За да защити Лукойл, флагманът на олигархът Иво Прокопиев повтаря едно към едно опорните точки на сочените за крайни русофили в НС

Концесията на пристанище „Росенец“ е пусната по времето на Трайчо Трайков

Преди дни Народното събрание прие на второ четене промени, с които държавата си връща нефтеното пристанище "Росенец", прекратявайки концесията върху него, дадена на руския „Лукойл“. Законовите поправки (приети със сериозно мнозинство от гласовете на народните представители) предвиждат още хазната да получава допълнителни отчисления от 0.7% от разлика между цената на руския Urals и Brent, умножен по целия обем горива, пуснат на пазара. С промените, приети от НС, държавата ще може да има и особен представител в "Лукойл Нефтохим Бургас". Измененията бяха предложени от различни политически партии в различните си части – ДПС, ДБ и ГЕРБ, но зад общото – да се ограничи натиска на Русия върху родния пазар и да се спаси духа на евросанкциите срещу Москва, застанаха повечето от формациите, представени в НС. С едно очаквано изключение – партия „Възраждане“, чиито депутати гласуваха против. И едно не чак толкова очаквано, но пък логично предвид тежките връзки на партията с кръга „Капитал“ и руските интереси. 26 души от ПП гласуваха „въздържал се“, 23-ма изобщо не дадоха вот, а само четирима подкрепиха промените, но за това след малко. Тук е по-важно да се каже каква беше основната теза срещу промените и още по-ключовото – кой я защитава. 

„Възможните сценарии, ако се стигне до реално изпълнение на приетото законодателство, са за ръст на цените на горивата, защото петролният играч може да реши да калкулира новите си финансови тежести. (...) Вероятно е и да се блокира работата на рафинерията, ако държавата действително отнеме терминала, поради реална невъзможност да го оперира към момента. (…) Ако не се стигне до произнасяне на Конституционния съд и Брюксел отговори положително, държавата вероятно ще затъне в дела с концесионера "Лукойл"“.

Можете ли да познаете чий е горният любопитен цитат? На депутат от „Възраждане“? Отговорът е: и да и не. Твърдението е част от материал на изданието „Капитал“ – медийният флагман на олигарха Иво Прокопиев, посветен на съдбата на нефтеното пристанище „Росенец“. Дни след законовите промени медията излиза с критичен материал, който подозрително преповтаря опорните точки, с които няколко дни по-рано от парламентарната формация, сочена за основен проводник на русофилските интереси в НС - „Възраждане“, се противопоставя на поправките (виж карето).

И тук идва място за логичния въпрос – защо претендиращото за проатлантически профил издание „Капитал“ преповтаря дословно тезите на считаната у нас за партия с русофилски профил „Възраждане“? А отговорът трябва да се потърси в три неща: пари, зависимости и интереси. Които силно вълнуват издателя на „Капитал“ Иво Прокопиев. Последният все пак далеч не случайно е описван от редица европейски издания като „сляпото петно на българския медиен пейзаж“ и като „олигарх, създаден по съветски модел“. 

Началото на Прокопиев е пропито с връзки (включително от близкото му семейно обкръжение) с Държавна сигурност на мрачния тоталитарен режим у нас и с интересите на Русия у нас. Които изданията на Прокопиев периодично, но неотлъчно защитават.

През годините екип именно на „Капитал“ беше единственият от българско издание и един от малкото в световен мащаб, който посети на крака едно от „момчетата за мръсни поръчки на Кремъл“ - олигархът Константин Малофеев в Санкт Петербург. Излязлото по-късно интервю с него в „Капитал“ беше учебникарски пример за пиарски материал, промотиращ интересите на олигарха в ключови сектори за страната като енергетика и медии. И проста проверка в архивите на изданията на Прокопиев ще покаже, че по тези болни теми, които са част и от националната сигурност на страната, тезите рязко се припокриват с... интересите на Русия.

Най-емблематичният пример за това дойде преди месец, когато темата за „Лукойл“ отново бе отворена в Народното събрание. Тогава изданията на Прокопиев публикуваха серии от анализи защитаващи тезата, че московската компания трябва да бъде пожалена от евросанкциите. А основният им аргумент е, че парите, които идват от нея към Русия формирали незначителен дял от московското богатство. С две думи – с парите на „Лукойл“ в България, и без тях, Кремъл ще си продължи военните действия срещу Украйна, защо е нужно да спираме кранчетата у нас. Още повече, че – видиш ли – „Лукойл“ дори бил нещо като опозиционер на Кремъл. Смехотворни твърдения, които обаче днес претърпяват още по-сериозна градация и се поднасят от „Капитал“ с тезиса: „Лукойл“ е ключова компания за българската икономика, с тези промени ще я фалираме“.

Всъщност нищо от това няма да звучи нелогично, ако се прегледа архива на флагмана на медийната империя на Прокопиев – „Капитал“. През годините тезата за това какво трябва да се случва с нефтеното пристанище се е завъртала многократно – в зависимост от икономическия и политически интерес на Прокопиев в съответния момент. Така например, когато договорът за първата концесия е подписан през 2011 г., докато министър на икономиката и енергетиката е близкият до кръга „Капитал“ Трайчо Трайков, в Прокопиевото издание няма и ред по темата. Вероятно, за да не се „разлайват кучетата“. 

