На 14 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 14.11.2019

Полски екстремисти готвели атаки срещу мюсюлмани Задържани са двама от групировката във Варшава и Шчечин

Унгария прие ЕС да я глоби с 1,5 млрд. евро Сумата е 10% от всички съмнителни разходи

Холандия намалява до 100 км/ч скоростта на магистралите Решението ще влезе в сила от 2020 г.

165 лева повече за две трети от учителите Вдигат лекторските часове със 17-18%

Ердоган пристигна в Белия дом

Край на схемата с фиктивни строежи (Обзор) Премахваме законовите вратички, позволяващи да се продават жилища в постройки, които не покриват изискванията

Амортизация на апартамент, отдаван под наем

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 14 ноември 2019

Екатерина Захариева представи възможностите за бизнес с България пред правителството на Намибия

Банков шеф обра трезора и избяга

Предлагат по-висок акциз за цигарите Автоматите на самообслужване без касови бележки

Слагат БДС на ръжения и пълнозърнестия хляб

Един лев за преглед при джипито да плащат децата Предлагат повишаване на цените на 220 клинични пътеки

Инж. Васил Василев – шеф на Националния ловно-рибарски съюз – Сдружение на ловците и риболовците в България, пред „Труд“: Ловците могат да бранят България, докато дойде НАТО Нашата организация винаги се е въздържала от заиграване с политиците

В навечерието на 120-ата годишнина от основаването на Съюза на ловците и риболовците в България, по повод празника говорим за неволите в делниците на българския ловец с инж. Васил Василев, председател на УС на организацията, обединила близо 140-хилядна армия от ловци.

– Честит празник, г-н Василев! Защо избрахте Карлово за събора по повод 120-ата годишнина на сдружението на ловците и риболовците в България?
– Честит да е празникът на всички български ловци! Тази година се отбелязват 170 г. от рождението на Христо Ботев и 145 г. от обесването на Васил Левски. Затова с почит към героите, които са дали живота си, за да се наречем свободни българи, решихме да отбележим 120-годишнината на нашата организация в местността край село Ведраре на това свято място за нашата история – Карловския край. В реализация на тази родолюбива инициатива вчера ние със съдействието на 61-ва механизирана Стремска бригада – Карлово със знамето и под звуците на химна отдадохме почит, като тържествено поднесохме венци и цветя на паметника на Васил Левски.

– Днес е кулминацията на тържествата?
– Провеждаме 13-тия национален ловен събор. Нашата организация има много традиции и една от тях е свикване и провеждане на национални ловни събори. Правим го от 1922 година. Очакваме между 10 и 15 хиляди членове на организацията, заедно със семействата си и симпатизанти. Вярвам, че времето ще е благосклонно и тази година ще се съберем достатъчно съмишленици. Все пак, знае се, че за ловецът лошо време няма.

– Кои гости чакате?
– Поканили сме всички представители на институциите, с които работим – президента, председателя на НС, министър-председателя, както и голяма част от Министерския съвет, агенции по горите, по безопасност на храните, по рибарство и аквакултури, народни представители. Радваме се на признание и от международни ловни организации. Очаквам днес да посрещнем президента на Световния съвет по лова и опазване на дивеча (СIC) Джордж Аман. Ще бъде връчен и поздравителен адрес на президента на Европейската ловна федерация (FACE). Ще посрещнем делегации от наши сродни организации от Словения, Словакия, Сърбия, Русия, Беларус… Близо 20 са очакваните чуждестранни гости.

– Имаше възражения по отношение законността на вашия избор за председател и избора на управителен съвет на сдружението?
– Наистина има внесена жалба против избора на председател и УС на националното сдружение, но в началото на седмицата съдът постанови решение, с което отхвърля като неоснователен иска на жалбоподателя. Решението, заедно с мотивите, е събрано на 15 страници, което е сериозен белег, че съдиите са вникнали в дълбочина в казуса. Това е един хубав подарък за нашата 120- годишнина.

