Васил Люцканов представи романа си „Сбогом, Лаврак“

В Дома на писателя в Бургас беше представен първият роман на Васил Люцканов „Сбогом, Лаврак“ (Издателско ателие „Аб“, 2025) .

Това е пета книга за автора, като сюжетът е изграден върху биографичност, фикция и притчовост. Вечерта започна с музикално изпълнение на младата певица Теодора Кючукова и беше водена от Анелия Казакова.

„Ако нямаше грехове, щеше ли да сме хора?... Не ставай отломка от лодка...“ – започна експозето си Васил Люцканов, преди в премиерата да се включат д-р Добрина Топалова (редактор) и Ана Боянова (издател).

Стана ясно, че тази книга може да се чете отпред назад и обратно, защото сюжетът е конструиран като рондо от преплитащи се нишки.

„Особено ценно в наратива е изповедността. Не липсва и фикционалност, но емоцията е тази, която вълнува. Книгата е родена в един момент, когато разказвачът е в преходен етап, когато се отдръпва от собствената си персона, от досегашната си социална роля на журналист. Равносметката е сериозна, има оттегляне отвъд преживяното, извън навика. Тази книга се чете с лекота, пренася читателя в състояние на Исихия (безмълвие), където не съществува времето, затова лесно се срещат и прегръщат всички времена. Васко създаде нов духовен топос в Бургас – Черния плаж, място за уединение. Героят отива там, за да говори със себе си, да се излее пред Морето. Замисълът и композицията са изключително оригинални. Драматичното е в ядрото на сюжета, пълен с приключения, сблъсъци в тоталитарната среда, изпитания, иронизация на колизията, автоирония. Авторът е открил правотата в думите на библейския Йов: животът на всеки от нас е само едно „духване“. С богатото си повествование „Сбогом, Лаврак“ грабва читателя – и като частна житейска история, и с универсалния си заряд“ – изведе акцентите на романа Добрина Топалова.

В разговора за раждането на финалния вариант на книгата се включи издателката Ана Боянова:

„Още след прочита на сборниците с разкази на Васил Люцканов „Душите ни страдат красиво“ (2022) и „Третото око на Едип“ (2024) аз разбрах, че той е много талантлив автор. Когато прочетох в ръкопис романа, бях поразена. Казах му, че читателят не е подготвен за тази сложна структура. Васил обърна текста, реално го пренаписа, започна с родовата история и така неговият замисъл стана по-ясен.

Ръкописът спечели субсидия на Община Бургас с три изключително похвални рецензии. Васил Люцканов е писател феномен, владее много добре себе си, прецизен е в изказа, с висок интелект. Това е роман на високо европейско ниво. „Не ставай отломка от лодка“ е слоган, който ни казва, че човек трябва да запази достойнството си и вътрешния си морал при всички обстоятелства“.

Прозвучаха още откъси от романа, а сред публиката присъстваха редица видни бургаски творци, които зададоха въпроси. Стилът на автора е пределно кинематографичен, но и притчово-метафоричен. В този смисъл фабулата е подходяща за филмиране, а общочовешките послания са мост към световната читателска аудитория, ако книгата бъде преведена и издадена в чужбина.

„Мечтая в този двор, на тези маси да видя на едно и също място и бургаския Езоп, и бургаския Аристофан и бургаския Питагор – всички тук, на живо! Пожелавам си го, пожелавам ви го!“ – завърши обръщението си към публиката Васил Люцканов, който е дългогодишен журналист в 9 водещи издания и утвърден белетрист още с първите си две книги „Обратни влакове“ (1987) и „Порцелановото цвете“ (1991). Той е член на Съюза на българските писатели, на Бургаската писателска общност и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.