Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Най-интересните изложби по света тази пролет

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

Как се води хоро В репертоара ми са кръчмарско право, кръчмарска ръченица, кръчмарска бялароза, кръчмарско македонско и новогодишно дунавско

 

Елка Стоянова
Елка Стоянова

Не е лесна работа тая с хората. С народните хорА, имам предвид. Винаги съм смятала, че съм средностатистическа извадка, поне що се отнася до рипането под съпровод на тъпан, гъдулка и кларинет. Светът е пълен с такива като мен, добили опита си в народните танци по сватбите на по-големите си братовчеди или по студентски запои, и обикновено тоя опит се изчерпва с гърчаво право хоро, нескопосна, но ентусиазирана ръченица и бодри викове Ийй-ХУ, ОПА, А ТАКА! И до ден днешен като ме питат дали съм се занимавала с танци, скромно отговарям, че имам участия по разни обществени събития(банкети), както и по сватби и кръщенета. И това не е лъжа! Още помня изпълващото чувство на гордост, когато преди …ъъъ… сто години, братовчед ми се зажени и баба ми даде два лева, да отида да поведа булчинското хоро. Бутнах потната двулевка на булката, стиснах в дясната си ръка жулещата дантела на букета, а с лявата – ръката в относително бяла сатенена ръкавица и задърпах върволицата от пияни в разни степени роднини по дансинга на ресторанта. Отстрани съм била покъртителна гледка – на подскоци и придрусвания, развяла букета, все едно е нунджако, нахилена от щастие…

Булчинското хоро е т’ва, алоо! Толкова щастлива съм била, колкото може да е само осемгодишно момиченце, издокарано с огромни пандели, чистак нов бял чорапогащник и специално купена за мероприятието рокля, което изведнъж се е оказало начело на събитие, огромно по значимост в детския му свят. По-вероятно заради виното и ракията, погълнати от разнежените сватбари, нежели от танцувалния ми талант, изпълнението ми пожъна невероятен фурор, а на мен така ми хареса да ми викат “Браво! Ура! Да живей! Още!”, че баба се видя принудена да се бръкне за още две-три двулевки. Пък два лева си бяха пара, да ви кажа.

Така се роди моята любов към хорАта. С участие пред публика и с бурни овации. Като ти тръгне от първия път тъй, как да се спреш, ми кажете. Но Съдбата, тая кучка, въпреки явния ми афинитет към танци, сцена и аплодисменти, явно имаше други планове за мен, затова всячески ме отклоняваше от мига, в който да усетя порив да се запиша в танцов състав. Същи самороден къс злато, продължавах да блестя и трупам опит и самочувствие по сватби, кръщенета, нови години и служебни банкети. И така до ден днешен. В репертоара ми са включени кръчмарско право хоро, кръчмарска ръченица, кръчмарска бялароза, кръчмарско лиляномоме, кръчмарско македонско и новогодишно дунавско. Напълно приличен и достатъчен букет за, както отбелязах в началото, средностатистическа извадка.

Не знам какво накара Съдбата да си промени мнението, но след близо трийсет години сватбено-банкетни изяви, в лето 2017-то, в август, бидох заведена в Банско, на национален семинар по народни танци, организиран от клуб “Чанове”. Ела – вика ми кака Янка, която всъщност е по-малка от мен и на години, и на кила, но някои неща са извън времево-пространствените закони – та, ела, вика с мен, отивам на СПА и ръченици. Че как няма да дойда – отговорих и – аз това СПА-то и ръчениците за добър ден ги имам, стига да не ме караш в сауната хоро да играя, че е опасно за сърцето. Нищо ти няма на сърцето, вика тя, а и кой ходи посред лято на сауна, ще киснем в басейна. Замълчах си, щото в басейн ръченица не можеш да тропнеш, а около басейна няма сила, която да ме накара да задрусам полуголи форми в неравноделен такт, особено при наличието на публика, но любопитството ми надделя и без да се мая стегнах багажа.

И това беше НАЙ-ЯКАТА СЕДМИЦА, която ми се е случвала наскоро. И пак ще отида! Ще видят те, като поведа хорото… обаче, все пак, наесен ще се запиша в групата за начинаещи, щото трябва да знам кое-как се стъпва, дори самородното злато си иска шлайфане.

И освен това искам да заявя, че хореографите-организатори, са едни изключително търпеливи люде. Много търпеливи. Значи, аз, ако съм на тяхно място, щях да се пропия още на втория ден. И на бой щях да налитам. А те – корави. Усмихват се, смешки пускат, радват ни се. Как ли са се обливали в кръв танцувалните им сърца при вида на скупщината от кандидат-танцьори – ентусиазирани, зачервени, потни, които със старанието, повтаряемостта и елегантността на строително-изкопна техника се опитват да не изостават от темпото на разните му там “стъпка-прескок-спусък-стъпка”, “раз-два-ТРИИИИ!раз-дваТРИИИ!” и прочие.

Беше страхотно преживяване. Велико. Маравильозно, както викат по света.

П.п. Много ме е срам да го призная, но единственият, който беше по-зле от мен в хората и танците, беше няколкомесечното бебе на един от хореографите. Просто още не можеше да ходи.

П.п.п. ОБАЧЕ! До догодина така ще съм задобряла, че като отида, аз ще водя хорото!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.