Словения е поредната икономика, която ще разгледам. Тя се намира в най-западната част на Балканския полуостров и в централната част на Европа. През 2004 г. държавата е приета за член на Европейския съюз и НАТО, а през 2007 г. става първия представител на бившия социалистически блок, който е приет за член на еврозоната. Освен това от 2010 г. тя е член и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Доходът на човек от населението според паритета на покупателната способност през 2016 г. е 83% от средния за Европейския съюз, което я поставя сред страните в групата с високи доходи спрямо средното равнище за света.

Развитието на словенската икономика не е равномерно. След няколко последователни години на растеж пикът се регистрира през 2008 г., когато реалният доход на човек от населението достига 90% от средния в ЕС. Той е в резултат от привличането на солидни потоци от чуждестранни инвестиции поради благоприятното географско разположение, предвидимата среда за бизнес, добрата професионална подготовка на населението.

Финансовата и икономическа криза се отразява тежко на страната. През 2009 г. икономиката се свива със 7.8% в реално изражение. Темпът на стопански растеж се забавя, а Словения е изпреварена от Чешката република като най-развитата страна от бившия социалистически лагер. Освен това през 2016 г. словенската икономика в реално изражение все още не е възстановила размера си от 2008 г.

Население и човешки ресурси

Населението на Словения през 2015 г. е 2.06 млн. души, като тенденцията след 1998 г. е броят му да се повишава. Един от факторите за това е положителният естествен прираст, който обаче се понижава през последните години. Така от 1.7 на хиляда през 2011 г. той спада до 0.4 на хиляда през 2015 г. Подобно на останалите по-развити страни населението на Словения също застарява. Така средната възраст се повишава от 37.8 години през 2000 г. до 43.2 години през 2016 г.

Образованието е на относително високо ниво. По отношение на естествените науки и математиката се поддържа стабилно равнище, докато при разбирането при четене се регистрира подобрение през последните години. Висшето образование е добре развито, така че да е относително адекватно на изискванията на пазара на труда. Висшето образование има две основни направления. От една страна, то се придобива чрез двугодишни програми в колежите, които са изцяло практически насочени и дават подготовка за упражняване на конкретни професии. Освен това то се предлага от висшите училища, където след получаването на определен брой кредити могат да се придобият трите образователни степени – бакалавър, магистър и доктор.

Текущо развитие

Данните за първото тримесечие на 2017 г. са позитивни, тъй като реалният растеж на годишна база достига 5.3% и е един от най-високите в ЕС. Основният фактор за това е нарасналото вътрешно търсене, движено от растежа на инвестициите, свързани с усвояването на европейските фондове. Освен това превишаващото търсене на пазара на труда създава натиск за повишаване на заплатите, което стимулира частното потребление, особено на стоки за дълготрайна употреба. Принос за растежа има и повишеното индустриално производство (7.8% на годишна база през април) в резултат от възстановяването на преработващата промишленост. От друга страна, външният сектор се влияе благоприятно от оживлението в рамките на ЕС. Така излишъкът по текущата сметка се разширява въпреки нарастването на вноса.

Структурата на икономиката е доминирана от услугите, които генерират над 57% от брутния вътрешен продукт, докато делът на промишлеността и строителството е над 25%, докато приносът на селското стопанство е относително нисък.

Словенските фирми са специализирани в производството на средно- и високотехнологични промишлени стоки. Основните артикули, които се изнасят, са автомобили, опаковани медикаменти, части за автомобили, преработен петрол и електроенергия.

Коефициентът на безработица има тенденцията да се понижава през последните години, като през 2016 г. е 8%, докато през април 2017 г. вече е 7.5%. Същевременно към първото тримесечие на 2017 г. заетостта при населението между 20 и 64-годишна възраст се увеличава с 2.6% на годишна база, като темпът на растеж продължава да се ускорява. Средната брутна работна заплата през 2016 г. е 1584 евро, докато нетната заплата е 1030 евро. През април 2017 г. тези стойности са съответно 1591 евро и 1038 евро. Минималната работна заплата е приблизително 791 евро, като по този начин тя представлява около 50% от средната.

