Как Русия и Сърбия четат българската история

Тези дни се бях наканил да пиша за поредната гадост, сътворена от руските окупатори в Украйна. Потресе ме новината, че Русия спира изучаването на български език за нашите сънародници, живеещи в незаконно завладените по време на войната територии. И точно когато седнах зад компютъра, от Белград долетя друга новина. В сръбската Скупщина (т. е. парламент) председателят на сръбския Съвет за регулиране на електронните медии (РЕМ) Оливера Зекич внезапно заяви, че българите всъщност са....чистокръвни сърби. На пръв поглед между двете новини няма връзка, но на практика те са част от една и съща политика. Нека видим каква е тяхното отношение.

Съобщението за удара върху българските интереси в окупираните украински земи остана малко в сянката на вече омръзналите ни „гладиаторски” битки в Народното събрание. Иначе министърът на външните работи Николай Милков и директорът на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова обясниха ясно: „В окупираните територии е прекратено изучаването на български език. Окупационните власти просто не смятат за необходимо да поддържат тези неделни училища. Това е една от основните причини. В над 30 села, които в момента са под окупация, плюс градовете Мариопул, Бердянск, Приморск и Приазовск, тези училища работят вече по руските програми, в които не е предвидено изучаването на български език. Мнозина от нашите учители, които преподаваха български език, вече не са в Украйна”.

Нататък от комюникето се разбира, че по заповед на окупационните власти в българските неделни училища са премахнати всички наши символи, включително портретите на историческите личности. А това ще рече, че образите на Ботев и Левски са свалени и може би заменени с тези на Путин.

Да, при ужасите на кървавата война, която се води в Украйна, това като че ли е най-малкият проблем. Тези факти обаче не трябва да се пропускат от българска страна, защото са резултат от една дълга политика, провеждана от Русия. Та нали точно преди пет години при посещението на тогавашния македонския президент Георге Иванов в Москва руският държавен глава Владимир Путин направи провокационно изказване, с което взриви целия български народ. В навечерието на най-светлия български празник 24 май той заяви, че славянската писменост е дошла в Русия „от македонската земя” и по тази причина руснаците имат с жителите на днешна РСМ „особени отношения”.

Слава-Богу през 2017 г. управляващите в България реагираха мигновено и, което е по-важното – в синхрон. Още на 25 май премиерът Бойко Борисов се срещна с руския посланик Анатолий Макаров и му напомни, че не несъществуващите на световната карта северни македонци, а блестящата политика на българския княз Борис I Покръстител е довела до създаването на кирилицата. Това е безспорният принос на България към европейската и световна култура. 

Същото изказване на Путин тогава коментира и българският държавен глава Румен Радев: „Ако наистина искаме славянските народи да бъдат обединени, това може да стане само ако уважаваме историята, а историята много ясно сочи България като родината на славянската цивилизация и култура“. А месец по-късно, на 19 юни 2017 г., Бойко Борисов отказа уговорена среща с шахматиста и депутат в руската Дума Анатолий Карпов. Това стана, след като изявяващият се като голям почитател на Путин бивш световен шампион заяви, че кирилицата идва от византийските земи.

Припомних си всичко това, когато вчера четях съобщението за изказването в Скупщината на Оливера Зекич. Различни коментари поясняваха, че тя е използвала аргументите на своя заместник Милорад Вукашинович. Зарових се в Интернет и попаднах на дадено само преди няколко дни от тази личност интервю. Ще предам част от това изявление, като предварително се извинявам на читателите за разкъсаната и параноична реч на нейния автор. Тя обаче е важна, защото пояснява много от скритите за широката публика геополитически аспекти в балканските отношения:

„Аз лично съм привърженик на създаването на нови балкански съюзи под покровителството на Русия – заявява Милорад Вукашинович. - Въпросът за нашия излаз на море е от първостепенно значение, [както] и достигането до пристанището в Скадар, Албания. Аз задавам следния риторичен въпрос: ако само в рамките на нашия живот от сърбите бяха създадени пет нации – и аз ще ги изброя: хърватите възникнаха [като нация] на базата на геноцида над сърбите; мюсюлманите, бошняците, черногорците и македонците непрекъснато ни заплашват, включително и някоя си там войводинска нация. С една дума, ако за 50, 60 или 70 години ние доживяхме от сърбите да бъдат създадени пет народа, тогава какво се е случило в далечното минало. Никой няма представа колко народи са възникнали от сърбите. Това не е мит. Това нещо се знае от всички. Няма никакво съмнение, че е съществувал някакъв праисторически народ, който се наричал сръбски и от него са произлезли славяните, включително и българите…Те хапват шопска салата, а не знаят, че тя е сръбска!”

В същото интервю Вукашинович казва, че преди Балканските войни Сърбия е имала много ясна политика за начина, по който трябва да действа по отношение на националните си интереси. За неизкушените читатели това изказване не говори нищо, но видният специалист по езиковата проблематика проф. Ана Кочева веднага схвана какво е искал да каже този сръбски гений. Тя припомни далечната 1844 г., когато на бял свят се появява прословутото „Начертание” на сръбския националист Илия Гарашанин, в което голямата част от жителите на Балканите са определени като „сръбски народи”. В това число са хърватите, словенците, босненците, черногорците, и естествено българите от Вардарска Македония. Точно тези постулати ръководят сръбската политика от цялата втора половина на ХІХ и първите десетилетия на ХХ в.

В „Начертание”-то на Гарашанин обаче далеч не става дума само за българите в Македония. Там с тъга се признава, че измежду всички южни славяни най-многобройни са българите, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика. В момента, когато нашият народ отчаяно се бори за свободата си и се нуждае най-много от помощ, сърбинът „чертае” как той трябва да загуби националното си самочувствие чрез лишаване от собствени училища, чрез изпращане на свещеници-сърбомани, чрез внасяне на сръбска литература и т. н.

Ето това се опитва да възроди днес този юнак Милорад Вукашинович. Разбира се, за повече от век и половина на Балканите са станали много сериозни промени. През първата половина на ХІХ в. Гарашанин вижда Русия като приятел на българите и враг на сръбските интереси. Световните войни от ХХ в. обаче променят много политическата картина и Сърбия във всичките си държавни модификации става най-верният и любим сателит на Русия във всичките й превъплъщения – империя, СССР, постимперската държава на Путин. Общият интерес на тези многократно променяли държавния си вид страни е ясен - недопускане на силна България, като се атакува тя най-вече в културно-исторически аспект и се омаловажава миналото й. 
Ето това трябва да знаят нашите пишман-русофили, когато надигат вой за потъпкването на руските интереси у нас. Защото интересите на Путин и неговите клакьори въобще не са интересите на обикновените руснаци. Смея да го твърдя, защото съм работил с тях и отлично ги познавам.