Проектът е с история от почти пет века, няма да намали значението на Суецкия канал, но дразни Египет и Емирствата
В Близкия изток бе хвърлена нова огнена топка и това е новият Истанбулски канал, който стана личната мечта на турския президент Реджеп Таип Ердоган. Съобщението предизвика допълнителни спорове между Анкара и Кайро около Суецкия канал и това дали турският проект би станал негова конкуренция.
Има известна неяснота и за конкуренцията между новия канал и пристанищата на ОАЕ, и дали след приключване на този проект свързващ Черно и Мраморно море, това неминуемо ще доведе до разрушителна война между Истанбул и Дубай!
Проектът за изграждането на канал – какъв е той и как започна
Новият Истанбулски канал е един от най-големите национални проекти в Турция, който се очаква да бъде открит през 2023 г. и да свърже Черно с Мраморно море. Самата идея не е нова и датира от ерата на султан Сюлейман I Великолепни (1520-1568), когато архитект Мимар Синан предлага тази инициатива, но проектът е спрян по искане на тези, които творят историята. Втори опит е направен през март 1591 г. при управлението на султан Мурад III, който е ентусиазиран от проекта и разпорежда възобновяване на работата, но скоро тя пак е спряна.
Идеята за канала отново се обсъжда през 1654 г. по време на управлението на султан Мехмед IV, но по една или друга причина тя се отлага, докато султан Мустафа III (1757-1774) не идва на власт, и решително се опитва да тласне проекта към завършване. Това обаче не е било възможно поради огромните разходи. Когато султан Махмуд II заема престола, той създава комисия, която да преразгледа предложението и да подготви подробен доклад (през 1813), но не са предприети конкретни стъпки.
От 1920 до 1952 г. проектът придобива нови измерения, след като е предложено да се изгради язовир пред пролива Гибралтар – целта е да се намали нивото на Средиземно море до 60-200 метра, за да се произвежда електроенергия. Този план предвиждаше и изграждането на язовир пред Дарданелите, но той също се сблъска с провал.
През 1994 г. са проведени местни избори и по това време Бюлент Еджевит, лидер на Демократичната партия, предлага да се завърши стария проект, но не предприема достатъчно мерки, за да убеди властите да се върнат да работят върху него.
През 2009 г., управляващата Партия на справедливостта и развитието, препоръча проектът да бъде проучен отново и да се опита да бъде съживен. На 27 април 2011-а, Реджеп Таип Ердоган, тогава премиер, обяви идеята за изграждане на канала Истанбул и го нарече „бурен“. В рамките на две години проучването на проекта приключи и бяха намерени източниците на финансиране. Стойността му надхвърля $10 милиарда, които ще бъдат отпуснати от държавната хазна, при условие че турската армия поеме основната роля в изпълнението на проекта. Той е от голямо значение за бъдещето на Турция, а датата на откриване на канала вече е определена да се случи през 2023 г., годишнината от основаването на турската държава и края на Лозанския договор, който не позволи на правителството да събира никакви данъци за преминаването на кораби през Босфора.
Според наличните данни, каналът ще бъде дълъг около 45-50 километра с дълбочина 25 метра и ширина 147 метра. Този обект ще отдели европейската страна на Истанбул и ще създаде нов остров с плажове на Черно и Мраморно море до Босфора. През канала ще минават най-големите кораби и подводници – до 160 съда на ден.
Вътрешни и външни проблеми. Ще оцелее ли проектът?
Мечтата на Ердоган е изправена пред много вътрешни и външнополитически трудности. Те могат да изложат проекта на риск, а най-голямата опасност е той да бъде възпрепятстван от стария политически противник на Партията на справедливостта и развитието – Републиканската народна партия. Тя не само не подкрепя идеята и изисква повече информация, но също така я счита за предателство към историческия град, както се изказа кметът на Истанбул Екрем Имамоглу.
Според него, изграждането на канала ще лиши града от неговите исторически особености и той и неговата партия ще откажат да поемат каквито и да било разходи за изпълнението на проекта. Той изисква да се инвестират пари, предназначени за Истанбулския канал, в други, по-печеливши проекти. Тази позиция рязко контрастира с възгледите на Ердоган, който настоява да осъществи мечтата си, за да демонстрира стабилността на турската икономика пред външните предизвикателства и да мотивира обикновените турски граждани впоследствие да участват и в изпълнението на гигантски проекти, като изстрелването на космически ракети, откриването на олимпийски и футболни съоръжения, изграждането на мост към Крим и т. н.
Много руски изследователи силно подкрепят проекта на Ердоган, ръководени от Сергей Хестанонов, експерт от академията за национална икономика към президента на Русия. Според него Истанбулския канал е обещаващ проект от икономическа гледна точка и само корабите от черноморските страни ще могат да преминават през него безплатно, а останалите ще донесат на Турция големи печалби.
От друга страна, Хестанов посочва и редица важни фактори, които могат да забавят изпълнението на този мащабен и дългосрочен проект, който изисква огромни инвестиции. Предвид настоящата международна ситуация, участието на Турция във военния конфликт в Сирия и натиска на американските санкции, ще бъде много трудно да се намерят необходимите средства, защото Китай, най-важният икономически партньор на Турция, който единствен може да избегне санкциите на САЩ, няма икономически интереси в Черноморския регион и е малко вероятно да окаже помощ.
Що се отнася до външнополитическите проблеми, те се свеждат преди всичко до негативно отношение към проекта от страна на Америка и съседните европейски страни, които са загрижени за неговите геоложки последствия. Отговорът на турското министерство на транспорта бе изявление, в което се посочват резултатите от проучвания в различни области, включително анализ на рисковете от земетресение, градоустройствените, икономическите, културните и екологичните последици. В тези проучвания участваха 33 департамента и около 200 учени от няколко университета и 57 институции и организации, дадоха своята оценка за въздействието върху околната среда.
Втората заплаха за проекта е ескалация на конфликта в региона, след като много медии нарекоха Египет и Турция „полюсите на новата конфронтация“, обявявайки намерението на Ердоган за опит да изравни ролята на Суецкия канал в морската навигация, а той е един от най-важните източници на приходи за Египет.
Тези анализи, разбира се, само добавят гориво към огъня, за да се запазят разногласията между Анкара и Кайро. Пристрастните медии често пренебрегват факта, че проектът има исторически корени и Истанбулският канал не представлява значителна заплаха за Суецкия канал, нито икономически, нито политически, нито по отношение на морската навигация. Новият канал ще свързва Черно с Мраморно море, докато Суецкият канал свързва Средиземно с Червено море, което означава, че всеки канал изпълнява различни задачи и няма място за конкуренция между тях.
Но ако турският канал, наистина бъде отворен, той ще е реална заплаха за ОАЕ на фона на търговията между Китай и Европа по южната ос и това ще намали влиянието на Емирствата върху пристанищата Аден, Бербера и пролива Баб Ел Мандеб. Това обстоятелство максимално ще увеличи възможностите на Турция в областта на икономическата конкуренция и търговската поляризация, особено след приключването на проекта „Железен път на коприната“ и превръщането на Истанбул в глобален център на международната търговия. Дубай, като регионален финансов център, ще бъде принуден да се откаже от своите позиции и това ще увеличи интензивността на конфликта между двете държави, вероятно, завинаги.