На 14 декември 2018 да почерпят

Терористът от Страсбург е застрелян от полицията Укривал се е в склад на 4 км от Коледния базар

Емигрантката Роси е втората жена-финалист във „Фермата“

​Френското правителство оцеля при вот на недоверие

Турция извърши въздушни удари срещу бази на терористи в Северен Ирак

Нападение с хладно оръжие в столичния квартал „Христо Ботев“, ранени са три жени и дете Извършителят е 24-годишен мъж

ЕС удължи с шест месеца икономическите санкции срещу Русия

Токът за бита ще поскъпне с 10-15 на сто Заводите купуват само 10% от електроенергията си от борсата

Разбиха клетка на ИДИЛ, действала под прикритието на благотворителна организация

Кийт Ричардс спрял алкохола Музикантът става на 75 г.

КПКОНПИ извършва две проверки на министър Горанов – за корупция и конфликт на интереси

Препънаха закриването на Правителствена Патриотите „против”, искат решение на Коалиционен съвет

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 14 декември 2018

Джендърите атакуват

Антониу Гутериш съобщи, че страните в йеменския конфликт са се споразумели за примирие

Инж. Васил Василев – шеф на Националния ловно-рибарски съюз – Сдружение на ловците и риболовците в България, пред „Труд“: Ловците могат да бранят България, докато дойде НАТО Нашата организация винаги се е въздържала от заиграване с политиците

В навечерието на 120-ата годишнина от основаването на Съюза на ловците и риболовците в България, по повод празника говорим за неволите в делниците на българския ловец с инж. Васил Василев, председател на УС на организацията, обединила близо 140-хилядна армия от ловци.

– Честит празник, г-н Василев! Защо избрахте Карлово за събора по повод 120-ата годишнина на сдружението на ловците и риболовците в България?
– Честит да е празникът на всички български ловци! Тази година се отбелязват 170 г. от рождението на Христо Ботев и 145 г. от обесването на Васил Левски. Затова с почит към героите, които са дали живота си, за да се наречем свободни българи, решихме да отбележим 120-годишнината на нашата организация в местността край село Ведраре на това свято място за нашата история – Карловския край. В реализация на тази родолюбива инициатива вчера ние със съдействието на 61-ва механизирана Стремска бригада – Карлово със знамето и под звуците на химна отдадохме почит, като тържествено поднесохме венци и цветя на паметника на Васил Левски.

– Днес е кулминацията на тържествата?
– Провеждаме 13-тия национален ловен събор. Нашата организация има много традиции и една от тях е свикване и провеждане на национални ловни събори. Правим го от 1922 година. Очакваме между 10 и 15 хиляди членове на организацията, заедно със семействата си и симпатизанти. Вярвам, че времето ще е благосклонно и тази година ще се съберем достатъчно съмишленици. Все пак, знае се, че за ловецът лошо време няма.

– Кои гости чакате?
– Поканили сме всички представители на институциите, с които работим – президента, председателя на НС, министър-председателя, както и голяма част от Министерския съвет, агенции по горите, по безопасност на храните, по рибарство и аквакултури, народни представители. Радваме се на признание и от международни ловни организации. Очаквам днес да посрещнем президента на Световния съвет по лова и опазване на дивеча (СIC) Джордж Аман. Ще бъде връчен и поздравителен адрес на президента на Европейската ловна федерация (FACE). Ще посрещнем делегации от наши сродни организации от Словения, Словакия, Сърбия, Русия, Беларус… Близо 20 са очакваните чуждестранни гости.

– Имаше възражения по отношение законността на вашия избор за председател и избора на управителен съвет на сдружението?
– Наистина има внесена жалба против избора на председател и УС на националното сдружение, но в началото на седмицата съдът постанови решение, с което отхвърля като неоснователен иска на жалбоподателя. Решението, заедно с мотивите, е събрано на 15 страници, което е сериозен белег, че съдиите са вникнали в дълбочина в казуса. Това е един хубав подарък за нашата 120- годишнина.

