Наскоро се появиха доказателства за регистрирани случаи, когато симптомите не отшумяват дори 6 месеца след излекуването

Вирусът засяга жизненоважни органи като мозъка, сърцето, белия дроб и бъбреците

Нещата, които не знаем за т. нар. „дълга COVID опашка“, са в пъти повече от тези, които вече са ни известни. Един от всеки петима пациенти, преживели заболяването, преминава през усложнения, а две трети от пациентите имат все още симптоми 7 седмици след изписването им от болница. Това показва нашият опит в болниците и центровете на Българския Кардиологичен Институт.

- Вие лекувате ли пациенти с COVID-19, доцент Симова?
- Да, много и постоянно. В болница „Сърце и Мозък“ в Плевен ние разполагаме с най-голямото отделение за стационарно и интензивно лечение на COVID-19 от Видин до Варна - с 64 легла, 24 от които са реанимационни. От началото на пандемията аз самата работя в него като ръководител на научноизследователската група „Пост-COVID-19 синдром“ и мултидисциплинарния екип, част от Националната диагностична и лечебна кампания „Живот след COVID-19“. Моите колеги, редица хабилитирани специалисти и посветени на медицината и науката лекари от всички поколения, са извънредно мотивирани за постигане и поддържане на много по-добри резултати от средноевропейските.

От началото на пандемията ние денонощно се борим за живота на всеки един пациент и резултатите ни са изключително добри. Средно, пациентите остават при нас в стационар 6 дни, а в интензивното COVID отделение - 18 дни. Смъртността, която отчитаме, е сведена до 14,5%. Това е един силно насърчаващ резултат не само за България, но и сравнено с опита на колегите в Европа - там смъртността при пациенти, които са били приети за болнично лечение с COVID-19, е 24% средно.

- Какво означава дълъг COVID-19?
- Обикновено симптомите на COVID-19 отзвучават до 4 седмици от началото на заболяването - т. нар. фаза на „остър COVID-19“. Ако оплакванията продължат и след четвъртата седмица (или се появят отново), вече говорим за т. нар. „дълъг COVID-19“. Самият „дълъг COVID-19“ се дели на два периода: от 4-та до 12-та седмица е „продължително симптоматичен COVID-19“, а след 12-та седмица говорим за „пост-COVID-19 синдром“. Той включва симптоми като задух, лесна уморяемост, продължаваща кашлица, ставни болки и болки в мускулите, сърдечносъдови оплаквания, нарушение в бъбречните и чернодробни показатели, депресия, мозъчна мъгла и дори косопад. Наскоро се появиха доказателства за регистрирани случаи, когато симптомите не отшумяват дори 6 месеца след излекуването.

- Чест феномен ли е „дългият COVID-19“?
- За съжаление, да! При една голяма част от преболедувалите COVID-19 дълго време след острата фаза все още се установяват оплаквания. Резултатите до момента показват категорично, че вирусът засяга жизненоважни органи като мозъка, сърцето, белия дроб и бъбреците. А Центърът за превенция и контрол на заболяванията в САЩ допълват този списък още с психиатрични и дерматологични последици. Нашият опит, и в частност моят личен, показва как точно се засягат тези органи - като се увреждат и променят малките им съдове. SARS-CoV-2 може да проникне в ендотелните клетки на съдовете - тези най-вътрешни, деликатни клетки, и да ги увреди. Освен че са ключов фактор за еластичността на съдовете, те имат рецептори, позволяващи навлизането на вируса в тях. Когато се увредят, те не могат да изпълняват правилно своите функции, съдовете се запушват и това възпрепятства обмяната на кислород и хранителни вещества с клетките на органите.

