Не отпуска, а натоварва сърдечно-съдовата система

Усилва ефектите от високата надморска височина

Летенето може да бъде изпитание за тялото, отчасти защото пониженото налягане намалява кислорода в циркулиращия в самолета въздуха. Естествената адаптация на нашите тела за компенсация на тези ефекти може да бъде нарушена от алкохола.

Вие сте се настанили на борда и сте готови за вашия дълъг международен полет. Налягането в кабината се е стабилизирало, знакът за предпазен колан е изключен и количката с напитки се насочва надолу по пътеката. Най-накрая е време да се отпуснете - и нищо не може да се сравни с едно Блъди Мери или чаша вино, което да ви помогне да заспите за няколко часа, нали?

Колкото и релаксиращо да изглежда обаче, питието може да нанесе повече вреда, отколкото полза. Ново изследване установява, че алкохолът усилва ефектите от високата надморска височина върху телата на хората, като натоварва допълнително сърдечно-съдовата система, намалява нивата на кислород в кръвта, засилва дехидратацията и влошава качеството на съня. Освен това може да ви направи още по-тревожни.

Подобно на изкачването на планина, летенето натоварва тялото. С увеличаването на надморската височина идва намаленото въздушно налягане, което намалява концентрацията на кислород във въздуха - известна също като хипобарна хипоксия - и води до намален кислород в белите дробове и кръвния поток (наречено хипоксемия).

„Вашият сърдечен ритъм е по-висок, дишате учестено – или вдишвайте по-често в минута и/или вдишвайте по-дълбоко“, казва Андрю Лукс, лекар и професор в Медицинския университет във Вашингтон.

Въпреки че механизмите не са напълно разбрани, експертите подозират, че алкохолът потиска вентилаторната адаптация и по този начин приема на кислород. Докато трезвото тяло ще реагира на голяма надморска височина чрез учестяване на дишането, казва той, „алкохолът притъпява тази реакция“.

Наистина, изследователите установяват, че участниците, които консумират алкохол преди сън на симулирана голяма надморска височина, имат повишен сърдечен ритъм (с 15 удара в минута по-висок от участниците, които не пият) и понижени нива на кислород в кръвта (3% по-ниска концентрация на кислород в кръвта в сравнение с трезвата група). И двата ефекта натоварват сърдечно-съдовата система.

(Със съкращения)