– Преди дни вие събрахте представители на ръководствата на ловни сдружения и обсъдихте последните предложения за промени в Закона за лова и опазването на дивеча. Около какво се обединихте?
– Около становището, че този законопроект не решава нито един от основните проблеми, които съществуват в ловното ни стопанство. С изключение може би на това, че за да учредят ловно сдружение дружините трябва да имат общи граници и заповедта, с която министърът определя границите на ловните райони, да подлежи на съдебен контрол. Категорично възразяваме срещу внесената промяна, че всяко село може да обособи дружинка, без да се спазват землищните граници и да отговарят на минималната определена площ от 1000 хектара за дребен дивеч, 2000 хектара за едър дивеч и 1500 хектара за смесени райони. Това е лобистки текст, който има за цел да узакони извършвани назад в годините беззакония и да се ползва като инструмент за административен натиск над сдруженията. Колегите се възпротивиха и срещу опита да се намали броя на кучетата, които се ползват по време на лов. Имаше изказани възражения и по отношение на ловната площ – тези 70 хектара, които са задължителни. Протестът е от големи сдружения, за които това изискване се явява ограничение. От друга страна пък сдруженията, които стопанисват дивеча в по-слабо населените райони на страната, искат тази норма да остане.

– Това ли е най-важното, което трябва да се промени в закона за лова?
– Не, категорично. През 2015 година се вдигнахме на протест и още тогава започна да се изготвя тази промяна. А поводът беше изключително порочната практика за улов на диви свине с капани, пренасянето им в оградени площи, които се стопанисват от определени богати хора. Впоследствие тези животни ставаха обект на лов.

– Това не е ли кражба?
– По същество това е кражба от природата. Дивечът на свобода е частна държавна собственост и държавата е определила ред, по който той се предоставя за стопанисване. Такъв улов е кражба от цялото общество, не само от ловците.

– Но вие инициирахте промените, как се случиха те?
– Още в началото стана ясно, че няма политическа воля. Работата беше организирана така, че да се коментират в този проект промени, които да са консенсусни, каквото и да означава това. Ако някой арендатор е несъгласен с това да му бъде ограничена възможността да лови с капани дивеча или да ловува безконтролно, по това нямаме консенсус и дайте да го решим със стратегия.

– Не са ли нужни промени в посока на опазване на дивеча, все пак?
– Имаше изказване в такава посока, че всъщност Законът за лова и опазване на дивеча би следвало да бъде преименуван на Закон за опазване на дивеча и лова. Знайно е обаче, че по своята същност ловът е средство за управление и опазване на дивечовите популации. Когато той е правилно планиран и правилно изведен, той подпомага развитието на дивечовите популации. Мога да дам пример с това, че видове, които не са ловни и не представляват интерес за ловците в последните години, дали поради промяна на местообитанията им или поради това, че запасите им не са достатъчни, че да могат да се ползват, техните популации не се увеличават, а дори намаляват. Когато един обект на лов е интересен за ловците, те полагат много усилия, за да могат да ловуват повече. По този начин популацията на този вид дивеч върви нагоре.

– Кои са очевидните „дупки“ в закона, които пречат и на дивеча, и на ловците?
– Съществуват принципни противоречия в закона, който сега действа. Като например в него основна структурна единица в ловното стопанство е регламентиран ловностопанският район на ловната дружина, а по същество субектът, признат от държавата, да носи отговорност за стопанисването на дивеча и за изпълнението на ловно-стопанските мероприятия, е ловното сдружение. Това, че чрез закона държавата фаворизира ловната дружина, която не е носител на задължения и отговорности по смисъла на сключените договори с горските стопанства, поставя в невъзможност голяма част от ловните сдружения да водят правилна ловно-стопанска политика и да стопанисва дивеча по начин, по който изисква ловно-стопанската наука.

– Какви промени се предвиждат за поправката на това, меко казано, недоразумение?
– Този проблем в момента не е предмет на разглеждане. Може би, поради липса на консенсус.

– А каква трябва да е промяната, според вас?
– Принципна. Редно е ловното сдружение да е основният субект, когото припознава законът. При сега действащите разпоредби е възможно те да отстоят на 100 километра физически една от друга, стига горските стопанства, на чиято територия са дружинките, някъде да имат обща граница. Тя може да е и 5 линейни метра. Стига се дотам, че една дружинка в Южна България с една дружинка в Северна България могат да направят формално сдружение, защото двете горски стопанства някъде по билото на Стара планина се докосват. И ако един председател на ловна дружина не е добросъвестен и бъде заставен да изпълнява мероприятията по грижи за дивеча, той може да каже: „Ама вие защо ме занимавате с глупости – карате ме да работя много и да харча много пари – я, по-добре да отида в съседното сдружение, където няма да ме карат да правя нищо.“ Това създава двоен стандарт.

– А е така, защото има алтернатива, съюзите са два?
– Стъпката за разбиване на ловната организация беше направена още през 2009 г. Преди това всички сдружения бяха задължени да членуват в нашата организация. Ние бяхме гарант, че политиката в ловното стопанство ще се прилага еднакво на територията на цялата страна. С така наречената алтернативност, която по моя преценка се провали, защото девет години активен административен натиск – алтернативното сдружение винаги се е ползвало с протекции сред управляващите – практически не можаха да откъснат значима част от националната организация.

