Депутати от 49-то Народно събрание бързаха вчера да гласуват бюджета, а за днес оставиха за второ четене над 50 поправки в Наказателния кодекс. Сред тях е и криминализирането на отказа за алкохол и дрога. Всеки шофьор, който веднъж е бил наказван по административен ред за такова нарушение, вече ще носи наказателна отговорност и може да получи до 6 месеца затвор. Освен това се предвижда и завишаване на присъдите за причиняване на смърт по непредпазливост, когато водачите са били пияни, дрогирани и без книжка, престъплението е извършено на пешеходна пътека и т. н. Но как с тези промени ще намалеят жертвите на пътя, след като през миналата година загиналите в България са 531 и само 7 от тях са при катастрофи с пияни шофьори, а двама - с дрогирани. По този и други въпроси говорим с Богдан Милчев, който е бивш началник на КАТ-София, основател и шеф на Института за пътна безопасност.

- Инж. Милчев, очаква се днес депутатите в парламента да гласуват на второ четене над 50 поправки в Наказателния кодекс, като най-важните от тях са за шофьорите. Криминализира се отказът на тестове за алкохол и наркотици, увеличават се присъдите за тежки катастрофи и т. н. В Института за пътна безопасност как приемате тези промени?
- Смятаме, че всички промени, които се опитват да направят и в Наказателния кодекс, и в Закона за движение по пътищата, са плод на силно желание на депутатите да се включат в общия хор, който повтаря, че трябва да се намалят жертвите по пътищата. Но заявявам категорично - всички тези промени няма по никакъв начин да повлияят на пътно-транспортния травматизъм. Те няма и да попречат, тоест - няма да влошат обстановката по пътищата, но няма и да помогнат тя да се подобри. Наркотиците и рязкото увеличаване на катастрофите с водачи под въздействие на някакви стимуланти, което се забелязва след 2020 година, не се дължи на това, че контролът е неефективен или защото наказанията са малки. Дължи се на това, че е налице държавна политика при наркоразпространението. Доклад на Института за пътна безопасност показа, че има стотици пъти по-малко хванати наркотици през 2021 г. и 2022 г. от вътрешните министри Бойко Рашков и Иван Демерджиев, отколкото през 2020 г. Казвам ви конкретни цифри: през 2020 г. от МВР са заловени над 800 кг кокаин, през 2021 г. са само 2 килограма, а през 2022 г. - 10 килограма. Нека всеки да си направи извода защо МВР не може да стигне до резултата, в който шофьорите по-малко да употребяват наркотици. Много е погрешен и подходът: да хванем нарушителя и да го убием. А идеята трябва да е - нека да го предпазим да извърши нарушение. Какъв е смисълът ние да чакаме някой да убие някого на пътя и след това де се намесим, за да го убиваме и него? Сбъркан е целият подход, затова ние от Института настояваме да не се решават организационните проблеми на МВР чрез законодателни мерки. А МВР само да започне да решава тежките задачи, свързани с начина на контрол и с тази дълбока корупция, която разяжда цялата система и която няма как да ограничим с каквито и да е промени в закона. Нужен е съвсем друг подход и други начини, за да се постигне по-добра пътна безопасност, последният от тях е да се променя Наказателният кодекс или други закони.

- От Института също имахте конкретни предложения и идеи, включително и разработени с участието на юристи и близки на жертви от катастрофи. Те попадат ли в рамките на настоящите законодателни промени?
- Не. Знаете ли, нашите предложения вече три Министерски съвета - на премиера Стефан Янев и на следващите Кирил Петков и Гълъб Донев, отказват да ги разгледат. Разработили сме и сме внесли екшън план, в който също има законодателни промени, касаещи транспортната система. Бих препоръчал на депутатите, които сега виждаме толкова готови да приемат промени, да включат още една промяна в Наказателния кодекс. А именно - ако тези техни промени, които предлагат, не дадат резултат след една година, те също да влязат в затвора.