– Преди дни вие събрахте представители на ръководствата на ловни сдружения и обсъдихте последните предложения за промени в Закона за лова и опазването на дивеча. Около какво се обединихте?
– Около становището, че този законопроект не решава нито един от основните проблеми, които съществуват в ловното ни стопанство. С изключение може би на това, че за да учредят ловно сдружение дружините трябва да имат общи граници и заповедта, с която министърът определя границите на ловните райони, да подлежи на съдебен контрол. Категорично възразяваме срещу внесената промяна, че всяко село може да обособи дружинка, без да се спазват землищните граници и да отговарят на минималната определена площ от 1000 хектара за дребен дивеч, 2000 хектара за едър дивеч и 1500 хектара за смесени райони. Това е лобистки текст, който има за цел да узакони извършвани назад в годините беззакония и да се ползва като инструмент за административен натиск над сдруженията. Колегите се възпротивиха и срещу опита да се намали броя на кучетата, които се ползват по време на лов. Имаше изказани възражения и по отношение на ловната площ – тези 70 хектара, които са задължителни. Протестът е от големи сдружения, за които това изискване се явява ограничение. От друга страна пък сдруженията, които стопанисват дивеча в по-слабо населените райони на страната, искат тази норма да остане.

– Това ли е най-важното, което трябва да се промени в закона за лова?
– Не, категорично. През 2015 година се вдигнахме на протест и още тогава започна да се изготвя тази промяна. А поводът беше изключително порочната практика за улов на диви свине с капани, пренасянето им в оградени площи, които се стопанисват от определени богати хора. Впоследствие тези животни ставаха обект на лов.

– Това не е ли кражба?
– По същество това е кражба от природата. Дивечът на свобода е частна държавна собственост и държавата е определила ред, по който той се предоставя за стопанисване. Такъв улов е кражба от цялото общество, не само от ловците.

– Но вие инициирахте промените, как се случиха те?
– Още в началото стана ясно, че няма политическа воля. Работата беше организирана така, че да се коментират в този проект промени, които да са консенсусни, каквото и да означава това. Ако някой арендатор е несъгласен с това да му бъде ограничена възможността да лови с капани дивеча или да ловува безконтролно, по това нямаме консенсус и дайте да го решим със стратегия.

– Не са ли нужни промени в посока на опазване на дивеча, все пак?
– Имаше изказване в такава посока, че всъщност Законът за лова и опазване на дивеча би следвало да бъде преименуван на Закон за опазване на дивеча и лова. Знайно е обаче, че по своята същност ловът е средство за управление и опазване на дивечовите популации. Когато той е правилно планиран и правилно изведен, той подпомага развитието на дивечовите популации. Мога да дам пример с това, че видове, които не са ловни и не представляват интерес за ловците в последните години, дали поради промяна на местообитанията им или поради това, че запасите им не са достатъчни, че да могат да се ползват, техните популации не се увеличават, а дори намаляват. Когато един обект на лов е интересен за ловците, те полагат много усилия, за да могат да ловуват повече. По този начин популацията на този вид дивеч върви нагоре.

– Кои са очевидните „дупки“ в закона, които пречат и на дивеча, и на ловците?
– Съществуват принципни противоречия в закона, който сега действа. Като например в него основна структурна единица в ловното стопанство е регламентиран ловностопанският район на ловната дружина, а по същество субектът, признат от държавата, да носи отговорност за стопанисването на дивеча и за изпълнението на ловно-стопанските мероприятия, е ловното сдружение. Това, че чрез закона държавата фаворизира ловната дружина, която не е носител на задължения и отговорности по смисъла на сключените договори с горските стопанства, поставя в невъзможност голяма част от ловните сдружения да водят правилна ловно-стопанска политика и да стопанисва дивеча по начин, по който изисква ловно-стопанската наука.

– Какви промени се предвиждат за поправката на това, меко казано, недоразумение?
– Този проблем в момента не е предмет на разглеждане. Може би, поради липса на консенсус.

– А каква трябва да е промяната, според вас?
– Принципна. Редно е ловното сдружение да е основният субект, когото припознава законът. При сега действащите разпоредби е възможно те да отстоят на 100 километра физически една от друга, стига горските стопанства, на чиято територия са дружинките, някъде да имат обща граница. Тя може да е и 5 линейни метра. Стига се дотам, че една дружинка в Южна България с една дружинка в Северна България могат да направят формално сдружение, защото двете горски стопанства някъде по билото на Стара планина се докосват. И ако един председател на ловна дружина не е добросъвестен и бъде заставен да изпълнява мероприятията по грижи за дивеча, той може да каже: „Ама вие защо ме занимавате с глупости – карате ме да работя много и да харча много пари – я, по-добре да отида в съседното сдружение, където няма да ме карат да правя нищо.“ Това създава двоен стандарт.

– А е така, защото има алтернатива, съюзите са два?
– Стъпката за разбиване на ловната организация беше направена още през 2009 г. Преди това всички сдружения бяха задължени да членуват в нашата организация. Ние бяхме гарант, че политиката в ловното стопанство ще се прилага еднакво на територията на цялата страна. С така наречената алтернативност, която по моя преценка се провали, защото девет години активен административен натиск – алтернативното сдружение винаги се е ползвало с протекции сред управляващите – практически не можаха да откъснат значима част от националната организация.

