Как “сирийските наемници” в Карабах бяха анализирани от Лондон

Откъде идва информацията за участието на близкоизточните наемници в конфликта, воюващи на страната на Азербайджан?

Някои наемници успяват да позират пред камерата дори... след смърт­та си месеци по-рано

На 15 октомври известното американско издание Washington Post (WP) написа, че от началото на изострянето на конфликта в Нагорни Карабах, който започна на 27 септември, 52 „сирийски наемници” вече са загинали, и с подкрепата на Турция, са вербувани за участие в битките срещу Армения от името на Азербайджан”. При това WP не посочва своите „източници” на информация, които, разбира се, няма право да назовава.

За това, че сирийските наемници се бият на страната на Азербайджан, съобщава не само WP, но и други авторитетни западни медии - Guardian, Times, Reuters, BBC. И всичките тези публикации имат едно общо нещо - невъзможността да се проверят източниците на информация и подозрителното сходство на тезите, които се представят от анонимните събеседници на изданията.

Например Wall Street Journal (WSJ) твърди, че е разговарял с наемници, които са казали, че от средата на октомври ги транспортират в зоната на конфликта на групи от сто души и им обещават около $2000 за тази работа. Каква е работата и за колко време - изданието не уточнява. Нито уточнява как изобщо е било възможно да се комуникира с „наемниците”, тъй като мобилната комуникация не работи в зоната на конфликта, а на мястото няма представители на това американско издание. BBC, която пусна подобни материали, поне призна, че са общували със събеседниците, използвайки месинджър и не могат да гарантират за точността на предоставената информация.

Но откъде идва информацията за сирийските наемници, воюващи за Азербайджан в Карабах? Действащият в България аналитичен център ''Фондацията за анализ на Каспийско и Черно море'' (ФАКЧМ), проведе проучване, за да разбере на какво се основава тази информация. Оказа се, че механизмът на появата му поразително прилича на информационните кампании, които западните медии проведоха по време на активната фаза на руската военна операция в Сирия.

ФАКЧМ установи, че значителна част от обвиненията за участие на сирийски наемници в конфликта в Нагорни Карабах се основават на съобщения от потребители в социалните мрежи. Едно от първите съобщения, които могат да бъдат проследени, е публикация на сирийски потребител от арменски произход Кеворк Алмасян, публикувана на 21 септември, тоест дни преди ескалацията на конфликта. Той пише за прехвърлянето на бойци от Сирия в Карабах и не предоставя никакви източници, а по-скоро излага своята хипотеза.

Същия ден, базираната в Мюнхен журналистка Линдзи Снел публикува в Twitter пост, в който се казва:

„Подкрепяната от Турция Сирийската национална армия, се насочва към Карабах”. И позовавайки се именно на изявлението на Алмасян. Вярно е, че за разлика от него тя придружи съобщението си със снимка на определени хора в самолета, които представи като бойци от дивизията Хамза, летящи за Баку. Именно този „туит” послужи за основен източник на многобройни публикации на авторитетни медии и никой дори не се опита да изясни кои са тези хора на снимката и откъде г-жа Снел я е взела. Едва ли е дадена директно от самолета от самите бойци, които следят нейните постове в Twitter.

Това обаче не е най-странното нещо, което може да се случи със снимките на „наемници”. Някои успяват да позират пред камерата дори... след смъртта си, която се е случила с месеци по-рано. Например, чичото на починалия войник Сердар Темели идентифицира своя племенник на една от снимките, илюстриращи наемниците в Карабах. Абдурахман Темели каза, че мъжа е загинал по време на турската операция „Тигров нокът” в Северен Ирак, но западните медии игнорираха неговите думи. И напразно, защото това подкопава достоверността на останалите съобщения по тази тема, независимо дали са верни или не.

