Полицейска акция се провежда в махала в Благоевград

Ухан отменя и последните ограничения свързани с коронавируса

Шофьор на самосвал пострада тежко от токов удар

Турция лекува пациенти с Covid-19 с преливане на кръвна плазма от оздравели от вируса

Индия ще разреши износа на определено количество хидроксихлорохин

Славчев: След буриите и катаклизмите ще се види кои са лидерите в „Левски“

Възстановява се работата на Автогара Стара Загора

Илияна Йотова към медиците: Нито един щаб или закон нямат значение без вашата отдаденост Здравеопазването трябва да бъде сред най-важните политики, така както днес лекарите са на „първа линия”

Апаши откраднаха 64 метра електропроводници в Павликенско 19-годишен сви велосипед в Бяла черква

СЗО: В света не достигат 5,9 милиона медицински сестри

Проф. Асен Балтов: Приетитe в „Пирогов“ с COVID-19 преди това са били на домашно лечение с антибиотици

Ген. Мутафчийски се срещна с екипите на първа линия на ВМА, благодари им за усилията срещу COVID-19

Китай пусна пълна хронология на епидемията от коронавирус в провинция Хубей

Италия отпуска 400 млрд. евро за засегнатите от COVID-19

Доц. Мангъров: Да се затвори цялото общество е новост, която не е издържана от епидемиологична гледна точка

Какво ни учи животът под карантина В момента на всеки му е изгодно да вижда това, в което вярва и да го пропагандира на останалите

Илюстрация: Иван Кутузов – Кути

Принудителната изолация в Германия заради опасния вирус ме накара да се замисля за стойностните неща в живота

Вече повече от седмица съм под карантина в Германия. Имах късмета да вържа мартеница на една немска девойка, която се оказа носител на коронавирус. Ако беше получила мартеницата с българския флаг няколко дни по-рано можеше да u се размине разболяването, но сега поне го кара по-леко. С почти стопроцентова сигурност мога да предполагам, че тя е една от многото млади хора, които бяха заразени в един от нощните клубове в Берлин. До вчера информацията ми беше, че в два нощни клуба са заразени общо 26 души – 17 в единия и 9 в другия. Днес се разбра, че клубовете вече са три, а в един от тях заразените са 42! Да, не е време за купон…

Благодарение на принудителния престой вкъщи имам повече време да се осведомявам за случващото се по света и да го осмислям. Наред с важните неща, за които времето не ми стига, ми се налага всеки ден да се занимавам и с фалшивите новини, с които роднини, приятели и познати ме заливат – дали защото ми желаят доброто и искат да получавам нужната информация, дали за да ме използват като филтър, който им помага сами да се ориентират в необятното море от информация. Здравната криза покрай коронавируса за пореден път ми доказва два големи провала на образователната ни система.

Първият провал е в това да развием критично мислене у учениците и той се наблюдава при представителите на няколко поколения (точно така, баба ви и дядо ви също са били деца!). Достатъчно е „една жена да каже“, „да го кажат по телевизора“ или „да го напишат в интернет“, за да приемем твърдението за чиста монета. Хитът на днешния ден е недоказаната хипотеза, че приемът на един конкретен аналгитик (ибопрофен – б. р.) повишава риска от смъртност, ако сме болни от коронавируса. Тя се разпространи под формата на гласово съобщение (казано от една жена!) в германоезичните страни и бе повторена дори от френския министър на здравеопазването, който го прочел в някакво списание. Разбира се, през изминалите дни имаше и далеч по-фрапантни случаи.

Сегашната ситуация е рай за хората с богата фантазия, наивно мислене и конспиративни подозрения. Например, някои твърдят, че разпространението на 5G мрежата отслабвало имунитета и причинявало коронавируса, като привеждат за доказателство китайският град Ухан и италианският регион Ломбардия, в които вече били инсталирани съответните антени. Но пък учтиво забравят, че в Иран, който е също тежко засегнат, такива технологични иновации не се намират.

