Забавянето на бюджета допринесе за обедняването на хората

Покачването на цените от януари 2021 г. до март 2022 г. е над 12%

Покачването на цените изяде ръста на заплатите. Минималната заплата за януари 2021 г. беше 650 лв., а от 1 април е 710 лв. Това е увеличение с 9,2%. А инфлацията за този период е над 12%. Оказва се, че през последната година, по време на управлението на служебното правителство и кабинета на Кирил Петков, реално хората в страната са обеднели. Причините за това са липсата на мерки за справяне с високата инфлация, както и забавянето при приемането на бюджета за 2022 г.
Това, че бюджетът за настоящата година влезе в сила със закъснение, не от 1 януари, а от 1 април, доведе до забавяне при увеличението на минималната заплата, на сумите за майките, които отглеждат децата си до навършване на 2-годишна възраст, на обезщетенията за безработица и т. н. През първите три месеца на годината цените продължиха да нарастват, а минималната заплата и редица социални плащания бяха увеличени с три месеца закъснение. Което води до обедняване на домакинствата, докато същевременно приходите в държавния бюджет нарастват благодарение на инфлацията и повишните приходи от ДДС.

Минималната заплата нарасна от 1 април от 650 лв. на 710 лв., което е повишение с 9,2%. Но минималната заплата остана без промяна не 12 месеца, както стана традиция през годините преди на власт да дойде служебното правителство, а 15 месеца. Официалната инфлация според последните данни на НСИ от януари 2021 г. до февруари 2022 г. е 10,9%. Като добавим и инфлацията за месец март, за която все още няма официални данни, ще се окаже, че за период от 15 месеца ръстът на цените е поне с 12,2%. Това е повече от увеличението на минималната заплата за този период. Оказва се, че ръстът на минималното възнаграждение е изяден от покачващите се цени още преди да бъде получено от хората. А през следващите месеци цените на стоките и услугите ще продължат да нарастват. Затова от КНСБ поискаха с актуализацията на бюджета още от 1 юли 2022 г. минималната заплата да нарасне на 760 лв. А за следващата година от КНСБ искат минималната заплата да бъде 50 на сто от средното възнаграждение в страната.

Увеличението на средната заплата в България е по-голямо от покачването на минималната. Но също изостава от личната инфлация на едно традиционно българско семейство. Причината за това е, че личната инфлация на всяко едно домакинство се различава от официалната инфлация, в която влизат много по-широк кръг от стоки и услуги, които не всяко семейство ползва.

Да вземем например семейство от двама работещи възрастни и едно дете. Например на месец те дават 800 лв. за храна, 50 лв. за алкохол, 200 лв. за дрехи и обувки, 30 лв. за вода, 80 лв. за ток, 150 лв. за парно, 150 лв. за мобили телефони, интернет и кабелна телевизия, 100 лв. за лекарства и 300 лв. за бензин, тъй като и двамата ходят на работа с автомобила си. Освен това в рамките на година дават 3000 лв. за двуседмична почивка през лятото на морето, 1000 лв. за поддържане на колите, 200 лв. за домакински уреди и по 500 лв. за ремонти в дома и за образование на детето. Оказва се, че годишната инфлация на това семейство е 13,3%, според калкулатора на НСИ за личната инфлация. Но тъй като бюджетът за 2022 г., а съответно и минималната заплата, влязоха в сила с три месеца закъснение, като добавим инфлацията за този период, се оказва, че личната инфлация за семейството за 15 месеца е 15,9%. Покачването на средната заплата за същия период е по-малко.
Според последните официални данни на НСИ средната заплата за януари 2021 г. е 1454 лв., а за декември 2021 г. е 1676 лв. Това е увеличение с 15,2%.

Традиционно през декември средната заплата нараства значително заради даваните в края на годината бонуси. След това през януари и февруари средната заплата за страната обикновено е по-ниска от декемврийската и чак през март се доближава до нивото от декември. Затова може да кажем, че ръстът на средната заплата за периода от януари 2021 г. до март 2022 г. е с около 15,2%, което е по-малко от личната инфлация на конкретното домакинство за периода.

Средната сума за декември е над 600 лв.

Пенсиите изпревариха покачването на цените

Увеличение с 18% за година

Увеличението на пенсиите и добавките към тях изпревари ръста на цените. През януари 2021 г. средната пенсия е 509 лв. заедно с ковид добавката към нея от 50 лв., показват данни на НОИ. За декември средната пенсия вече е 601 лв., което е увеличение с 18%. Този ръст се дължи на индексирането на пенсиите с 5% от 1 юли 2021 г. и на увеличението на ковид добавкта от 50 лв. на 120 лв. за последните три месеца на миналата година.

От 25 декември имаше редица съществени промени в размера на пенсиите. Тежестта на всяка година трудов стаж нарасна от 1,2 на 1,35. Минималната пенсия беше увеличена на 370 лв., максималната на 1500 лв., но ковид добавката беше намалена на 60 лв. В резултат за хората с високи пенсии имаше увеличение на получаваните суми. А за хората с по-ниски пенсии беше въведена още една добавка, така зе през първата половина на 2021 г. да не взимат по-малко отколкото през декември. Все още обаче не се знае какви ще са пенсиите от 1 юли. Ако бъдат отменени всички добавки, а основните пенсии бъдат индексирани с 6,1%, както е предвидено в закона за бюджета, реално ще има намаление на парите за повечето пенсионери.

