Върху грамадния афиш на българския театър от последните 5-6 десетилетия на най-предния ред се откроява Йорданка Кузманова. С над сто роли в театъра и киното, с магнетично изваяните от нея образи актрисата удовлетворява както педантичните претенции на ерудитите в изкуството, така покорява и непосветената публика. Нейните предани почитатели я поздравяват за рождения ден (16 август).

“Трудно се рисува душата. Уж не съществува, уж е невидима, а аз така добре я усещам ето тук…” гласи една реплика на нейната героиня от филма “Самодивско хоро”.

Не е лесна за обрисуване не просто видимата, но и много, много гледаната Йорданка Кузманова. Красотата и обаянието ги отминаваме, отличават се с тях множество актриси. Талантът й не подлежи на обсъждане. Кое тогава е трудното при нея? Може би неопределимата комбинация между драматизъм и нюх към веселието, самовзискателното проникване в недрата на текста и лекотата, с която го поднася. Вглъбената разсъдителност, редом с нукротимата енергия…

“Имала съм енергия, с която мога да изстрелям космическа ракета. Неслучайно Гагарин ми даде автограф с посвещение “на първата космическа стюардеса” – споделя тя покрай бенефиса, ознаменувал 55 годишния й път на сцената. На него изигра на кой ли път коронната си роля на г-жа Хигинс в “Пигмалион” на Бънард Шоу, емблематична постановка на Леон Даниел в Народния театър.

В равносметката на дълголетното си и силно аплодирано творчество актрисата признава, че усещане за покорен връх не е изпитвала. “За 200-300 роли може би четири-пет пъти съм се чувствала комфортно и съм си казвала: Е, ама то май се получи…”.

А сполуките й са паметни и многобройни.

Заминава на специализация в Париж при самия Жан Луи Баро в легендарния театър “Одеон”. Едно от малките български докосвания до един от колосите на световния театър е нейното. Остава във Франция почти година, но започва революцията.

“Усетих я със собствената си кожа - бях обгазена в метрото. Тогава се изплаших и се прибрах месец по-рано - от страх да не затворят границите. Идвах от социалистическа страна и бях друг човек. А и по това време вече бях влюбена в инженера…”

Иначе накратко обобщава, че предимно носталгията възпира влечението й към режисурата. По-късно често ще цитира Томас Ман, че “театърът е място, където тълпата се превръща в нация.”

Йорданка Кузманова има солиден личен принос за подобно превъплъщение на тълпите народни. Включително и със самоотвержените си рецитаторски изяви – обикаля страната още като млада актриса. На такъв неин ранен рецитал се озовал даже братът на Пейо Яворов – Атанас. Тази среща оставя за изпълнителката уникален спомен…

По-късно записва плочи със стихове на поетеси като Багряна, Дора Габе, Станка Пенчева.

“Милиони пъти четох тяхната поезия. Изключително се гордеех, че тези наши велики поетеси предпочитаха моето изпълнение. Може би е естествено, че се заразих от тях и се осмелих да напиша стихосбирка.”

Та и поетически опити има Йорданка Кузманова, освен че е сред първопроходците на кафе-театъра, любимо присъствие в телевизионния театър.

Хайде, баста с това изкуство, дайте нещо лично, пикантно, като за артистка! – ще си рече облъченият от звездната шоу-поквара читател.

Е, няма пък. Няма да се ровим с мазно състрадание в личния живот на актрисата. Това не й по вкуса.

Не обича да нищи личния си живот, изобилен на примамки за лешоядския апетит на жълтите съгледвачи – трагични събития, с най-близките й, подложили на изпитания стоицизма на сестрата и майката, която съдбата предопределя като героиня на антична драма. Тя устоява на всички превратности за да установи, че “най-важното е да не загубиш вярата. Отчаянието е пагубно за човека…”

Данчето носи жизнеността, спонтанната и всеотдайна преданост към изкуството, и неафишираното, органично родолюбие на едно поколение, което демократичният нихилизъм първо дебело зачеркна, по-късно снизходително преоткри.

На изкушените от историята, все им е в устата, че тежката си дума тя пази за далечното бъдеще. Ще има да вземат. Изкуството разполага с личности, които още съвремието записва неизличимо в историята. Такава личност е актрисата Йорданка Кузманова – неизличима.

Пред публика - като на кладата

“Актьорската професия не е 100 метра бягане с препятствия, а е безкрайна Олимпиада. През вечер си разпънат на кръст, трябва в 19.00 ч. “да хванеш здраво юздите” на автора, на режисьора и най-вече на своето собствено актьорско безпокойство. За мен това е изключителна отговорност. Всяка вечер да постигаш олимпийски рекорд - това е непосилно и невъзможно! Не знам как съм оживяла - това е нечовешко усилие. Да си пред публика, е все едно да си на кладата!”

ЗА НЕЯ

Учител за отношението към сцената

Играла съм с нея в “Пигмалион” и “Домът на Бернарда Алба”. Много емоционална и отдадена да работата. Пословична е със загрявката си преди представление. Усамотява се и не разговаря с никого - пример за взискателност към себе си. Можеш да я чуеш как загрява гласово - говорно преди спектакъл. И минава целия текст от пиесата. Тя е от артистите - учители за професията и отношението към сцената.

Биляна Петринска,

актриса

Притежава рядка дарба

Осанка, глас, пластика, пестелив и ярък жест, достолепие, вкус, култура, скромност, разнороден талант - музикален и поетичен, артист, владеещ рядката дарба на големите да кара партньорите си на сцената да се чувстват равни на нея, с две думи - Йорданка Кузманова!

Валентин Ганев,

актьор

Чувствам се нейната театрална дъщеря

Скоро я срещнах в дворчето на “Народния”. Изглеждаше великолепно, както само една голяма актриса може да изглежда – стил, простота и с тези живи, големи очи... разказа ми за най хубавите си дни тази година, прекарани в Барселона с нейното внуче! После поговорихме за театър, за новата ми роля във “Вишнева градина” и колко се радва за мен, че точно сега идва тази роля, във възраст, подходяща да изиграя Раневская! Щастлива съм,че като млада актриса още се срещнах с нея в театър “София” в един провокативен спектакъл “Дон Жуан в Ада” на Иван Станев, и че през годините винаги ме е подкрепяла и окуражавала с добри думи и в трудни, и в хубави моменти! И когато ме попитат нейна дъщеря ли съм, отговора е “Да, не йна театрална дъщеря съм”!

Красимира Кузманова,

актриса