– Колко са членовете на НСЛР – СЛРБ?
– В законопроекта, предложен за обществено обсъждане, е посочена членска маса от близо 138 хиляди ловци, които членуват в нашето сдружение, и под 5 хиляди, които членуват в алтернативното сдружение.

– Казвате, че липсва политическа воля, а всъщност сте начело на най-голямата партия.
– Не точно, нашата организация винаги се е въздържала от заиграване с политиците. Освен това, както се изрази ген. Никола Колев, който е член на нашата комисия по ловна етика и традиции, ние сме естественият резерв на българската армия. Ние сами поддържаме стрелковата си подготовка и имаме организирани структури във всяко село с изградени канали за комуникация, така че можем бързо да се свикаме, когато има някакъв проблем. Освен това познаваме на пръсти районите, в които ловуваме. Шегуваме се с приятели ловци, че ако, пази Боже, стане инцидент, тези самолети, за които сега спорят нашите политици, е много вероятно да не могат да излетят от летището, защото ако ни напада някой, той ще е достатъчно голям и много по-добре въоръжен. Нас би ни спасила единствено партизанска война, докато дойдат партньорите от НАТО да ни защитят. А тази партизанска война най-добре могат да я водят ловците.

– Но нали съединението прави силата, пише на българския парламент, а ловците са разделени. Вие готови ли сте на обединение?
– Готови сме. Ние сме стратегически партньор на държавата и за мен е странно едно такова отношение. И в този законопроект държавата не предприема подобна стъпка. Чл. 4 гласи, че при осъществяването на политиката в областта на ловното стопанство министърът на земеделието, храните и горите се подпомага от сдруженията по чл. 30, ал 1. , т.е. от всяко едно ловно сдружение в страната. Значи, ако министърът има проблем, следва да покани не председателите на двата ловни съюза, а шефове на всички ловни сдружения в страната, които са близо 200. И после от тях как да търси отговорност?

– Добре че ловците са дисциплинирани хора, които с отговорност и морал упражняват своето хоби. Но страда дивечът. Какво сочат данните от последната таксация?
– Увеличение на популациите при всички видове едър дивеч. Имаме траен ръст при благородния елен и дивата свиня. Отчита се плавен ръст при сърната. Така е и при видовете, които не са масови за нашата страна – муфлона и елена лопатар. Въпреки това, с изключение на ползването при дивата свиня, тези данни не срещат отражение при резултатите от отстрела. От последния ловен сезон имаме 30% по-висок отстрел на дивата свиня. При останалите категории едър дивеч такъв ръст не се отчита.

– Какво показва това?
– Или имаме неточност в таксационните данни, или имаме незаконосъобразно ползване, което не влиза в статистиката. За мен е недопустимо да отчитаме запас от близо 80 хиляди сърни, а да имаме законно ползване от около 2000 на територията на страната.

– Борбата с бракониерството беше една от приоритетните ваши цели, когато поехте сдружението. Дори оглавихте един протест срещу нарушителите в риболова в Монтанско. Какво постигнахте?
– За съжаление нямаме чуваемост. Ние няма как да стартираме самостоятелно законодателни промени. Трябва да получим подкрепата на народните представители, които да внесат такъв проект. За съжаление, партиите в България, когато поемат ангажимент за решаване на даден проблем, често очакват „връщане на услугата“. А нашата организация е оцеляла вече 120 години поради това, че не се е предложила в услуга на нито една партия. Ние държим да запазим неутралитет. Още повече, че в нашите редици има симпатизанти на всички политически партии. Няма да се намесваме и няма да взимаме страна в политическите боричкания в България.

Нашият гост
Васил Василев е роден през 1980 г. в град Троян в семейство на лекари. Завършва Лесотехническия университет в София, специализира магистърска степен “Ловно и рибно стопанство”. Четвърто поколение ловец е. Ходи на лов с пушката на своя дядо Васил Пенчев – ИЖ-54, която прочутият ловец получава в дар от Тодор Живков през 1968 г. за дейността си по възстановяване на дивеча в троянския дял на Стара планина.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Кои гости чакате? Чакаме два чакала,глутница вълци (не НАТО-вски) и няколко лисици.

  2. Глупости не ми се слушат…… Не храним ли своя армия, ще храним чужда….. Ние сме разграден двор…. умишлено ни изтребват…. това са нашите политици…

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.