Няма срок за подаване на жалби в Конституционния съд

Опозиционните партии най-напред ще жалят процедурата по бързото приемане на поправките

КС трудно би обединил жалбите в едно дело

Каскадна атака на промените в Конституцията обмислят опозиционните партии, научи “Труд news”. Това означава, че ще бъдат подадени отделни жалби по спорните текстове в Конституционния съд, обясниха депутати юристи. 

По този начин ще бъдат образувани самостоятелни дела, който КС трудно би обединил в едно, тъй като засягат различни институти на основния закон - част от текстовете, които предстои да бъдат атакувани са за съдебната власт, други засягат президента, трети са за българското гражданство. 

Ако КС все пак ги обедини в едно мегадело, тогава трябва да се определят няколко докладчици, но не е ясно дали те ще са на едно мнение при подготвянето на проект за решение на КС. Освен това от опозицията припомниха, че в Конституционния съд няма случайно разпределяне на делата и от години там стриктно се следи на кого е ред да бъде докладчик. Обичайна практика било да се вкарват междинни жалби, за да се изчака “правилният докладчик” по конкретната жалба. 

Ако в момента се вкарала една единствена жалба по промените в основния закон, то докладчик щял да е Филип Димитров, който не е подписал Конституцията, коментираха депутати. А и дори да не е докладчик то въпросът е дали има право да се произнася по конституция, която самият той е отхвърлил още във ВНС.

Конституционалисти припомниха, че няма срок за атакуване на промените в Основния закон пред КС, както и ограничения за броя жалби, които могат да бъдат подадени от един субект.

Опозиционните партии в парламента смятат най-напред за атакуват самата процедура, която според тях е била нарушена. Според чл. 155, ако предложението получи по-малко от 3/4, но не по-малко от 2/3 от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от 2 и не по-късно от 5 месеца. От “Възраждане” и ИТН бяха пратили запитване до КС по казуса, но отговор по същество от магистратите нямаше, тъй като промените бяха в процес на гласуване. От опозицията са категорични, че въпросът стои отворен и КС трябва да се произнесе по него.

От президентството също обявиха, че ще атакуват промените в Конституцията, но и оттам не бързат. В началото на ноември държавният глава ще обнови квотата си с двама - пратените в КС от Росен Плевнелиев. Мариана Карагьозова и Филип Димитров трябва да освободят места за хора на Радев.

Народното събрание избира двама от квотата си след 11 януари

Десислава Атанасова и Атанас Атанасов харесани за конституционни съдии

Председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова и съпредседателят на ПГ на ППДБ Атанас Атанасов се очаква да бъдат номинирани за конституционни съдии от квотата на Народното събрание, а процедурата по избора им ще е скоро след 11 януари, когато е и последният срок за предложения за кандидати за съдии в Конституционния съд. Според приетите процедурни правила и двамата ще трябва да напуснат партиите си, ако бъдат избрани. Атанас Атанасов е лидер на ДСБ и при това положение във формацията ще има избор на нов председател. Комисията по конституционни въпроси ще проведе разискванията, а гласуването в пленарна зала ще се излъчва онлайн.

Атанасова и Атанасов обаче не би следвало да са докладчици по жалби срещу промените в Конституцията, тъй като са гласували „за” въпросните промени, коментираха конституционалисти.

Номинираните за конституционни съдии попълват и декларация по чл. 4, ал.3 от Закона за Конституционния съд, че нямат друго гражданство, освен българско.

Доц. Наталия Киселова: Спорни са, но нямат такава противоконституционност

Партиите в сглобката са си необходими

Част от промените в Конституцията, макар и да са спорни, но нямат такава противоконституционност, която да доведе до обявяването им за противоконституционни. Има три въпроса в Основния закон, които трябва да бъдат оспорени от Конституционния съд. Първият въпрос - съотношението във Висшия прокурорски съвет (ВПС) по отношение на квотите.

Доминира квотата на излъчени от Народното събрание за членове на ВПС. Предложението, което доминираше в обществените обсъждания беше да бъдат наравно - 5 на 5. Т. е. трима прокурори да бъдат избрани, плюс главния - 5, а избраните от Народното събрание да бъдат също 5. Само че народните представители предпочетоха да не променят броя избрани от Народното събрание, които остават 11 и всъщност като отидат 5 в съвета на съдиите, 6 остават в прокурорския съвет. Вторият въпрос, който би се атакувал пред Конституционния съд е създаденият нов член 91 Б в новата Конституция - да го кажем накратко, изборът на членове на регулаторни органи да става с квалифицирано мнозинство.

Третият въпрос - ограничаване правомощията на служебното правителство на президента. Промените в Конституцията са един от въпросите, по които сглобката се разбра. Партиите в некоалицията все повече заздравят отношения по общите теми, за които са постигнали предварително съгласие.