Кей-поп звезди трупат милиони фенове

Взе и Нобела за литература

Филмите й печелят "Оскар", телевизионните й сериали и кей-поп звезди обикалят света, а един от нейните автори току-що спечели Нобелова награда за литература...Как Южна Корея се утвърди като културна сила? Отговор на въпроса предлага Франс прес:

От края на 90-те години на миналия век корейските филми и кей-поп звездите набират популярност в съседни азиатски държави като Япония и Китай. Това бележи зараждането на  Халю или Корейската вълна - разпространението на южнокорейската култура извън пределите на страната. През 2012 г. тя завладя западните страни с "набиващия се в главата" хит Gangnam Style на рапъра Сай.

През следващото десетилетие детската "вайръл" песничка Babyshark счупи рекордите по гледаемост в Ютюб, суперзвездите на кей-попа Би Ти Ес оглавиха класациите по света, филмът "Паразит" на Пон Джун-хо сътвори история на наградите "Оскар", а "Игра на калмари" се превърна в най-гледания неанглоезичен сериал на стрийминг платформата Нетфликс.

През 2022 г. южнокорейският износ на културни стоки е на стойност почти 12 милиарда евро - повече от домакинските уреди или електрическите автомобили.  Целта на правителството е до 2027 г. износът да достигне около 23 милиарда евро.

Режисьорът и носител на "Оскар" Пон Джун-хо обяснява културния успех на Южна Корея с "драматичните периоди", преживени от жителите на тази азиатска страна, която след Корейската война (1950-1953 г.) преминава през военна диктатура, радикална икономическа трансформация и демократичен преход. Тези "екстремни събития" допринасят за изобилието от вдъхновение и стимули за творците. "Това място е толкова динамично и бурно", казва Пон Джун-хо.  Хан Канг, която в четвъртък получи Нобеловата награда за литература, се прочу с творби, вдъхновени от съвременната история на страната ѝ.

Корейската литература се възползва и от кей-поп феномена. Когато член на момчешката група Би Ти Ес е видян да чете книга за самопомощ, от нея са продадени стотици хиляди екземпляри.  Режисьорът на "Паразит" Пон Джун-хо обяснява южнокорейското творчество по един по-неочакван начин: "Ние сме страна на работохолици. Хората работят твърде много. И в същото време пием твърде много. Така че всяка вечер има интензивни пиянски сесии и всичко става много екстремно".