- Звучи смешно...
- Звучи смешно, ама така е справедливо. Защото те в момента се упражняват - правят политически упражнения върху живота и здравето на всички граждани в страната. Те отказват да чуят, че някой иска да поеме реалната отговорност, отказват да чуят, че предложеният от Института екшън план дава способи, с които още през първата година да бъдат намалени жертвите в България с между 50 и 100 човека. И ние заставаме и сме готови да поемем отговорност за този екшън план. Ами нека да запишат в закона, че ако не го постигнем, нас да ни вкарат в затвора.

- Значи смятате, че сегашните поправки в Наказателния кодекс са само едни политически упражнения?
- Това, че законодателството не повлиява и не може да повлияе върху пътния травматизъм е пряко доказателство, че депутатите продължават да се упражняват на наш гръб през последните 10 години. Ще ви дам пример с една огромна грешка, която допуснаха през 2016-2017 г. Дотогава наказанието за шофьорите, които употребяват алкохол и наркотици, най-често беше пробация. Депутатите я премахнаха и оттогава наказанието най-често е условна присъда. Пробацията по принцип в Наказателни кодекс е по-ниска мярка, смята се за по-леко наказание от условната присъда. Обаче пробацията е по-неподходяща и по-неудобна мярка за всеки, който я изтърпява - той трябва да ходи да се подписва, да се среща с пробационен служител, който има контрол върху него, да посещава курсове, по-късно беше добавено и да полага безвъзмезден труд. А тези хора, които са извършили нарушението, минават с една условна присъда и край - броим го, че е осъден. Ако наказанието му беше пробация, в продължение той щеше да търпи някакви реални неудобства и по този начин повече да му се въздейства, той повече да се превъзпитава. Пробацията е мярка, която превъзпитава, а ние не я използваме и дори я премахнахме за хулиганството на пътя. А вижте едни други мерки, които работят в един друг закон - за футболното хулиганство. Там футболните хулигани ги вадим от стадиона и ги водим да стоят 15 дни в поделенията на МВР, наказваме ги с обществено полезен труд, налагаме им забрана да посещават спортни събития и т. н. Това са възможни санкции и в момента по Закона за административните нарушения и наказания, а защо депутатите не искат да ги използваме срещу шофьорите системни нарушители? Знаете ли защо? Защото ако направите една справка за последните 10 години, ще се окаже, че от 240 депутати, половината са такива системни нарушители на Закона за движение по пътищата, или с други думи - хулигани на пътя. Наред с тях в парламентарната зала седят и такива, които са радетели за пътната безопасност, титлуват се експерти, а те до онзи ден даже не са имали шофьорски книжки, нито са карали автомобил, нито знаят какво се случва по българските пътища. Вие представяте ли си някой да е експерт по самолети, без да се е качвал на самолет. Разбирате ли, че избираме за депутати такива хора, които не ги интересува експертизата и мнението на специалистите, те гледат да вземат някакъв политически дивидент, от днес за утре да се харесат на хората, да се покажат на телевизията. И се хвалят, че коват закони така, както са им ги продиктували пострадалите и близките на жертвите на катастрофи? Че ние се връщаме във времената „зъб за зъб - око за око“. Изключително погрешен е този подход и няма да ни доведе до нищо друго, освен да имаме повече жертви на пътя - от една страна тези, които са убити от друга - онези, които са убили някого на пътя и които също стават жертви.

- И все пак - вие от Института какво предлагате?
- Изключително важно е депутатите да приемат три нови мерки, които от Института им предлагаме - обществено полезен труд, пробационен контрол и задържане в поделенията на МВР. С тези 3 мерки можем да въздействаме на всички системни нарушители - това са около 10 000 души в България, и то от днес за утре. Ако не друго, МВР е доказало, че може да въздейства за един месец по време на предизборните кампания върху 15 000, върху 20 000 души да не купуват гласове, как така няма да успее да се справи с 10 000 хулигани на пътя? Но това няма как да стане, защото ако се приеме такъв закон, половината от депутатите ще видим без имунитет, задържани в поделенията на МВР, или да метат градинки. А знаете ли, че в България пробационната система е доста добре развита, но работата u е намаляла с 200% - те служителите са си там, но вече почти няма осъдени на пробация, няма кого да превъзпитават.