В момента просто на всеки му е изгодно да вижда това, в което вярва и да го пропагандира на останалите. Малко хора имат времето и желанието да сверяват източници и да проверяват истинността на конкретни твърдения. За сметка на това някои уверено живеят със самомнението на последна инстанция и подценяват заплахата от коронавируса, определяйки я като „манипулация“ и „медийна истерия“. Съответно не спазват препоръките за карантина на здравните власти и разнасят заразата сред останалите членове на обществото. И рискуват да пренесат коронавируса на свои близки на преклонна възраст или с отслабен имунитет, което да има фатален край.

Вторият проблем, който е дори по-голям, е обърканата ценностна система, която се възпитава у младите поради светската специфика на образованието. От 1944 година насам повечето български граждани са били възпитавани с атеистичната идея, че светът е само материален, напълно игнорирайки духовната му страна или заменяйки „духовността“ с идеята, че зад нея стои само четенето на книги и посещаването на културни събития.

Десетилетия наред комунистическата власт репресираше хората, които вярваха в Бог и в това, че Неговите закони и Неговата воля стоят над повелите на партийните апаратчици. След краха на комунизма „демократичният политически елит“ не намери воля да върне вероучението в училищата. Съответно се наложи на хората от моето поколение да се самообучават „в движение“ по религиозните въпроси, освен ако не бяха с повече късмет да имат близки роднини, които да им преподадат нужните познания.

Резултатът на този десетилетен пропуск е избуяването на егоизма. Особено хората в активна възраст превърнаха капитализма в консумеризъм (Измислен в САЩ през 1915 г., терминът консумеризъм (consumerism) е използван за първи път във вестник Colman’s Rural World като средство за обясняване на простите икономически закони като търсене и предлагане, б. р.), отдавайки се на една хедонистична вакханалия в преследване на материални придобивки и щракане на снимки по различни туристически дестинации.

А много от уж по-образованата и политически активна част залитнаха и по крайно либерални идеологии и пропагандиране на политиката на идентичностите в името на една така наречена „социална справедливост“.

Съответно пандемията от коронавирус в момента ни дава възможност да излекуваме и душите си, и икономиките си от натрупаните дефицити.

Съзнателно в този текст наблягам на първото, защото през последните дни ме питат само и единствено за второто, което в чисто философски аспект и в дългосрочен план е по-маловажно. Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си? (Матей, 16:26)

След повече от седмица размисли по темата смятам, че коронавирусът е тук да ни напомни две неща – колко е важно семейството и какво точно представлява Любовта към ближния. Той ни учи да проявяваме повече алтруизъм и ни дава възможност да се отблагодарим на бабите и дядовците ни, на майките и бащите ни за грижите, които са положили за нас през целия ни живот.

Любов към ближния е да си останеш вкъщи, когато има риск да си преносител на зараза, независимо дали имаш симптоми или не. Дори вече тестът ти за коронавирус да е бил отрицателен, остани си вкъщи поне за 14 дни, защото в началото тестът често може да бъде негативен при безсимптомни пациенти!

Любов към ближния е, ако си здрав, да идеш и да му напазаруваш, ако той е принуден да стои под карантина. Сърдечно благодаря на приятелите ми, които през изминалата седмица се погрижиха да бъда зареден с провизии, като ми оставиха покупките пред вратата! Любов към ближния е да забраниш на бабите и дядовците си да се редят на опашки за хляб и да вършиш всичко необходимо вместо тях. А ако прибавите към всичко това и една молитва на ден, уверявам ви, ще се чувствате много по-добре.

И в заключение ще завърша с една препратка към втората част на анимационният филм „Замръзналото кралство“ – във времена на несигурност като сегашното, когато не знаеш в коя посока да поемеш, просто направи следващото правилно нещо!

* Авторът е завършил Хумболтовия университет в Берлин.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.