Въоръжени атакуваха Министерството на информацията в Кабул

13 души са задържани преди дербито между „Левски“ и „ЦСКА“

Оставиха в ареста 21-годишния мъж, обвинен в убийството на майка си

​В Словения заловиха 275 кг наркотици, задържани са 9 души

Сайтът на парламента се срина

Берен Саат се скара със свекърва си

Една Деси пролет прави Деси Ламбина изпразни сметките си за благотворителния проект „Магис”

Задържаха трима души за пушене на марихуана пред НС

Адел се раздели със съпруга си

Алла Пугачова бяга от болница, заради Емил Руската Примадона стана на 70

Косово върна в страната над 100 джихадисти и техни семейства от Сирия

Елизабет Шу в комиксова екстраваганца „The Boys” се насочва към тийн аудиторията

Евродепутатът Ева Майдел: Имаме най-добрите икономически показатели в новата история на България

Билков цяр „Разгонен козел” носи потентност Фармацевтка забърква 135 фиторецепти, има дори за рак

Четирима пострадаха при верижна катастрофа край Търново Помляни са 6 коли на пътя Велико Търново – София край с. Ново село

Историкът проф. Веселин Янчев пред „Труд“: С решимост и гъвкавост България къса последните окови

– Проф. Янчев, защо днешният национален празник – 22 септември, денят, в който България е призната за независима държава, не е така шумно и френетично честван, както други исторически дати?
– Само да уточним, че на 22 септември 1908 година България е обявена за независимо царство, но е призната за такова чак през април 1909 г. Причините за липсата на френетизъм в неговото честване, според мен, са няколко. Без да ги степенувам ще отбележа: непознаването на смисъла и същността на този акт в новата българска история; фактът, че той е дело на управляващите, а не на масите; негативното отношение на част от политическите (републикански) сили, които го принизяват и отричат с цел антимонархическа пропаганда; множеството изпитания, на които нацията е подложена скоро след обявяването на Независимостта.

– Защо този акт, съдбовно важен за бъднините на страната ни не е подобаващо отразяван от народния епос, художествената литература, не е превърнат в христоматиен мит? Ни песни, ни поезия има. Събитието като че ли е заметнато в задния двор на националната памет.
– Това са и причините, поради които не можем да очакваме Независимостта да се появи в народния епос или в художествената литература, макар че последната би спечелила, ако се опита да пресъздаде психологическия драматизъм, силата на характерите, смелостта и дързостта в мисленето и действието на българските политици от онази епоха. Ще отбележа, че прави чест на българската историческа наука, която и преди, и след 1989 г., посвети на Независимостта фундаментални изследвания, множество студии и статии върху различни нейни аспекти, издири и публикува документите, свързани с това бележито събитие.

– Нали все търсим алюзии между минало и настояще, как ще коментирате следната фраза от Манифеста към българския народ, подписан от Фердинанд през 1908-а (Вече сме 2017-а!)? Ето я втръсналата ни вече в наши дни: България е „държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи“. Защо повече от столетие продължават тези уверения?
– Ако цитираме точно: „Оттогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването ?“.
Според мен в тези фрази се крие не втръснала ни констатация, а феноменална и фундаментална политическа програма, която всяко поколение и всеки политически лидер неотклонно трябва да следва. И може би в това е проблемът. Ние приехме, че сме част от семейството на цивилизованите държави, но забравихме, че следвайки заветите на дедите ни трябва неуморно да се трудим за уреждането на „хубавата ни земя“. Принадлежността към цивилизования свят не е привилегия, а усилие и копнеж. Това е, което е въодушевявало следосвобожденското общество и политици. Това трябва да ни въодушевява и днес.

– О, да, би следвало да ни въодушевлява. Но признаци не се забелязват сякаш. А историята ужким била учителка на народите, Какво собствено научи българският народ от това тъй значимо и вдъхновяващо събитие в своята история?
– Не мога да кажа какво е научил българският народ от Независимостта. Но ми се ще да научи, че това събитие е апогеят на националноосвободителните ни борби още от времето на Възраждането, че то сбъдва мечтата за свободна и независима държава, че съдбата ни е в нашите собствени ръце и пречките и проблемите са предизвикателство, а не оправдание за пасивност и нищоправене. Да научи, че с проницателност, твърдост и решителност, но и с гъвкавост и дипломатичност, българската политическа класа успя да скъса последните окови, които обвързваха страната с Османската империя и спъваха нейното възходящо развитие.

– Днес в политически план България е принудена да избира между различни зависимости. Как стои въпросът с тогавашната ни независимост, тя „абсолют“ ли е, пък бил и краткотраен?
– Може би трябва да уточним какво се разбира под независимост. Независим е човек, общество, държава, които не са подчинени, които са самостоятелни, свободни. В политически план това означава гражданите свободно и суверенно да упражняват властта и да вземат решения. Именно такъв е смисълът на акта от 22 септември 1908 година. Друг е въпросът как се използва тази независимост. От друга страна не може да се говори за „абсолютна независимост“. Всеки човек, общество, държава са част от по-голяма общност и са принудени да се съобразяват и да избират между различни зависимости. Но не бива на това да се гледа само негативно. По-този начин те получават нови възможности и ресурси, значително по-големи от собствените.

– Защо учените – били те историци, политолози, социолози ако щете, когато иде реч за нечия независимост не въведат като задължително уточнението „от кого“?
– Ще отговоря шеговито: Защото ще им отнеме много време и усилия. Мисля, че не само учените, но всички са наясно, че това е невъзможно.

– И аз от своя страна си позволявам да ви запитам на шега: днес от кого сме независими, проф. Янчев?
– Доколкото никой не ни налага насилствени ограничения ние сме независими. Отговорност на гражданите и политиците е тази независимост да бъде използвана в обществен интерес, в името на културния и стопански напредък на страната.

Нашият гост
Проф. Веселин Янчев е преподавател по Нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1986 г. завършва специалност история в СУ., доктор по история през 1991, последователно старши асистент, главен асистент, доцент и професор в катедрата по история на университета. Автор на ред монографии и множество научни публикации.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Обективна и вярна статия !Противниците на този национален празник от всички политически
    партии ,които недобросъвестно говорят срещу Русия трябва да помнят Нещо многоважно !
    А то е ,че обявяването на Независимостта ни през 1908 г.е предизвикало силно недоволство в Турция и начало на мобилизация с искането незабавно България да изплати
    125 милн.френски франка обезщетения за железниците и от Руско-турската война !Русия
    Поема тези български задължения и тогава Турция признава обявената независимост!
    По късно се сключва Протокол между Русия и България за да изплатим само 82 млн.френски франка за 75 г.на Русия! От тази сума Е изплатена една малка част ,защото ,след 1917 , съветското правителство ни опрощава дълга !Недобросъвестни автори пишат ,
    че Русия е признала независимостта ни срещу дълг от 82 млн.фр.франка ,без да обесняват
    цялата истина ,което по същество е заблуда за читателите ,предизвиква ругатни и недоволство и е престъпна и нагла манипулация !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.