Красимир Каракачанов: Оставката на Цецка Цачева няма да е проблем за стабилността на правителството Вицепремиерът не може да каже дали и Цветан Цветанов трябва да подаде оставка

Илияна Йотова: Оставката винаги е индивидуален акт, надявам се, че госпожа Цачева разбира какво прави

Забраняват достъпа на „жълти жилетки“ до „Шанз Елизе“

23-годишна шофьорка пострада при катастрофа край Благоевград

Пролетни ястия със спанак

Конференция на WAW! и жените от Г20 в Токио

Цецка Цачева подава оставка

Красимир Каракачанов: Винаги съм бил „за” запазване на коалицията „Обединени патриоти”

Президентът на Казахстан подписа указа за преименуване на Астана в Нур-Султан

Черната перла купена за 17 милиона евро Bugatti показа продадения уникат La Voiture Noire, който е най-скъпият нов автомобил

Капитулира Багуз – последното гнездо на съпротива в Сирия на „Ислямска държава“

Памела Андерсън – активист за евровота Ще подкрепи движението на бившия финансист №1 на Гърция

10 от най-красивите метростанции в света Превръщат се в музеи, галерии и сватбени зали

Божанков пита Борисов: Щом Цветанов има апартаменти за милиони, защо ние плащаме за присъдите на България по негова вина?

Цветан Цветанов ще участва в Конференцията по политики на Американско-израелския комитет по обществени въпроси във Вашингтон

Как политици сменят родината си за евро

Естонски политик призна, че в структурите на ЕС плащат много добре и затова всеки иска да отиде там

Опитните еврочиновници получават над 18 хиляди евро месечно, а минималната заплата в евроструктурите е 2600 евро

Бившият вицепрезидент на Европейската комисия Сийм Калас и комисар на ЕС по въпросите на администрацията, одита и борбата с измамите през 2004-2010 г., както и европейският комисар по въпросите на транспорта за периода 2010-2014 г., направи признание, което за политиците от ЕС не е тайна, но е неизвестно за много от хората: “Сега всеки знае, че там плащат много добре, така че всички се борят да попаднат там”.

Защо много европейски политици, включително и тези от Естония, като Сийм Калас искат да са в Европарламента, и де факто напускат политическата сцена в своята страна?

Много по-малко се знае за дейността на националните политици в Брюксел, отколкото за работата на местните депутати в родината им. Много евроскептици, с презрение се отнасят към длъжностните лица от Брюксел и евродепутатите.

Рядко, след работата си в структурите на Евросъюза, политиците от Естония, Латвия или Литва се връщат на високи позиции в своята страна. Има и изключения. Президентът на Литва Далия Грибаускайте, чийто последна позиция в родината й преди да отиде в ЕС не беше лоша – министър на финансите. В Брюксел тя стана еврокомисар по бюджет и финансово планиране и през 2009 г., се върна в литовската политика на най-високо ниво като кандидат за президент на републиката. И спечели изборите.

Габриел Ландсбергис беше изпратен в Брюксел като внук на гуруто на литовските десни професор Витаутас Ландсбергис.
Габриел Ландсбергис беше изпратен в Брюксел като внук на гуруто на литовските десни професор Витаутас Ландсбергис.

Друг пример е бившият европарламентарист, сега лидер на опозиционната, но много влиятелна литовска консервативна партия, Габриел Ландсбергис. Но той е изключение от правилата и беше изпратен в Брюксел като внук на всемогъщия по литовските мерки гуру на местните десни, стария професор Витаутас Ландсбергис. Това беше първият скандал в тази партия, когато внукът, без никакъв политически опит, изведнъж беше представен като кандидат за финансово изгодния Европарламент и измести заслужили ветерани, консерватори, а след като се върна от Брюксел във Вилнюс стана ръководител на партия… Може би младият политик го готвят за стола на президента. Но такава кариера не е за внука на всеки.

