Вече месец политици, медии, аграроинтелигенти и други обикновени дизайнери се правят на неразбрали, че срещу вестник „Труд“ и електронното му издание се води политическа война с всички средства на държавната машина. Като всяка война, и тази се командва от генерал. Но да не се отклонявам и да кажа каква точно е войната и защо става дума за мръсна политическа репресия, маскирана като финансово-икономически спор, чиято крайна цел е унищожението на „Труд“.

Първо. Дружеството - наемател на помещения в сградата на Министерството на културата - „Южен кръст -2001“ ЕООД, за да получи правото на ползване, е участвало в два търга, проведени по Закона за обществени поръчки от посоченото ведомство, в които са участвали на първия трима кандидати, а на втория – двама.

Дружеството печели и двата в условията на тайно наддаване / предложения за цена на наем направени в запечатан плик от всеки участник и отворени пред комисия / след като е предложило най-висока наемна цена.

Второ. Базовата наемната цена, от която започва търгът, не е измислена от министъра на културата, а е определена от независима външна оценителска фирма, сертифицирана за извършване на такива оценки.

Трето. От 2015 година в част от наетите от посоченото дружество помещения работят журналистите на вестник „Труд“, издаван от „Труд медия“ ЕООД. Двете дружества имат един и същи собственик. Нито финансово, нито юридически не съществува преотдаване на помещения.

Четвърто. Повтарям за стотен път - дружеството-наемател няма неплатени наеми, нито каквито и да било финансови задължения към наемодателя. Всички твърдения на наемодателя за неплатени суми са само на базата на негови недоказани и спекулативни сметки. В тази връзка, най-настоятелно моля поне колегите от всички медии, да обръщат внимание на факта, че това са твърдения на едната страна в спора, които другата страна, сиреч дружеството-наемател категорично не приема и категорично ги отхвърля.

Пето. Подобен спор, както е известно и на наемодателя, се решава единствено от почитаемия български съд, а не в истерични заявления от един държавен чиновник с очевидни изменения в психиката.

Шесто. Ако този държавен чиновник искаше действително да защити държавния финансов интерес, щеше да си потърси дължимото по законно установения ред. Тоест чрез съда. Такива действия чиновникът не е предприел и не предприема, което е ясно доказателство за различни от грижата му за парите на ведомството цели.

Седмо. Лъжата „неплатен наем“ се използва, за да се прикрие истинската цел на действията на министъра на културата и неговия назначител, а именно репресия срещу вестник „Труд“. Надълго и нашироко тази лъжа се разказва и украсява от „правилните“ медии.

Осмо. Доказателство, че репресията срещу „Труд“ няма нищо общо с неплатени наеми и други подобни измислици, са жестоките хакерски атаки срещу сайта на вестника, които стават все по-масирани и тежки през последните три дни - дните, в които медията ни получи и получаваше хиляди писма в подкрепа на своята позиция и продължаваше да съобщава истината за водената срещу нея политическа война от споменатия генерал.

Девето. Мащабът на електронната атака срещу сайта на “Труд“ далеч надхвърля финансовите и технически възможности на наемници в киберпространството, а е по силите и възможностите единствено на специалните служби в държавата според експерти по киберсигурност, от които „Труд“ потърси помощ.

Това е положението, скъпи читатели на вашия любим вестник и сайт. Както виждате, става дума за опит на политическата и президентска власт за унищожение на една медия в нейния хартиен и електронен вид. Да им кажа – няма да стане!