Изявени художници изгряха в „Гласът на картините”

Един иновативен проект е факт от няколко месеца и радва почитателите на изобразителното изкуство. В YouTube канала на радио Брайл FM те имат възможност да видят видео портрети на съвременни художници.

През пролетта бяха представени разпознаваемите стилове на Калин Терзийски, Анжела Минкова и Атанас Карадечки. През лятото последваха видеорепортажи (картини и интервюта) с Дени Орманова, Меглена Божанова-Петрова, Ралица Бурова и Милена Попова.

Пред последния месец феновете на живописта се запознават с живописния почерк на Моника Попова и Кета Петрова. Филмите са с дължина от 35 до 50 минути и са под формата на интервю, в което всеки визуален артист разказва за магията да създаваш, за страстта да рисуваш: от първите стъпки и израстването чрез обучение, през влиянията от учители и семейството, през влюбването в определени теми, сюжети, техники, до промените в естетическите си виждания. Заглавието на проекта е „Гласът на картините” и представлява една продукция на Фондация „Равностойно партньорство” и радио Брайл FM, подсказвайки идеята, че незрящите хора притежават сетива за изобразителното изкуство и могат да го почувстват дълбоко, когато чуят откровенията на автора.

Проектът е финансиран от НФ „Култура” по програма „Социално ангажирани изкуства” – 2020, а водещи са Анелия Велинова и Владислав Кацарски. Техният творчески тандем реализира интервютата, режисира, заснема и миксира видео репортажите.

Да си откровен и да разкриеш пред широката публика как става преливането от душата върху платното; да разкажеш историята на всяка картина – видимите и невидими белези от преживяно или въображаемо; да споделиш надеждите и разочарованията в житейски и професионален план... Цялата тази амалгама от траектории на творческото себеизразяване се експлицира в провокативните въпроси и разголващи отговори на участниците в тези видеоизложби.

Чуйте откъс от филма-портрет за Моника Попова:

Моника Попова е творец, който съчетава в себе си погледа на скулптор,  приложник и естет. Доцент по художествена керамика в Департамент „Изящни изкуства” на НБУ и доктор по египтология – тази палитра от знания, умения и аналитични предпоставки дават особена насока в творбите ѝ. Експериментира с различни техники и свободно борави с апликацията, бродерията и специфични тънкости – смесва, доизгражда образите в чужди творби и дава свобода на пространството да се мултиплицира в непредвидими обеми, алюзии, които  следват логиката на вътрешната ѝ интуиция.

Копчета, шевици, обемни контури, ярък колорит създават мащабни внушения и особена ритмика на платната ѝ. Този почти приказен свят, в който намират релации фрагменти от древността и съвремието, от фауната или флората и конструкциите на ръкоделни ковьори от началото на 20 век бележат уникалния стил на предстоящата й изложба: приказка в реалността или реалност в приказен сюжет! Там се пренася зрителят, но не остава „статичен”, а с изострено любопитство влиза в един пластичен пъзел, който шокира, а друг път намига жизнерадостно, но винаги предразполага към искреност или сарказъм. Цялото ѝ творческо семейство участва в „играта” на образи. Фрагментите в платната й стилно и визуално се разминават, но едновременно се сближават и допълват в света на Моника Попова. Независимо от епизодичната визия, вътре, в атмосферата на всяко произведение, блика енергия на оптимизъм, която провокира да си кажеш: „В този свят има още какво да се случи и съм любопитен да го усетя, „да го вкуся” чрез своята фантазия!”.

Ето и репортаж от пловдивска галерия, където са изложени творби на зрително затруднени художници и приложници – във фокуса е Кета Петрова: 

Кета Петрова е самоук художник от Пловдив, който е с частично зрение. Рисува предимно с масло и темпера. Характерното в платната ѝ е, че използва ярки, наситени цветове. Полага боите главно с пръсти, но понякога използва четка или шпатула. Кета има афинитет към пейзажи и натюрморти. Нейните  макове – любима тема – са сочни и отворени към света. Розите – трудно постижими – са нежни и сякаш мистични. Мащабните пейзажи – макар със стилизирани дървета или поля – потъват в безкрая на небето. Движението е заложено дори в привидно статичните обекти. Пастелните сливания на море и слънце, на дъжд и мрак придават специфично неин стил на платната й. „Както ми е харесало на мен тогава…” – любим израз на авторката, който е проява на свободната й натура. Творчеството й – простичко, но своеобразно, търсещо, но не провокативно, е споделено „намигване”, което ни прави приемащи и снисходителни към творческия неугасващ плам на Кета Петрова.

Проектът „Гласът на картините” ни нашепва нещо важно: все повече онлайн хоризонтът на сближаването между творец и зрител ще трансформира традиционното ни разбиране за възприемане на изкуството. Когато съумеем да оценим през екрана на лаптопа цветовото тържество и синергията на вложените емоции от артиста, сами ще потърсим автора, за да се сдобием с нещо безценно, нещо извън времето, извън буквално материалното – за нас, за семейството и за бъдещето на децата ни. Неслучайно всеки от тези творчески портрети започват с анонса: „Твоят свят на багрите. Твоето усещане за близост. Твоите очи са моето зрение. Твоят глас е моето сбъдване”. Послания, които не оставят никого безразличен.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Изкуства