Как „десни” тълкуват пътя към Банковия съюз

Централата на Българската банка за развитие

Основната работа на мениджърите е да защитават капитала на собствениците

 „Боят” по т. нар. капиталисти би значел само регрес - икономически и морален

Знайни и незнайни анализатори и партийци почнаха да се упражняват в реторика

Парадоксите и главоблъсканицата на идейното поле у нас нямат край. Фрапиращ и нагледен пример за това у нас бе увеличението на капитала на ПИБ, което разбуни духовете и даде възможност на знайни и незнайни анализатори и партийци да се поупражняват в реторика - зловредно обърквайки масовата публика с незнанието и тенденциозността си.

„Десни” партии, ужким пропазарни медии и НПО-та изригнаха гневно в защита на данъкоплатеца - как може при една „пазарна” цена на родната борса емисията от новите акции да се записва при два пъти по-висока такава? В полза, разбира се на акционерите на банката, оказващи се еквивалент, видите ли, на сраснали се с държавата алчни и зли капиталисти... На пръв поглед справедлива позиция. Но само на пръв - и то съмнително къс - поглед.

Много дезинформиращо в публичното пространство се наложи безумната теза, че банката била „спасявана” с тази „капиталова инжекция”.

Акцентът, че всъщност кредитната институция е в отлично финансово състояние и повишава капитала само, за да отговори на критериите на европейските ни партньори за влизането ни Банковия съюз и оттам в чакалнята на еврото - този акцент някак случайно убягна на гръмогласните адвокати на специфични партийно-корпоративни интереси, атакуващи безотговорно, но упорито частния играч в случая.

Пожелателните условия, произлезли от стрес-тестове на ЕЦБ за хипотетични негативни сценарии. Апропо, резултатите от стрес-тестове и оценки на активите пък реално бяха отменени от началото на март за всички чужди банкови аналози заради COVID кризата и ненормалната инвестиционна среда. Пример за двоен аршин към нас, но и с доста дисциплиниращ и вероятно с положителен нетен ефект върху цялата банкова система.

Дали от незнание - или преднамерено злоумишлено в случая - атаката на „десни” полит-икономически субекти бе насочена срещу собствениците/акционерите на банката - частния субект в сделката. Удобно се пропусна, че работата на всяка една фирма в пазарната икономика не е да бъде социално полезна, а да печели. Тоест, основната работа на мениджърите е да защитават капитала на собствениците и да го умножават при възможност - не само на мажорите, но на всички притежатели на акциите на компанията. А не да го размиват или поставят под риск, да речем. Такава поне е логиката в пазарна икономика.

Решението за влизането на ББР в сделката, взето в съзвучие с националните геополитически интереси, гласи това да се направи бързо и на справедлива цена - нещо средно между счетоводната при одитите от почти 9 лв. и нереално ниската борсова в момента 2.7 лв., тоест 5. Всъщност, това, което не се разбира, е, че 5-те лева за новата акция е точно „пазарната цена”, защото първо се появява частният инвеститор, който де факто я валидира с влизането си. Че това не се случва на борсата, е само обстоятелство, не и проблем. Остатъкът от 70 процента от емисията е поет от ББР, която играе ролята на дилър от името на БНБ и правителството, а влизането е временно и с оглед на голямата цел, която поне на думи бе важна за всички вдясно - засилването на проевропейската интреграция, в това число влизане в паричния съюз на Европа.

Да, държавата бърза, за да постигне геополитическа цел, поета пред електората и обществеността - на такъв принцип работи демокрацията. Но частните субекти у нас нямат задължение освен към акционерите, тоест собствениците си. Ако можеха да чакат още малко, търсеният капиталов буфер щеше да е факт и от самата оперативната дейност и печалбата на банката. Да не забравяме, че едни 200 млн. евро вече са подсигурени от банката и говорим по-скоро за тайминг, отколкото за това дали ще се събере сумата, изискана от ЕЦБ.

Следователно изниква въпросът: щяха ли от ПИБ да набират капитал в условия на най-голямата Депресия в историята на Западния свят и то на смехотворно „плитък” пазар като нашия, в който с 50 хиляди лева може да се движи цената на акцията нагоре-надолу като с джойстик, а броят акции, които се търгуват, е пренебрежимо малък - тоест за по-голям пакет акции и контрол, цената би била доста по-висока чисто пазарно...

Щяха ли да го правят, размивайки капитала на акционерите (на всички), ако нямаше геополитически контекст - тоест по-голяма цел на хоризонта, каквато е Банковия съюз, респективно влизането в чакалнята на еврозоната?

Ще загуби ли държавата от подобен ход - не. Тя ще продаде само, когато е на печалба, което с оглед на исторически стойности е неизбежно и е въпрос на време. Ще спечелят ли акционерите - не, парите от емисията са капиталов буфер, нужен за спокойствие на европартньорите ни, чийто показатели за капиталова адекватност и ликвидност впрочем са в пъти по-слаби от нашите заради наличието на ядреното оръжие - ЕЦБ.

Тогава кой печели? Всички, заради евентуалното влизане в Банковия съюз чрез процедурата по „тясно сътрудничество”, където скелетите в гардероба няма как да остават скрити. А пък конкретно банката действително имаше проблеми - надали щеше да участва в упражнение де факто излагащо на прекия контрол на европейските регулатори. Приемането на еврото дългосрочно е гарант, че политическия риск от падане на борда и обезценката на спестяванията на гражданите ще бъде невъзможно. И ужким беше легитимна на цел на парламентарни и извънпарламентарни партии в „десния” спектър на политическото пространство. Ужким.

Едно е да твърдиш, че си „десен” и да изопачаваш „грешни” политики на правителство и пазарни агенти. Съвсем друго е да правиш необективен анализ на реалността, изопачавайки факти и хронология в името на корпоративно-партийни интереси и за сметка на цялото общество. И да не забравяш, че в пазарната икономика частната собственост действително има значение, а „боят” по т. нар. капиталисти би значел само и единствено регрес - икономически и морален.

Коментари

Задължително поле