Премиерата на новия роман на Николай Табаков „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ (изд. „Изток-Запад“, 2024) се превърна в истински концерт, защото изпълненията на Теодосий Спасов сполучливо допълваха фантазно-магичния наратив на романа. Заглавието провокира читателя и го кара да гадае какъв ли е този оркестър.

Защо обявената в заглавието жаба почти не се появява? Какво се случва в политическото, социално, религиозно и етническо блато на Европа днес? Защо в претендиращия за връх в цивилизационната спирала Стар континент се вихри една братоубийствена война? Как да бъде защитен Малкия човек в играта на политическите интереси?

Провокациите са характерни за разказваческия почерк на Николай Табаков. Каквито и противоположни тези да изговарят героите, над всичко звучи хуманистичният глас на автора, който защитава човека и правото му на смислен живот, а не на съществуване в блатото на жабите.

Премиерата събра в Американския център на Столичната библиотека близо 100 почитатели на автора, сред които бяха и десетки писатели, журналисти и общественици.

Основните говорители на сцената бяха проф. Георги Каприев, д-р Митко Новков и актьорът Ириней Константинов.

В анализа си Митко Новков отбеляза: „След предишната книга на Николай Табаков, озаглавена „Р-р-разкази“, предвиждах, че той ще ни предложи барокова книга. Така и стана. Езикът на романа е точно този на въртенето, на заврънкулките, на много пищните украшения, което е характерно за барока“. Митко Новков направи препратка към бароковите художници Рубенс, Ел Греко и Бернини: „Бернини има една картина, която се нарича „Екстазът на Света Тереза“ – там тя се е извила в някакъв екстаз, който не можем да разберем дали това е духовен или е еротичен. Ангел се готви да  прониже монахиня кармелитка с помощта на златна стрела. Тя цялата излъчва страст, светлина и нега към небето. В тази книга има точно такава нега към небето. Неслучайно тук ще намерите описания на това, която е на небето, в морето, на ливадите... Това е пищна книга, с много емоции и страст. Бих посочил три страсти на автора: първата е към писането. Николай вярва, че чрез писането може да се промени света. Втората страст е към истината – ако си достигнал до нея, ти трябва да я предадеш. Третата страст се заключава във вярата, че не трябва да се мълчи. Тази книга иска да ни каже истината, защото човек за едната истина живее.“

„Книгата е изумителна чрез своите препратки, чрез своето изобилие от пътища и пътеки, начин на мислене, с много емоционални описания. Ние сме едно приятелско общество, което чака с нетърпение всяка следваща книга на Николай Табаков“ – каза Ириней Константинов, който прочете главата „Глутница“. Проф. Георги Каприев акцентира за ролята на автора като аз-говорител: „Николай Табаков изповядва себе си и света, в който не само иска да е, но и живее. Това е лична изповед за нещата, гледани под тяхната повърхност. Наслаждаваме се на действителен концерт: надсвирват се гледни точки, сменят се говорителите, полифонична е тъканта, концертът е в ми бемол мажор. При Табаков особено важни са полутоновете. Те проблематизират нормалността на банално-всекидневното, чрез тях се упражнява съпротива срещу абстрактното мислене, лесното и ниско мислене на необразованите и срещу действието... Николай Табаков застава против стадото на тълпата и неговата психика... Героите на Табаков са хора на духа“.

На финала Николай Табаков благодари на колегите си: „Не мога да си представя моя книга, нито моя смислен живот без участието на проф. Георги Каприев. Благодаря на приятеля Митко Новков, с когото имаме определени търкания... Благодаря на изумителния Теодосий Спасов и на талантливия актьор Ириней Константинов!“.