На 21 години й поставят диагноза Бехтерев, прогнозата е на 30 да бъде в инвалидна количка. Десетки лекари твърдят, че няма лечение, само един от тях - д-р Емилова, казва обратното. И я излекува

Стана стриктен веган

Минали са повече от 22 години от деня, в който Клавдия и дъщеря й Фелисия, която е студентка в Германия, чуват диагнозата анкилозиращ спондилит, или болест на Бехтерев. Една от автоимунните болести, които засягат опорно-двигателния апарат, причиняват ужасяващи болки и за които лекарите твърдят, че има само поддържаща терапия с медикаменти, но не и лечение. Днес Фелисия е здрава и пълна с енергия жена в разцвета на силите си, със син на 16 и дъщеря на 13. Без помен от болестта. Клавдия се връща години назад, за да разкаже историята на едно наистина чудодейно изцеление, а гласът й на моменти трепери. Ето нейния разказ, който записах в клиника “Д-р Емилова” в Боровец:

“Всичко започна през 2001 г. Дъщеря ми се оплакваше често от болки в ставите, стъпалата й отичаха, после болката пропълзя нагоре, стигна до тазобедрената става. А нощем всичко я болеше. Вместо да си почива, тя разкъсваше възглавницата от болки. Сутрин докато стане и се раздвижи, беше много мъчително. И не само за нея. За мен също беше болезнено и страшно да я гледам как се измъчва. Тръгнахме по лекари, поставиха й диагноза болест на Бехтерев, страшно автоимунно заболяване.

Започнаха да й дават една шепа лекарства. Оказа се, че генът, отговорен за костната система, е дефектен, подава грешна информация на мозъка и той атакува и унищожава собствените си клетки в костната система. След поставянето на тежката диагноза, обиколихме половин Германия, търсейки най-добрите професори и доценти в тази област. Всички бяха единодушни: тази болест няма лечение. Единственото, което може да се направи, е да се забави разрушителното й действие и да се поддържа организмът с лекарства. Изписаха й метотрексат - тежката артилерия при медикаментите за автоимунни заболявания. Той потиска симптомите на заболяването, но потиска и цялата имунна система. В указанията има ужасяващи странични ефекти, и дори това - че ако иска да забременее, трябва да спре лекарството за 6 месеца, за да се изчисти организмът. Бях отчаяна, но консултация с един немски доцент буквално ме взриви. Той каза: “Не искам да ви плаша, но вероятно когато дъщеря ви навърши 30, вече ще бъде в инвалидна количка.” Това беше присъда! Никога не съм се чувствала толкова зле, отчаянието беше изписано на лицето ми. Един ден в коридорите на УНСС, където съм преподавател, срещах колега и той ме попита какво ми е, болна ли съм. Отговорих, че предпочитам аз да съм болна, ще страдам по-малко. Разказах му историята на дъщеря ми. А той ми даде веднага телефона на д-р Емилова: “Тя лекува всичко, ще видиш”, каза ми тогава. Колегата ми беше с диабет втори тип и аз си спомних, че си биеше инжекции в корема. Оказа се, че вече не го прави, защото е излекувал диабета с лечебно гладуване при докторката. И аз веднага се хванах за тази надежда. Трудно убедих дъщеря си да дойде в България. Вече беше изгубила надежда, целият свят й беше крив, болките я бяха изтощили. Имаше сесия и я взе с лекарства и безсъние. И чак след това дойде във Варна - на 8 март 2002. Започна да гладува, аз също, от солидарност с нея.

Мърмореше: “как без сирене, аз толкова обичам сирене.” Аз й давах кураж. Но на 12 ден си тръгнах и я оставих в клиниката, защото имах лекции. А тя ми се обади на 15-тия ден: “Мамо, реших да гладувам 30 дни.” А д-р Емилова какво каза, попитах. “Тя приветства моето решение”, каза Фелисия. И остана 30 дни на плодове в клиниката. А после направи 15 дни захранване. След тези 45 дни тя вече не приемаше никакви лекарства, дори и бета блокера, който д-р Емилова постепенно намаляваше, докато накрая на лечението го спря. Приключи гладуването с 8-9 кг по-лека, макар че не беше дебела, а просто отекла заради кортизона и метотрексата. Но най-удивителното беше, че нямаше никакви болки! Аз не можех да повярвам. Плаках от облекчение.

Фелисия се върна се в Германия, за да продължи следването си, но промени коренно начина си на живот. Стана стриктен веган. Всяка година правеше по две 20-дневни гладувания с 10 дни захранване, късите дори не ги брои. Спазва лунната диета, пие само вода по време на нея. Страхотна воля има. Само при мисълта какви болки е изтърпяла, беше готова на всичко. Омъжи се на 28 години, роди момченце, после - момиченце. Докато преподавах в УНСС аз бях прелетна птица, два пъти седмично летях между Германия и България. Сега живея в Германия. През 2013 г. зет ми спечели зелена карта и семейството им замина за САЩ. Притеснявах се как ще се чувства дъщеря ми там, знаейки начина на хранене на американците. Тя остана обаче стриктен веган, готвеше в къщи, пазаруваше само от биомагазини. Нещо повече - и децата са вегани, големият е вече на 16, сестра му на 13. Нейният съпруг яде в къщи, но ако поиска нещо друго, излиза навън, с приятели. Стояха в Щатите 5 години, но видяха, че не им е там мястото и се върнаха в Германия. Дъщеря ми има две висши и знае пет езика без да броим българския, работи в икономическия отдел на една IT фирма. И понеже работата й е доста статична, в обедната почивка “прави крачки”, така се изразява като я питам по телефона какво прави. Аз също се старая да бъда като нея - движа се, веган съм, правя периодични гладувания. Тук, в клиниката, при едно от посещенията ми преди години д-р Емилова откри, че имам Хашимото (автоимунно заболяване на щитовидната жлеза) и ме прати на ендокринолог.

Тъй като жлезата е почти унищожена, вземам малка доза лекарство. Но се чувствам добре. През 2023 г. при поредното посещение при д-р Емилова, очният лекар от екипа й откри, че имам перде и на двете очи и ми препоръча операция, която направих в Германия. Дължа всичко на д-р Емилова. Тя спаси дъщеря ми. На мен даде ново качество на живот. Разказвам тази история с желанието да дам надежда на много хора, отчаяни от лекарски присъди и прогнози. Там, където има воля, има и път. Надежда винаги ще има, докато има лекари като д-р Емилова.

Д-р Емилова предава на своите пациенти философията на здравословния начин на живот. А едно от важните неща в тази философия е, че дори и да има генна предразположеност, НЯМА генна обреченост. Дефектният ген, който носим в нашето ДНК, може при определени условия да се “отключи” и да разруши организма ни. Затова ние трябва да се стремим да живеем, да се храним и да работим така, че да не позволим на дефектния ген да се активира и да съсипе живота ни. И да, няма нелечими болести, стига те да бъдат диагностицирани навреме и с лечебното гладуване при д-р Емилова гарантирано ще бъдете излекувани.

Визитка

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали над 50 000 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.