- Има ли тежки случаи на „дълъг COVID-19“?
- Имаме пациенти, при които в резултат на последиците от инфекцията се налага хоспитализация седмици и дори месеци след преболедуван COVID-19. Най-често това са случаи на белодробна тромбемболия (запушване на съдовете на белия дроб, б. р.). Изненадващ е и броят на случаите на инфаркт на миокарда след COVID-19 при все повече пациенти в активна възраст - 16, само за последните два месеца в „Сърце и Мозък“ Плевен.
Лекуваме и пациенти с миокардит - възпаление на мускула на сърцето, със запушване на артерии на ръцете и краката, при които може да се стигне и до ампутация. Нашите специалисти по съдова хирургия в момента анализират тези случаи. Данните и заключенията от това изследване на пациенти с пост-COVID-усложнения скоро ще бъдат публикувани в международно научно списание.

- Какъв е опитът на другите държави с „дългата COVID опашка“?
- Например, във Великобритания има 69 клиники за дългосрочно лечение на COVID. Там са ангажирани лекари, медицински сестри, физиотерапевти и други експерти от няколко специалности. Основната им задача е да разработят методи за оценка на физическото и психическото състояние, за да насочат пациентите към правилното лечение и рехабилитация. Ако приемем, че средната продължителност на симптомите при развитие на „дълга COVID опашка“ надвишава 12 седмици, представете си какво влияние върху икономиката и разходите в здравната система има това. Не само върху допълнителния финансов ресурс за лечение, но и продължителната неработоспособност на активното население, което е най-често засегнато. Именно заради това БКИ предложи на МЗ и НЗОК да бъдат обсъдени възможностите за диагностициране и лечение на последиците от „дългия COVID-19“. Освен това, добре е известно, че цените на клиничните пътеки у нас са 3 пъти по-ниски от тези в Чехия, 7 пъти от Германия и над 11 пъти от Швейцария и Съединените щати, а ние постигаме европейско качество в здравеопазването.

- През септември миналата година обявихте национална кампания за проследяване на пациенти, преживели инфекцията. Продължавате ли да преглеждате и консултирате? 
- Да, ежедневно. Интересът към „Живот след COVID“ е толкова голям, че увеличихме нашата дигитална и комуникационна мощност, създадохме специална платформа на сайта на Българския кардиографичен институт. Анкета за пациенти след COVID-19, която да улесни достъпа до специалист. Остава и възможността за връзка с нашите координатори. Според информацията, която получаваме от пациентите, определяме необходимостта от лекарски прегледи, които рутинно се планират в центровете на БКИ в София, Плевен, Велико Търново, Шумен, Варна, Бургас, Стара Загора или Ямбол. Успоредно с това се създаде пациентска организация със същото име, с която нашите специалисти работят в тясно сътрудничество.
До момента към нас се обърнаха над 1000 граждани, които са анкетирани, а много други в процеса на диагностика и лечение на други заболявания попадат в програмата и са редовно проследявани. Това, което дори ние не очаквахме, беше, че положително (с „да“, т. е. има проблем) отговориха около 80% от анкетираните! Всички получиха безплатен преглед и над половината вече са консултирани повече от веднъж с проследяване. Аз лично прегледах повече от 100 пациенти и мога да споделя с Вас своите наблюдения ): най-честите сърдечни оплаквания са свързани с ритъмни и проводни нарушения; следва дестабилизиране на артериалното налягане; дисметаболитните промени, за които пациентите не подозират - вероятно резултат от кортикостероидна терапия или тежък инфекциозен синдром като цяло. Тук имам предвид поредица от промени в лабораторни показатели, като започнем от липиден профил и кръвна глюкоза и стигнем до повишените Д-димер и феритин, които често персистират много дълго. Търсим причината, както и правилния лечебен подход.
Друго много важно наше наблюдение - отново нещо, което пациентите не усещат, но се диагностицира смущаващо често, е нарушението в деформацията (вътрешното съкращение и работата, б. р.) на сърдечния мускул. За това изследване са необходими добре обучен клиницист и специален ехокардиограф от висок клас с извънредна разделителна способност и проследяваща система т. нар. speckle tracking imaging, myocardial strain, която позволява ясно да установим това опасно нарушение. С такава апаратура разполагаме в Плевен и Бургас и в Медицински Център Европейска Кардиология в София.

