Разочарован съм, обиден съм и ядосан, душевно прободен от моите братя в София

Защо поискахте от Албания да ни признава, когато вие ни отхвърляте?

Казвам се Ильо Петко Будини, роден съм в село Кленя, район Голо Бърдо в Република Албания от родители българи: Баща - Петко Ильо Будини, роден в село Кленя. Майка - Ристана Марко Караджа, родена в село Гиновец.

Без да имам нужда от това да се „снабдя“ с български „паспорт“, поставяйки в кавички думите искам да отстраня идеята за извличане на ползи от това, но тъй като съм роден такъв и произходът ми е български, мисля и се чувствам задължен да се произнасям с моята национална идентичност. Така реших към края на 2016 година да кандидатствам за гражданство, с което да удостоверя законно моя български произход.

Подадох цялата поискана документация с необходимите нотариални заверки: удостоверения за раждане, семейно положение за мен, за татко ми и майка ми, за дядовците и бабите и така нататък. В тези удостоверения за произхода ми не съществува и едно чуждо име, освен чисто български имена, които се предават от поколения назад повече от 190 години.

След дългото емоционално чакане, получих известие от Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) за признаване на българския ми произход.

Искам да подчертая, че албански език съм почнал да уча в първи клас. Първите ми думи като дете са на майчиния ми език, на български, на този български език, който е устоял на времето и не се загуби даже и при липса на литература и образователен дом за това.

След това подадох повторно съответната документация в Министерството на правосъдието, добавяйки още един документ - кръщелното ми, кръстен съм в черквата „Св. Петка“ в село Кленя на български език от отец Тодор Плаушку.

Последваха 14 месеца чакане, за да се явя на интервю пак в министерството - на български език.

След 17 други месеца чакане получих отказ с това обяснение: „Съветът по гражданство не е уважил молбата, при извършения финален експертен преглед се установи, че не са приложени всички документи, удостоверяващи наличието на поне един възходящ българин“!!??

Попитах Съвета: Защо се провежда интервю, след като има липса на необходимите документи? Не е ли правилно при това изпитване на лицето да се поискат липсващите документи?

Но! Така решава Съветът, аз не знам!

Аз знам, че съм роден българин и тази идентичност няма как да се променя, както и ДНК. Гражданството и религията може да ги смени човек и да живее в друга страна на света, но произходът и кръвта в него - няма как.

След отказа,... какво да кажа, няма да го разберете. Да затвориш портата на детето, което от години милее за малко майчина прегръдка... Разочарование, наранено достойнство, обиден, ядосан, душевно прободен от моите братя в София. Как да обясня на децата ми, които ги възпитавам да се гордеят с произхода си? Как? Ще ми кажат ли братята от Съвета?

Потомък съм на Щерйо Тодор Караджа от село Гиновец, български воин, на когото като военен инвалид държавата по онова време му е давала пенсия до смъртта му през 1948 година.

Днес усетих със сърцето си и голямото историческо уважение към рода ми!

За присъединяването на Албания към ЕС, България постави условие да признае българското малцинство там, и да, това е факт, съгражданите ни тук ни признаха и ни определиха като българи без да се колебаят и без да ми искат документ за произход.

Е сега аз да попитам Вас братя, там в София: Защо поискахте от Албания да ни признава, когато Вие ни отхвърляте? Не искам да вярвам, че се подигравате с нашето достойнство?

Моите братя се казват Иван и Пандо, от 30 години са в Италия и имат гражданство италианско, карали са ме и мен законно да придобия такива документи - но аз отказвам, чувствам се българин. Искам и друго да изтъкна, може би да го знаете и по-добре от мен, че много от тези, които сте ги направили българи с документи, но не и по душа, при влизането на Северна Македония и Албания в ЕС, те ще обърнат гръб. Такъв резултат се получава, когато се търгува на гърба на почтените граждани. Това ме кара да се съмнявам, че някои хора от администрацията в София мислят за интересите на родината.

Други са били идеалите на моите предци, които се бориха за България. Други са били и моите очаквания от днешна България. Искаше ми се да го нямам това чувство на забравен и изоставен. Ние българите тук имаме нужда не от съжаление, а от уважение и достойнство. Искам да кажа на господата от Съвета, че албанец с име ПЕТКО няма никъде в този свят.

Бих искал и религиозния фактор да подчертая, но ще пропусна, за да не бъда погрешно разбран от моите сънародници, които уважавам, с различна вяра от моята. Отстояхме на османизма, не ни пречупи и диктатурата, запазихме си имената, вярата, езика, културата, обичаите и традициите не ги загубихме. Преживяхме бедни, но горди.

Кандидатствах само от патриотизъм, само защото наистина се чувствам българин. Но днес съм предаден, наранен в националното самочувствие, изгубих идентичността си.

Б. р. - “Труд” е готов да публикува становището на компетентните институции по казуса.