Съпътстващите скандали демонстрират сериозни дефицити на френската избирателна система

Веселин Киров е завършил Юридическия факултет Жан Моне на Парижкия Университет “Сакле” през 2015 г. Работи като юридически съветник на международни фирми в Европа, Азия и Америка. Активен наблюдател и анализатор на европейския политически живот.

От вниманието на българина може би не е убегнало, че освен военен конфликт в Украйна, в Европа има избори в няколко държави, което ще предопредели политическите тенденции на континента в идните години. И ако в Унгария и Сърбия, без особени изненади спечелиха съответно Виктор Орбан и Александър Вучич, е интересно да погледнем, какво се случва в най-старата модерна европейска демокрация - Франция.

Първи тур на изборите за президент на Френската република се проведе вчера, на 10-ти април 2022 г. Според предварителните проучвания, кандидатът за втори президентски мандат Еманюел Макрон би трябвало да си осигури комфортно още 5 години в Елисейския дворец. Кампанията за президент фактически отсъства във френските новини.

Венецианската комисия, консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа, в своите препоръки и добри практики за провеждане на избори, препоръчва да се осигурят еднакво третиране на кандидатите по време на предизборни кампании и по-точно прозрачно финансиране и равно медийно отразяване на конкурентите за президентския пост независимо от тяхната партийна принадлежност.

Изборите за Президент на Франция от 2022 г. трудно могат да бъдат окачествени като отговарящи на горепосочените стандарти.

Да започнем от еднаквото третиране на кандидатите. Според френското избирателно право, кандидат за президент може да бъде всеки френски гражданин, навършил 18 години и събрал подкрепа от поне 500 човека, осъществяващи мандат на изборна длъжност (например кметове, депутати, общински съветници, сенатори и т. н.). Ако подобни форми на издигане на кандидатури съществуват и в други избирателни системи, то нюансът във Франция е, че тези подкрепа е публична. Тоест един кмет публично трябва да заяви подкрепата си за даден кандидат. В контекста на изборите във Франция имаше кандидати, които до последните дни преди крайния срок имаха трудности да съберат подкрепа, точно заради публичността и. Кметовете на редица градове се страхуваха да изразят публично подкрепата си за Ерик Земур, кандидат, определящ се като наследник на политическото движение на Шарл де Гол, заради силно преувеличеното от френските медии дефиниране на кандидата като крайно десен.

Друг кандидат на левицата - Жан-Люк Меланшон, имаше същия проблем. Важно е да се отбележи, че и Ерик Земур и Жан-Люк Меланшон са кандидати, които според всички предварителни проучвания са подкрепени с по над 10% доверие сред избирателите. Еманюел Макрон от своя страна, нямаше никакъв проблем да събере над 1500 кметове, подкрепили кандидатурата му още преди тя да бъде факт (до последно Макрон отказваше да отговори дали ще се кандидатира за втори мандат или не). Други кандидати като кметът на Париж Ан Идалго също успяха да съберат подкрепа без проблем, въпреки, че цяла Франция знаеше, че въпросната дама няма да мине 3% на първи тур.

Въпросът е, защо независими кандидати, кредитирани с високо доверие, но издигнати от комитети и граждански движения, са ощетени спрямо кандидатите на системните партии. И тук не става дума за доверие на избиратели, а за възможността съответната кандидатура да бъде регистрирана за участие в изборите.

По друг начин стои въпросът за равното медийно отразяване на кандидатите. Във Франция няма Централна избирателна комисия, а Национална комисия за контрол на президентската кампания, чиято основна функция е да следи за равноправието между кандидатите. Същата тази комисия наскоро санкционира президентът Макрон за неправомерно използване на профилите на Президента на Френската република в социалните мрежи, за „предизборна пропаганда“. Ако е нормално горепосочените социални мрежи да се използват от президента Макрон, то кандидатът Макрон, не бива да прибягва чрез тях към електорална пропаганда, реши Комисията. Такова решение е напълно логично, имайки предвид, че профилът на Президента на Френската република в Tуитър, е следван от над 8 милиона души, което му дава достъп до много по-голяма аудитория от тази на един нормален кандидат. След това решение на Комисията, екипът на Макрон набързо изтри всякакви предизборни лозунги, снимки и послания и от другите социални мрежи.

Друг интересен факт, който по-горе споменах е, че до последния момент, Еманюел Макрон не искаше да обяви кандидатурата си под претекст, че е твърде зает с председателството на Франция на Европейкия съвет и опитите му да договори мир между Украйна и Русия. Крайният срок беше 4-ти март 2022 г., и ако основните конкуренти на Макрон бяха ясни месеци преди този краен срок, то Макрон изчака до 18:00 ч. на 3-ти март, за да направи своето обръщение под формата на отворено писмо до френския народ. Никога не е имало действащ президент на Петата Френска република, който да е обявявал толкова късно намерението си да се кандидатира за втори мандат.

В контекста на международните събития, европейските ангажименти на Франция и няколкото безуспешни телефонни разговора и среща с Владимир Путин, анализатори смятат, че Еманюел Макрон се възползва от международното положение, за да натрупа лични електорални изгоди и инерция, която да му помогне в предстоящата битка за втори мандат, която се очертава все по-трудна.

В заключение, е редно да обърнем внимание и на темата за прозрачно финансиране на кампаниите на кандидатите. "Аферата МакКинси" и назряващия скандал около американската консултантска компания, която само за 2020 г., според разследваща комисия на френския Сенат, е спечелила 329 милиона евро приходи и платила 0 евро данък във Франция е показателна.

Въпросната компания е била използвана от правителството на Макрон през последните 5 години за редица услуги, между които и изработване на стратегията на френското правителство по време на двугодишната Ковид криза. Водещи френски кандидати обвиниха Макрон, че е използвал безплатно услугите на част от персонала на МакКинси по време на кампанията му за президент през 2017 г., нещо, което е недопустимо според френското избирателно право. Въпреки, че нарушения не бяха доказани, френското общество е чувствително, що се касае до плащане (или неплащане) на данъци от големи чуждестранни фирми, свързани с правителството.

Не бива да забравяме, че Франция е държавата с най-високи данъци, членуваща в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (международна организация на развитите страни), а Франсоа Фийон, който всички смятаха за сигурен победител в президентската кампания на 2017 г., беше победен на първи тур, заради афера с подарък на два скъпо струващи костюма.

Тепърва предстои да видим дали 2022 г. ще бъде триумф или фиаско за Макрон, но едно е сигурно, кампанията за президент на Франция е белязана за пореден път от скандали и предизборни нередности. Те демонстрират някои сериозни дефицити на френската избирателна система.