- А има ли неща, които още не знаем за дългия COVID-19?
- Всъщност, нещата, които не знаем за дългия COVID-19, са в пъти повече от тези, които вече са ни известни. Само част от неизвестните към момента са: Колко от хората, преболедували COVID-19, ще имат дълготрайни последици? Как можем да им помогнем по-бързо и по-успешно? Колко дълго ще страдат? Можем ли да предвидим още по време на острата фаза кои пациенти ще развият дългосрочни последици или хронични усложнения? Можем ли да предотвратим развитието на дългосрочните последици? Въпросите, на които предстои да търсим отговор, са много и за да достигнем до тези отговори, се изискват съвместни усилия на лекари, научни работници, съсловни организации, професионални дружества, финансови институции, правителствени организации. Ние сме готови да си сътрудничим с всички тях, за да може общите усилия да доведат до качествен напредък на знанията и уменията и да допринесат за прогреса на медицинската наука, на която сме посветили живота си.

- Сякаш тъкмо се успокоихме с появата на ваксини и ето, появиха се нови мутации, особено заразни и рискови за младите хора...
- Да, очаква се трета вълна, нов по-висок вирусен товар и повече заразени млади хора. Благодарение на интензивното секвениране, редица държави вече успяха да установят коя мутация е най-разпространена на териториите им - говорим за британски, южноафрикански, бразилски, калифорнийски. Британският премиер Борис Джонсън вече излезе с изявление, че местният вариант е не само по-заразен, но и по-смъртоносен. Имунолозите твърдят, че един човек може да се зарази повторно с различните варианти, Вече има регистрирани случаи и в България. Както предупреди проф. Христова, директор на НЦЗПБ, от нас зависи да вземем всички възможни мерки. Защото, ако не реагираме навреме, и най-строгите рестрикции няма да са достатъчно ефeктивни. Бих добавила, че механичните мерки, дори и прилагани съвестно, не стигат. Необходимо е да надградим с медикаментозна защита, преди биологичната - каквато е ваксината.
Миналата седмица главният експерт на САЩ по инфекциозни болести и здравен съветник в Белия дом и при двамата президенти, д-р Антъни Фаучи, изрази безпокойство относно ефикасността на ваксините срещу новите щамове. Моноклоналните антитела се свързват с точно определена част от вируса и ако се появи мутация точно там, се увеличава вероятността за намалена ефективност на антителатата.

- Има ли нещо окуражаващо накрая, днес? 
- Да, разбира се, ние в Института лекуваме всеки ден повече сърца, отколкото Казанова е успял да разбие за цял живот!

Нашият гост
Доц. д-р Яна Симова е ръководител на научноизследователската група “Пост-COVID-19 синдром” и главен изследовател и медицински ръководител на Националната диагностична и лечебна кампания “Живот след COVID-19”.
Доц. Симова е водещ специалист по ехокардиография в България, заемала е ръководни позиции, включително в Европейското кардиологично дружество и Европейската асоциация по сърдечносъдово изобразяване. Занимава се с цялостно изследване, диагностика и лечение на пациенти със синкоп (преходна загуба на съзнание/припадък), включително с телемедицина и телекардиология (иновативно направление в медицината, което позволява постоянно онлайн наблюдение на пациента от разстояние), стрес тестове на сърцето, анализ на функцията на съдовете.
Отличена е с многобройни награди за научни постижения, включително престижната награда за Високи научни постижения на Съюза на учените в България. Търсен лектор и преподавател в национални и международни конгреси и обучителни модули. Редактор на шест научни списания, с над 350 публикации.
Тя е и. д. Директор и член на съвета на директорите на Българския Кардиологичен Институт (БКИ), началник на отделението по кардиология в МБАЛ “Сърце и Мозък” - Плевен.
В свободното си време обича да кара ски и да играе тенис.