Twitter и социалните медии не бяха единствените източници на информация за WSJ и други публикации. Вторият и още по-малко убедителен източник е прословутата в Русия ''Обсерватория за правата на човека в Сирия (ОПЧС). Сега публикациите може и да са забравени, но в разгара на руската операция в тази близкоизточна държава ОПЧС не пишеше за руските военни и операцията като цяло, а обвиняваше както за химическите атаки, така и за смъртта на многобройните цивилни.

„Нито на ''Белите каски'', нито на тази обсерватория може да се вярва. Те многократно сриват доверието с инсценирани видеоклипове и информацията, от които по-късно бе опровергана от всички страни”, каза Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, още през 2017 г.

„Авиацията на руските аерокосмически сили в Сирия не нанася удари по населени места. Изявленията на ОПЧС за връзка с анонимни „очевидци” или „доброволци” са традиционно необосновани и служат като „информационно покритие” за действията на наемниците от ал-Нусра и групите, които се се присъединиха към нея”, заяви официалният представител на руското военно ведомство през септември 2017 г., генерал-майор Игор Конашенков.

Руските медии отдавна са разбрали, че ОПЧС всъщност се намира във Великобритания и има точно един постоянен служител - Осама Али Сюлейман. Цялата мрежа от активисти, на чиито доклади ОПЧС основава своите публикации, съществува надеждно само на хартия, и в действителност не могат да бъдат намерени доказателства за нейното съществуване.

Между другото, до ден днешен руското министерство на отбраната трябва редовно да опровергава „фалшификатите” на лондонската ''сирийска'' обсерватория. Например през февруари 2020 г. Руският център за помирение на воюващите страни в Сирия нарече „умишлени лъжи” съобщението на британска НПО за „удари” от руските аерокосмически сили в Идлиб.

Сега е необходимо да се опровергаят и „лъжите“ на „Обсерваторията” за Азербайджан. Президентът на републиката Илхам Алиев се опита да сложи край на въпроса за присъствието на сирийски наемници в зоната на конфликта, заявявайки, че те не са нужни, тъй като страната му има добре обучена армия и голям мобилизационен резерв.

Подобни твърдения обаче е малко вероятно да успеят да спрат потока от публикации, базирани на съмнителни източници, вместо да има сериозни разследвания и факти. Нещо повече, наскоро редица медии, отново с позоваване на ОПЧС, разпространиха съобщения, че задачата на сирийските наемници е да „защитят петролните полета в Азербайджан”. Но полетата се намират главно в шелфа на Каспийско море, на 100 км от зоната на конфликта и се управляват от транснационални петролни компании.

Подобни доклади не само подкопават доверието в медиите като цяло и „замъгляват” достоверната информация от зоната на конфликта, но и ясно показват пристрастията на публикациите. Например, споменаването на петролните находища, които нямат нищо общо с конфликта, изглежда като отчаян опит да се привлече към него световната общност. И очевидно не Азербайджан има нужда от това.

Междувременно Баку обвинява също така и противоположната страна във вербуването на наемници. По-специално помощникът на първия вицепрезидент на Азербайджан Елчин Амирбеков заяви в интервю за арабския телевизионен канал Ал-Арабия, че от 1990-те Армения привлича хиляди бойци от Кюрдската работническа партия и граждани на Европа, САЩ и Близкия изток с арменски корени.

В Ереван това се нарича привличане не на бойци, а на доброволци, които да защитават родната си земя. Международното право обаче не е съгласно с такива формулировки и тълкува такива действия като наемни дейности. Руските медии вече писаха, че в интернет лесно можете да намерите страници на „обществени организации”, които набират чуждестранни граждани, включително и от Русия, за участие в конфликта на страната на Армения. По-специално, организацията „VoMA” дори предлага да плати частично или изцяло на гражданите на Русия еднопосочния билет.

Нито BBC, нито WP пишат за това, което поставя под съмнение факта, че западните публикации са готови да отразяват и двете страни на конфликта непредубедено.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле