Синовете на богат бизнесмен били сред нападателите в Шри Ланка

По Великден в Бургас паркирането ще е безплатно

Реновират жп гарите „Подуяне“ и „Искър“ за 1,2 млн. лева

Смърт на магистрала и в църква

„Булгартрансгаз“ обяви търг за изграждане на две компресорни станции към интерконектора със Сърбия Прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на 351,6 млн. лева

Лом разказа историята си с великденски яйца

Вицепремиерът Марияна Николова на конференция в Унгария за 575-ата годишнина от Варненската битка

Лютви Местан е платил паричната си гаранция от 10 000 лева

Ева Лонгория в супер форма 10 месеца след като роди

ГЕРБ създава Председателски съвет с партиите, които подкрепиха евролистата

Румен Леонидов представи „Покаяние Господне“

ЦИК: Във всички райони на страната ще се проведе машинно гласуване

Изоставеното в Пловдив бебе за малко да бъде блъснато от кола Майката, зарязала детето, се оказа просякиня от старозагорското село Обручище

Бракониер се скри от полицаи в кучешка колиба, аверът му скочи с брадва на униформен

Голямото дерби на Италия и шампионският мач на Барселона са акцентът в празничния уикенд по MAX Sport

Имаме ли нова емигрантска литература?

Атанас Капралов приветства публиката
Корицата на сборника

Очевидно настъпва време за обръщане на поглед към писателите в чужбина. По инициатива на Националния литературен музей и П.Е.Н. България беше реализирана поетична вечер под надслов „И своя корен ще докосна сам…”, посветена на 21 март – Световния ден на поезията. Събитието се състоя в музей „Петко и Пенчо Славейкови”, а фокусът на дебатите и рецитала беше поставен върху българските писатели, които творят на пет континента. Датата не беше избрана случайно, символният ѝ характер подкрепи презентацията на един нов по концепцията си сборник – „Българското слово на литературния глобус” (Изд. „Сатори Ко”, 2018). Идеята за това издание е на съставителя Георги Н. Николов и на поета Атанас Капралов, тъй като книгата излиза с финансовата подкрепа на Националния литературен музей и програма „Помощ за книгата” на Министерство на културата.

В експозето си Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, каза: „Стана традиция да организираме поетични събития на този ден, още повече днес е и началото на астрономическата пролет. Искаме да покажем, че тук има българи, които мислят и работят за духа, за сегашната и бъдеща България, която да бъде облечена в искрени и красиви думи”.

Даниела Върбанова прочете откъси от писма, които са изпратени от авторите, получили онлайн версията на сборника. В тях се изразява възхищение и благодарност: „Съдържанието е прекрасно, книгата ще отбележи важен момент в развитието на българската литература, искрени поздравления!” (Омар Хектор Ценофф, Аржентина); „Приятно съм изненадан от броя, разнообразието в тематиката, творческата зрелост и качеството на произведенията” – споделя д-р Борис Младенов (Австралия).

Специално за събитието в София пристигнаха: Румяна Захариева (Германия), Рада Добриянова (Швеция) и Катя Кремзер (Австрия). Те прочетоха своите творби от антологията, както и стихове на други включени автори. В последвалия рецитал се включиха още поетите Ивайло Диманов, Елена Алекова, Димитър Милов, Иван Есенски, Катя Маринова, Димитър Христов, Георги Константинов, които четоха свои творби и представиха биографии и стихове на различни автори от томчето.

Съставителят Георги Н. Николов обясни принципите на селекция и подчерта, че първоначално броят на авторите е бил 85, а книгата е съдържала повече от 1000 стр. След направено съкращение публикуваният том е 400 стр. и включва 71 автори. В онлайн варианта антологията продължава да се допълва, ако се намерят средства, тя ще бъде издадена в пълния си вид. „Литературното наследство на българските автори по света е духовна и национална памет в развитие. Тя трябва да се уважава и да намери своето достойно място в съвременния литературен процес. Нашите колеги се чувстват изолирани, но имат желание да бъдат забелязани: напр. писателите в Лондон биха искали да станат филиал на Съюза на българските писатели” – обясни Николов.

В последвалия дебят за емигрантската литература се включиха Иван Есенски и Бойко Беленски. „Там, където е българският език, там е България. Географията на свещения български език се разширява. Това е една първа по рода си антология, дело на родолюбци. Едно такова припознаване не е нищо друго освен завръщане в България”, каза Есенски. „Издателствата у нас пренебрегват подобен тип книги, единствено ние проявихме кураж да я издадем. Необходима е целенасочена държавна политика и субсидии за популяризиране на емигрантската литература” – отбеляза Бойко Беленски.

Здравка Евтимова – председател на Българския П.Е.Н.-клуб, изрази възхищението си от реализираната идея: „Толкова се радвам да видя светлите лица тук в Деня на поезията! Поезията е най-краткото разстояние между човешките сърца, тя е най-важната стъпка към почтеността. България е в сърцата на всеки, който се чувства българин. Благодарна съм на белетриста Светослав Нахум, който ми отвори очите един ден и ми каза: „Запомни, всеки човек е безценен! Нека неговото име да бъде посочено и погалено”. Радвам се, че държа в ръце тази книга, която довежда българите, пишещи за България, отново при нас. Те са тук! Идеята е прекрасна. Ние сме по-красиви с поетите си…”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.