Пламен Димитров: Стоките от първа необходимост поскъпнаха с 20%

Хората искат 10-15% по-високи заплати

“Инфлацията ще продължи да расте. Предполагам, че мартенските числа ще са по-високи. Ако погледнем стоките от първа необходимост, ръстът е с около 19-20%, а на някои стоки стигнаха и 50% ръст. Това усеща българинът, като влезе в магазина”, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. “Масово хората искат от работодателите увеличение на доходите с между 10 и 15 на сто и го получават”, добави той.

“Преди войната инфлацията изглеждаше че ще стигне 10% и след това ще започна да се успокоява, но войната промени нещата”, коментира икономистът Георги Ангелов. Според него българският бизнес няма друг изход да запази работната ръка, освен ако не увеличава заплатите. По думите му има и ползи от това, че се вдигат цените. “Ние сме производител на зърно, слънчоглед, олио, метали. Изнасяме и огромни количества ток - това са свръхпечалби за енергетиката. Това позволява да не се вдига цената на тока за домакинствата. Тоест, имаме ползи от това, че се вдигат цените. И бюджетът печели от това.

Въпросът е тези средства да се насочват за повишаване на доходите, за да се запази покупателната способност на хората”, обясни Ангелов. “Очаквам, с актуализацията на бюджета, тези средства да се насочат към увеличение на заплатите и пенсиите, за да се компенсира увеличението на цените”, заяви той.

Доц. Петър Чобанов, финансист, пред “Труд”: Правителството спешно да идентифицира хората в риск, за да няма гладни

Притеснително е, че вървим към удвояване на инфлацията, което може да се случи в рамките на 2-3 месеца, ако продължи тази динамика. Наблюдава се сериозен проблем при храните. Правителството трябва спешно да идентифицира хората в риск и да не позволи да има гладни.

Предупредихме още през септември с въпрос до тогавашния премиер, че инфлацията ще се ускори, че причина тогава директно ще са енергийните цени, но отговор не получихме от икономическия екип на правителството. После към тях се добавиха и други фактори, които, надявам се, добре да познаваме и да се анализират в правителството, но така или иначе не сме видели още нито тези анализи, нито реакцията на тях. Междувременно инфлацията на цените на производител надмина 30 процента за вътрешния пазар. Тези цени на производител се пренасят по-късно и в потребителските цени, където инфлацията вече е двуцифрена. Ще припомня само, че Институтът по икономика и политики към УНСС предупредихме, че инфлацията ще бъде двуцифрена. Предупредихме го няколко пъти, още по време на дебатите по приемането на бюджета за 2022 г.

Кирил Ананиев, бивш финансов министър, пред Tribune: Предупредихме управляващите още миналото лято за двуцифрено число

Още лятото на миналата година предложихме на служебните кабинети да предприемат необходимите мерки за подкрепа на бизнеса, най-вече на базата на тръгващата нагоре цена на енергоносителите, с които те щяха да подпомогнат бизнеса, а той от своя страна нямаше да увеличи толкова много цените, което в крайна сметка се отразява на крайния потребител. За съжаление това не беше направено и то не за друго, а просто защото го предлага опозицията.

Що се отнася до инфлацията като цяло, извън отделните механизми, които предложихме, още в началото на второто полугодие на миналата година ние им показахме на базата на един сериозен икономически анализ на ситуацията вътре в страната и влиянието на външните фактори, че в края на годината тя ще се приближи до 10%, а тя всъщност излезе около 9%. Посочихме факторите и развитието на инфлацията през следващите месеци, даже и за първото тримесечие на 2022 г., като предупредихме, че тя ще стигне двуцифрено число и това сега е факт. Аз разбирам, че те използват хармонизирания индекс на цените, който грубо казано е така нареченета “голяма кошница”, където може да се манипулира общественото мнение по някакъв начин, но в крайна сметка, при този социален статус на българина за нас е най-важна “малката кошница”, а тя категорично вероятно вече надминава 20% инфлация.

В администрацията няма увеличение

Вдигат възнаграждения след протести

Само за учителите имаше повече пари

Лекарите ще получат повече пари, но след протести

Средната заплата расте, но не всички хора имат повишение на възнагражденията. В редица частни фирми заплатите не са променяни съществено през последната година. В държавната администрация също не беше предвидено увеличение на заплатите от 1 април 2022 г. С новия бюджет от 1 април се вдигат заплатите само на учителите с около 12,5%.

За останалите хора, които получават заплатите си от държавната хазна, ръст на получаваните пари не беше предвиден. Затова лекари, полицаи и пожарникари излязоха на протести. По отношение на лекарите протестите вече имат резултат. През тази седмица се очаква да бъдат финализирани преговорите за заплатите им. Договорено е санитарите да получават 910 лв., медицинските сестри - 1500 лв., лекар без специалност - 1900 лв., лекар със специалност - 2000 лв., лекар с две специалности - 2200 лв. Досега лекар без специалност взимаше 1100 лв. Така за лекари и учители има увеличение на заплатите, а за другите на бюджетна издръжка няма ръст на парите.