Димчо Ангелов е сред огнеборците от Шумен, които първи са отишли на мястото на трагедията в Хитрино на 10 декември. Чак на четвъртия ден от потушаване на бедствието спасителят има минути, за да говори с медиите. Пристигнал с колеги към 5,59 ч., не помни точно, защото му се е запечатал ужас, какъвто бил виждал само по филмите. Нищо, че е с почти 30 г. стаж.

"Беше ад, много опасно. Срутваха се сгради, хвърчаха отломки, хора плачеха... Непрекъснато се взривяваха газови бутилки от огъня и те можеха да наранят и нас, и хората наоколо", обяснява огнеборецът. Вадил затиснати, затрупани, евакуирал хора до вечерта.

Категоричен е: "Не ми е минавало и през ум да си тръгна. В нашата професия не съществува такова понятие да си тръгнеш самоволно. Не съм герой, това е ежедневие при нас и сме длъжни да си вършим работа, както трябва. Единственото, което искам за мен и моите колеги е да няма повече произшествия със загинали и да плачем заедно с техните близки". Акцията продължава.