- За първи път го чувам от вас...
- Ами чуйте го. Нямат работа. Пробационната система в България не работи, а пък с пияните и дрогирани шофори изобщо не се занимава след една промяна, приета през 2016 г. с най-добри намерения. Това е времето на депутата Настимир Ананиев като председател на транспортната комисия и пак казвам - с най-добри намерения, той и колегите му са искали да помогнат, да завишат наказанията, да не могат да се отърват с пробация пияните и дрогирани шофьори, а направо да получават присъди. А какво стана реално - стотици, да не са и хиляди условни присъди. А докато при условната присъда се разчита на съвестта на самия човек той да се превъзпита, при пробацията - системата трябва да го превъзпита.

- Каква е причината страната ни да е все на първите места по жертви от катастрофи?
- Това, което наблюдаваме в България е, че шофьорите допускат много повече грешки, отколкото в други страни в Европа. А защо допускат толкова грешки? Защото е сбъркана цялата ни транспортна система и цялата ни организация за движение. Налага се на всеки от нас, който управлява автомобил, сам да се оправя и да се опитва да подразбира според неговите интелектуални способности какво се изисква от него на пътя. Констатираме го във всички общини, включително и в София, която е най-развита. В момента от Института се намираме в хубавия български град Сандански. На входа на града на току-що ремонтиран булевард, който е около един километър, ние виждаме само в едната посока повече от 50 знака и табели - за скорост, за неравност, за предимство, за внимание и т. н. Вие си представете, че на всяка секунда човешкият мозък трябва да асимилира около 2 знака. А в целия град има над 800 знака за предимство. На улици, която е дълга 500 метра, има 30 знака за предимство. Това говори или за някакво супер невежество или за тежка корупция между общинско ръководство и производителите на пътни знаци. Всичко това може да се укаже с 10-20 знака, но те са сложени през 5-6 метра, най-често се дублират и човек, докато кара не си гледа пътя, а гледа знак след знак и търси някаква разлика, чуди се къде е уловката. Сандански се оказа, че е градът на знаците, а в същото време има околни села от общината, в които пък няма нито един знак. Ние сме тук от Института на обследване, поканени сме като външна организация от инициативни местни хора, които иначе не искат да си имат разправии с местната власт.

- Непрекъснато има шумни акции на КАТ. Непрекъснато има протести на близки, които блокират кръстовища и пешеходни пътеки. А защо нищо не се променя и жертвите на катастрофи от началото към момента са с 6 повече от миналата година?
- Точно така е. Министерските съвети и на Кирил Петков, и на Гълъб Донев си признаха, че не са се справили с катастрофите, въпреки че им беше приоритет. И този няма да се справи, защото акциите на КАТ са само телевизионни, снимат камерите и после се разтуря седянката. А ние нямаме нужда не от никакви акции, а от системен подход и съвсем друго разбиране за пътната безопасност. Усилията за контрол трябва да бъдат насочени не на случаен принцип и когото си харесат да спрат да проверят, а към водачи, които са системни нарушители, за които има най-висок риск да убият на пътя. А МВР няма нито методология, нито се опитва да обобщи данните за системните нарушители. Ние поискахме за София и за други градове да ни отговорят колко са те и се оказа, че МВР не ги знае, то не се интересува от този проблем. Докато и това не се промени, броят на жертвите няма да намалее. Затова на българския шофьор пожелавам само късмет. Когато се движиш по българските пътища ти трябва само късмет.

Нашият гост
Инж. Богдан Милчев е роден през 1971 г. в София. Завършил е Минно-геоложкия институт. Работи в МВР от 1995 до 2014 г. в структурите на Пътна и Охранителна полиция. От 2011 до 2013 г. ръководи отдел “Пътна полиция” в СДВР, наричан още КАТ-София. През 2018 г. защитава докторска дисертация на тема “Система за управление на рисковете от пътнотранспортни произшествия”. В края на 2017 г. участва в учредяването на Института за пътна безопасност, а от 2019 г. е председател на Управителния съвет на тази неправителствена организация.