите, които МОН си е начертало занапред относно PISA, образователни експерти пред “Труд news”. Те са на мнение, че и тази година резултатите от международното изследване на ОИСР ще бъдат плачевни, като функционалната неграмотност на нашите гимназисти ще стигне ново дъно. Днес на обед официално ще бъдат съобщени данните от последното издание на PISA, а следващото му провеждане ще бъде след три години - през 2025 г.

При последното издание от 2018 г.

Ниски нива на грамотност спрямо останалите - едва 420 точки

Основната област - математическа грамотност

Резултатите на нашите ученици винаги вървят надолу с всяко издание на изследването.

На последното проучване PISA през 2018 г. основната оценявана област беше четивната грамотност. Средният резултат за нашите ученици стигна 420 точки, което е под средното ниво от 487 точки за участващите страни от ОИСР.

Изоставахме също по математика и по природни науки, а тенденцията е продължаваща в сравнение и с предишните проучвания. Подобни тенденции се наблюдават и при по-ранните проучвания през годините.

Тази година проучването започва на 21 март и продължи до 22 април. Основната оценявана област бе математическата грамотност. Учениците решаваха тест, като част от въпросите бяха с избираем, а други - със свободен отговор. Освен това младежите попълваха анкети за семейната си среда, както и за финансовата, компютърната и цифровата си грамотност.

PISA се осъществява от Организацията за икономическото сътрудничество и развитие (ОИСР) и се провежда през три години. Осмото издание на изследването трябваше да се проведе през 2021 г., но заради пандемията от COVID-19 беше отложено.