Историята на Сийм Калас е различна. Преди да влезе в Еврокомисията, той заемаше високи длъжности в своята страна и уверено градеше своята кариера от заместник-редактор на ежедневника на ЦК на комунистическата партия на Естония “Глас на народа” до министър-председател на независима Естония. Той беше председател на Централния съюз на профсъюзите в Естония, депутат във Върховния съвет на СССР, президент на банката на Естония, министър на външните работи и министър на финансите на Република Естония и накрая, преди да замине за структурите на ЕС, премиер.

Но след като се върна в Естония, след много години в бюрокрацията в Брюксел с привидно голям европейски опит, кариерата му бе прекратена след опита му да бъде избран за президент. Държавният глава на Естония се избира от местния парламент и въпреки, че той беше смятан за политик от тежка категория, беше изхвърлен от политическия живот на родината си.

По повод на неговия 70-и рожден ден той си спомни за работата си в Еврокомисията: “Мога да кажа, че ме изпратиха там насила. Днес разбирам, че ако не бях отишъл тогава, щях да допусна голяма грешка”. Защо? Сийм Калас спекулира с великите дела, които се вършат в европейския Олимп, но призна, че работата в Брюксел е от полза за личното му материално благосъстояние. “Но тогава аз не знаех нищо за това”. Наистина ли не знаеше? Или това е финансово изгодна позиция, която не е обидна за изпратените там големи политици? А за малките е една добра хранилка.

И наистина, какво влече балтийските политици в структурите на Европейския съюз, след като мнозинството от тях губи трибуната в родината си и много често потъват в забрава?

Това е точният момент да погледнем в портфейлите на брюкселските чиновници и депутатите в периода, в който Сийм Калас беше там. Всъщност, Брюксел не коментира тази тема, но имаме късмет, че през 2013 г. бяха публикувани данните за заплатите на длъжностни лица от ЕС.

Германското издание на Die Welt am Sonntag след това съобщи, че много от опитните еврочиновници получават над 18 хиляди евро месечно. Информационната агенция Euronews потвърди: Да, 18 хиляди, а минималната заплата на еврочиновника е 2600 евро. За работник на копирна машина или за какво? И това не е никак лошо.

А колко е получавал Сийм Калас? Заплатата на ръководителя на Европейската комисия е била 24,422 хиляди евро, а всеки от неговите заместници, включително и естонският политик, е получавал 22,963 хиляди евро за месец.

“Позицията на държавен служител в ЕС е най-добре платената по стандартите на Европа”, заяви Райнър Холцнагел, президент на Германската федерация на данъкоплатците.

Според Холцнагел, след скандалите, свързани с такива големи плащания, всъщност нищо не се е променило. Останаха неизброимите значителни привилегии, включително и необлагаемите. Очевидно, нищо не е променено и сега, след като депутатът от Европарламента от партията на ХДС Ингеборг Гресле заяви, че заповедта, с която са определени плащанията през 2013 г., ще е валидна до 2023 година.

А колко получава не еврочиновникът, а евродепутатът? Основната заплата на член на Европейския парламент през 2014 г. бе 8 023,53 евро. В допълнение, към нея той получава 4,299 евро за поддръжка на офис и още 4,243 евро за командировки. Съдейки по думите на Ингеборг Гресле, тези суми остават до 2023 година.

Да, може би си струва да преборите за мястото на евродепутат и да пожертвате кариерата в родината, но за сметка на това ще се сдобиете с евра.

(Превод за „Труд” Павел Павлов)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. хибридна пропаганда!
    един комисар получава 282.040,50 еврос годишно от заплатата и надбавките към нея… пенсията отделно.

  2. Пълни глупости! Заплатите на служителите в европейските институции са официално публикувани отпреди 50 години с Регламент 259/1968 г. и всеки може да ги види в ЕвроЛекс. Но и съветските другари не са мръднали оттогава:) Другарят автор Сер-гей Орлов го потвърждава най-убедително. В този ред на мисли – що не писа колко взимат Путин и компания, плюс руските депутати – ей така, за сравнение?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.