Парична политика

Като член на Европейския икономически и паричен съюз Словения следва паричната политика на Европейската централна банка. Тя се характеризира с поддържане на ниски лихвени проценти, което допринася понастоящем за ниска цена на финансиране на държавния дълг и съответно на частния сектор. Въпреки тази политика обаче индексът на потребителските цени в страната се понижава през 2015 и 2016 г. Все пак от септември 2016 г. темпът на инфлация е положителен в резултат от нарасналото потребление. Така през май 2017 г. е регистрирана инфлация от 1.5% на годишна база, като текущата тенденция след февруари е темпът да се забавя.

Фискална политика

При влизането си в еврозоната през 2007 г. Словения спазва правилото за държавните финанси, като бюджетният дефицит е далеч под границата от 3% от БВП, а държавният дълг през същата година е едва 22.8% от БВП. Световната финансова криза обаче променя изцяло фискалната политика. От 2009 г. дефицитите неизменно надвишават определения критерий, като през 2013 г. достигат рекордните 15.1% от БВП. След това протича процес на консолидация, който като цяло означава и по-устойчив икономически растеж въпреки негативния шок от фискалната политика. Така през 2015 г. дефицитът е свит до 2.9% от БВП, а през 2016 г. той е вече 1.8% от БВП.

Ситуацията с държавния дълг обаче значително се влошава. По време на кризата той се увеличава изключително бързо, като почти се учетворява спрямо БВП и достига 83.1% през 2015 г. Освен това дългосрочните лихвени проценти по държавния дълг силно се повишават, като достигат до 7%. През 2016 г. тенденцията за нарастването на дълга е пречупена, но размерът му остава висок при 79.7% от БВП, което все още значително превишава прага от 60% от БВП. Лихвените проценти се понижават и понастоящем са около 1%. През май 2017 г. правителството изкупи обратно дълг за около 1 млрд. евро, което се оценява положително от агенциите за кредитен рейтинг.

Ставката по данъка върху печалбата е 19%, докато при данъка върху личните доходи се прилага прогресивно облагане с най-висока ставка от 50%. Ставката по ДДС е 22%, а общата осигурителна тежест е 38.2%. Налице са някои облекчения – разходите за изследвания и развитие не се облагат с данък, освен това се използва намалена ставка по ДДС от 9.5%. Като цяло високата обща данъчна тежест не е достатъчна, за да осигури поне балансиран държавен бюджет поради размера на държавните разходи, които превишават 45% от БВП.

Бизнес среда и регулации

Според класацията на Световната банка за правене на бизнес Словения се нарежда на 30 място в света. Предимствата са свързани с международната търговия, защитата на миноритарните акционери, процедурите по несъстоятелност. Постижение през 2017 г. е улесняването на достъпа до електричество. Най-сериозните проблеми се явяват достъпът до кредити, прилагането на договорите и получаването на разрешителни за строеж, където страната дори влошава позицията си.

По-дългосрочните проблеми на страната са свързани с недостатъчната ефективност на съдебната система, която е податлива на политическо влияние, въпреки че по принцип се счита за прозрачна и солидна. Корупцията се възприема като широко разпространена, макар и в значително по-малка степен, отколкото в останалите страни от бивша Югославия. Общата регулаторна рамка постепенно се развива в посока на насърчаване растежа на заетостта и развитието на частния сектор. Липсата на прогрес във финансовия сектор и инвестициите задържа икономическия растеж.

Икономиката на Словения се характеризира с умерени темпове на растеж преди финансовата криза. След това на страната е необходим продължителен период на възстановяване и преструктуриране, особено в бюджетния сектор. Опитът през последните години показва, че неблагоразумната фискална политика може да повлияе твърде негативно както върху текущото развитие, така и върху потенциала за по-дългосрочен растеж.

Също така въпреки относително благоприятната среда за бизнес са необходими реформи за подобряване на гъвкавостта на пазара на труда и повишаване на стимулите на по-възрастните работници да участват по-активно. Държавните предприятия не се управляват достатъчно ефективно, а приватизацията би могла да се ускори. Като цяло обаче краткосрочната перспектива пред словенската икономика изглежда добра, като се подкрепя от оптимистичните очаквания на бизнеса и потребителите.