– Колко са членовете на НСЛР – СЛРБ?
– В законопроекта, предложен за обществено обсъждане, е посочена членска маса от близо 138 хиляди ловци, които членуват в нашето сдружение, и под 5 хиляди, които членуват в алтернативното сдружение.

– Казвате, че липсва политическа воля, а всъщност сте начело на най-голямата партия.
– Не точно, нашата организация винаги се е въздържала от заиграване с политиците. Освен това, както се изрази ген. Никола Колев, който е член на нашата комисия по ловна етика и традиции, ние сме естественият резерв на българската армия. Ние сами поддържаме стрелковата си подготовка и имаме организирани структури във всяко село с изградени канали за комуникация, така че можем бързо да се свикаме, когато има някакъв проблем. Освен това познаваме на пръсти районите, в които ловуваме. Шегуваме се с приятели ловци, че ако, пази Боже, стане инцидент, тези самолети, за които сега спорят нашите политици, е много вероятно да не могат да излетят от летището, защото ако ни напада някой, той ще е достатъчно голям и много по-добре въоръжен. Нас би ни спасила единствено партизанска война, докато дойдат партньорите от НАТО да ни защитят. А тази партизанска война най-добре могат да я водят ловците.

– Но нали съединението прави силата, пише на българския парламент, а ловците са разделени. Вие готови ли сте на обединение?
– Готови сме. Ние сме стратегически партньор на държавата и за мен е странно едно такова отношение. И в този законопроект държавата не предприема подобна стъпка. Чл. 4 гласи, че при осъществяването на политиката в областта на ловното стопанство министърът на земеделието, храните и горите се подпомага от сдруженията по чл. 30, ал 1. , т.е. от всяко едно ловно сдружение в страната. Значи, ако министърът има проблем, следва да покани не председателите на двата ловни съюза, а шефове на всички ловни сдружения в страната, които са близо 200. И после от тях как да търси отговорност?

– Добре че ловците са дисциплинирани хора, които с отговорност и морал упражняват своето хоби. Но страда дивечът. Какво сочат данните от последната таксация?
– Увеличение на популациите при всички видове едър дивеч. Имаме траен ръст при благородния елен и дивата свиня. Отчита се плавен ръст при сърната. Така е и при видовете, които не са масови за нашата страна – муфлона и елена лопатар. Въпреки това, с изключение на ползването при дивата свиня, тези данни не срещат отражение при резултатите от отстрела. От последния ловен сезон имаме 30% по-висок отстрел на дивата свиня. При останалите категории едър дивеч такъв ръст не се отчита.

– Какво показва това?
– Или имаме неточност в таксационните данни, или имаме незаконосъобразно ползване, което не влиза в статистиката. За мен е недопустимо да отчитаме запас от близо 80 хиляди сърни, а да имаме законно ползване от около 2000 на територията на страната.

– Борбата с бракониерството беше една от приоритетните ваши цели, когато поехте сдружението. Дори оглавихте един протест срещу нарушителите в риболова в Монтанско. Какво постигнахте?
– За съжаление нямаме чуваемост. Ние няма как да стартираме самостоятелно законодателни промени. Трябва да получим подкрепата на народните представители, които да внесат такъв проект. За съжаление, партиите в България, когато поемат ангажимент за решаване на даден проблем, често очакват „връщане на услугата“. А нашата организация е оцеляла вече 120 години поради това, че не се е предложила в услуга на нито една партия. Ние държим да запазим неутралитет. Още повече, че в нашите редици има симпатизанти на всички политически партии. Няма да се намесваме и няма да взимаме страна в политическите боричкания в България.

Нашият гост
Васил Василев е роден през 1980 г. в град Троян в семейство на лекари. Завършва Лесотехническия университет в София, специализира магистърска степен “Ловно и рибно стопанство”. Четвърто поколение ловец е. Ходи на лов с пушката на своя дядо Васил Пенчев – ИЖ-54, която прочутият ловец получава в дар от Тодор Живков през 1968 г. за дейността си по възстановяване на дивеча в троянския дял на Стара планина.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Кои гости чакате? Чакаме два чакала,глутница вълци (не НАТО-вски) и няколко лисици.

  2. Глупости не ми се слушат…… Не храним ли своя армия, ще храним чужда….. Ние сме разграден двор…. умишлено ни изтребват…. това са нашите политици…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.