Тази тенденция сега е още по-откровена. Днес „Капитал“ пише: „В новата ситуация "Росенец" ще трябва да се стопанисва от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", а "Лукойл" да плаща пристанищни такси като клиент. Според транспортното министерство, ако концесията на нефтения терминал "Росенец" бъде прекратена, той на практика ще остане без лиценз за експлоатационна годност и няма да може да бъде използван за разтоварване на петрол. Едновременно с това целият тил на пристанището е собственост на концесионера. Или държавата ще остане с няколко кейови места и пирс, като всичките експлоатационни съоръжения, резервоари, тръби, кранове, уреди и т.н. са собственост на "Лукойл Нефтохим Бургас". Връзките на пристанището за товарене и разтоварване също органично са свързани с рафинерията (...) и (доставянето на гориво) би било сериозно предизвикателство и трудно осъществимо, без да се премине през инфраструктурата, собственост на настоящия концесионер и собственик на рафинерията“.

Разбира се, за факта, че преди отдаването на пристанището на концесия през 2011 г. е имало доста сериозен период от време, в което то пак е било стопанисвано от държавата, няма и дума. Защото не подкрепя основната цел не всички тези твърдения. А тя е да се внуши на читателите и на общественото пространство у нас като цяло, че руският „Лукойл“ не трябва да се пипа. Въпреки, че е сред основните колоси на управляваната от Кремъл икономика и основна брънка в геополитическите планове на Путинова Русия да държи в зависимост Европа и държавите-членки на ЕС.

Темата „Лукойл“ впрочем за пореден път сваля уж „евроатлантическата“ маска, под чието прикритие олигархът Прокопиев и изградената от него мрежа на кръга „Капитал“ за обществен натиск чрез НПО-сектора, политиката и медиите под контрола му прокарва задкулисни интереси. Своите и тези на геостратегическите си партньори в лицето на Путинова Русия например. Защото защитната пледоария за свързани с Москва компании, лееща се от изданията на медийната му империя – не само от „Капитал“, но и от останалите медии под контрола му, далеч не се ограничава само до браненето на „Лукойл“ и опитите му да държи под контрол и буквално като „руска губерния“ стратегически дялове от инфраструктурата на страната ни. Какъвто реално е пристанище „Росенец“. 

По абсолютно същия начин отново „Капитал“ влезе в ролята на медиен мегафон в защита на друга компания, създадена от българи, но разследвана за пране на пари, измама на вложители и – забележете – нарушаване на санкциите срещу Русия. Ако още не сте се досетили коя е тя, ще уточним, че става въпрос за скандално известната вече в цялото ни общество, както впрочем и в редица други държави като САЩ и Великобритания NEXO. За последните дни след акцията срещу криптопирамидата, извършена по сигнали и със съдействието на чужди служби изданието на Прокопиев пусна цяла серия материали, преповтарящи основните защитни тези на NEXO, затвърждавайки по този начин ролята си на основна рекламна платформа за дейността й. Ролята, която е играла през годините и продължава да изпълнява. Защо? 

Най-натрапчивият отговор е заради пари, но далеч не се ограничава само до него, предвид факта, че пак през последните дни станаха наяве редица факти, показващи от една страна, че ключови играчи в NEXO са бивши високопоставени кадри на Прокопиевата медийна империя „Икономедиа“. А от друга – че криптопирамидата освен основен рекламодател на изданията от кръга „Капитал“ е била и основен спонсор на една от формациите, играеща ролята на проводник на интересите му в политиката – ДБ, чиято кампания за последния парламентарен вот е финансирала на почти 90%. 

Намерете десетте разлики:

Депутатът от „Възраждане“ Стоян Таслаков на брифинг в НС представя позицията на партията на 19 януари 2023 г.:

„В крайна сметка току-що преподписана концесия за 24 години беше прекратена, което поставя на риск българската държава да бъде съдена. Възможно е да платим милиарди лева щети. Действията по опериране на пристанището се поемат от държавата и лицензът на пристанището може бъде прекратен. Въпреки всички отрицателни становища от агенции и министерства, решението беше политическо и подозираме грандиозна корупционна схема, която ще стане ясна в по-късен етап. Опасенията са, че така България може да изгуби единственото си нефтено пристанище, за да може чужди компании да внасят и печелят от горива на нашия пазар, а нашето предприятие да бъде закрито, чрез умишлено докарване до фалит“

„Капитал“ в статията „Десантът на Росенец и на пазара на горива“ от 20 януари 2023 г.:

„Възможните сценарии, ако се стигне до реално изпълнение на приетото законодателство, са за ръст на цените на горивата, защото петролният играч може да реши да калкулира новите си финансови тежести, смятат от сектора. Друг риск е да спаднат количествата внесен петрол пак по линия на отчисленията за държавата. Вероятно е и да се блокира работата на рафинерията, ако държавата действително отнеме терминала, поради реална невъзможност да го оперира към момента…. Ако не се стигне до произнасяне на Конституционния съд и Брюксел отговори положително, държавата вероятно ще затъне в дела с концесионера "Лукойл“.