България подкрепя санкциите срещу Русия като средство за спиране на нейната инвазия в Украйна, но вероятно ще търси изключение от евентуална забрана за внос на руски природен газ и петрол, ако такова предложение бъде внесено. Това казва премиерът Кирил Петков в интервю за агенция "Ройтерс".

България, членка на ЕК и НАТО, е почти напълно зависима газовите доставки от руския "Газпром", а единствената й рафинерия, собственост на руската "Лукойл", осигурява над 60% от горивото, използвано в страната, отбелязва агенцията.

Съединените щати са готови да пристъпят към забрана за внос на руски петрол в САЩ без участието на съюзниците си в Европа, са казали пред "Ройтерс" в понеделник двама души, запознати с въпроса.

Германия, най-големият купувач на руски суров петрол, отхвърли плановете за забрана на вноса на енергоизточници, позиция, която Петков подкрепя, посочва агенцията.

„България би подкрепила всякакви мерки, защото ние наистина сме против войната, но за тези две (нефт и газ), може би ще поискаме изключение... Нямаме текущи алтернативи в момента, ние сме твърде зависими“, казва Петков пред "Ройтерс".

„Ние напълно подкрепяме украинския народ, подкрепихме първия пакет от санкции, дори сме отворени и за други санкции, само тези две санкции би било много трудно за нас да приемем като икономика и като държава", казва още българският премиер.

България работи за диверсификация на доставките на природен газ и води преговори за внос на по-големи количества азерски газ, като проучва и вариантите за втечнен природен газ, доставян през гръцките пристанища, казва още той.

Страната, която експлоатира два съветски ядрени реактора с мощност 1000 мегавата в АЕЦ "Козлодуй", обмисля как да процедира с ядреното оборудване, доставено за нейния ядрен проект от 2000 мегавата в Белене, обяснява Петков.

България вече е платила на Русия за оборудването, посочва "Ройтерс".

Правителството обмисля дали да го използва като част от хибриден реактор, който може да използва гориво от САЩ или Западна Европа, или да продаде оборудването на друга страна и да започне наново с нова технология не от Русия, обявява Кирил Петков.

Центристкото коалиционно правителство на Петков също така ще започне да купува 1,5 милиона тона пшеница, за да осигури хранителните си запаси до реколтата следващата година и да избегне рискове, които могат да възникнат от евентуални аварии в атомни електроцентрали в Украйна, пише агенцията.

Черноморската страна, която е произвела над 7 милиона тона пшеница миналата година, не планира да забранява износа на пшеница, казва Петков и добавя, че държавата ще увеличи и запасите си от царевица и слънчоглед.

Петков казва, че България, която е с обвързала валутата си лев към еврото, засега се придържа към целта си да се присъедини към еврозоната от януари 2024 г. Той казва, че инфлацията ще остане до голяма степен в съответствие с тази в страните от еврозоната.

„България има валутен борд, така че по някакъв начин вече сме все едно сме в еврозоната, нищо не се променя за нас. Нямаме отделна парична политика... Нашата инфлация ще бъде сравнително еднаква с европейската инфлация", казва той.

„Засега се придържаме към настоящата целева дата през 2024 г. и се надяваме, че ще успеем да я изпълним“, казва Кирил Петков пред "Ройтерс".