Милее за сиромасите, ходи пеша, рядко слага вратовръзка

Членовете на съзаклятието полагат тайна клетва. В обществото се правят на непознати, контактуват с псевдоними, пароли и шифър

Сиромахомилството е забравено днес. Има обаче ключова роля в политическата история на България. От него тръгва демагогията или популизма, които са едно и също. Трябваше от Канада да пристигне Кирил Петков, за да възроди това прелюбопитно явление.

Идеолог на сиромахомилството е Спиро Гулабчев. Роден през 1856 г. в Лерин, той учи в Цариград, Одрин и Пловдив. Продължава да се образова в Москва и Киев. Първо е семинарист, после следва право и историко-филологически науки.

Извън университетските банки Спиро се запознава с народничеството, руският еквивалент на популизма. През 1886 г. е заловен на Одеското пристанище да пренася нелегална литература в куфари с двойни дъна. Изключен е от университета, осъден и затворен. От заточение в Сибир го спасява застъпничеството на Българската екзархия.

Екстерниран у нас, Спиро Гулабчев преподава в Габровската, Варненската и Търновската гимназия. Там полага основите на сиромахомилството. Както Левски е организирал частни революционни комитети, така Спиро организира Приятелски дружини.

Конспирацията е заимствана от БРЦК. Членовете на съзаклятието полагат тайна клетва. В обществото се правят на непознати, контактуват с псевдоними, пароли и шифър. Най-важното е да не носят вратовръзки, инструктира ги Спиро Гулабчев. Вратовръзката е символ на благоденствието, който ясно разграничава изедниците от сиромахомилите. Освен това да се ходи пеша със запретнати крачоли. Да се види, че беднотията няма чорапи.

Кирил Петков е верен последовател на Спиро. Слага вратовръзка само в краен случай, най-вече за пред началниците в Брюксел. Наистина носи чорапи, но се придвижва пеша!

През 1887 г. Спиро Гулабчев минава през Казанлък. Тамошният социалист Константин Бозвелиев пише в спомените си:

„Облечен беше просто - с малоруска риза и шевици. Запознахме се. На разговор той се оказа един крайно любознателен човек и приятен събеседник. В малко време неговото просто и искрено слово завладя сърцето ми и сякаш ме твърде много сближи с тоя до вчера непознат за мен човек. На следния ден Гулабчев чрез нас се запозна с мнозина наши съграждани и мои приятели и другари и между нас се роди идеята да го придружим на коне до Габрово...“

„Гулабчев - продължава Бозвелиев - ми изтъкваше недостатъците и несправедливостта на сегашния обществен строй, икономическото неравенство - големи богатства у едни, голяма сиромашия у други, което води и към политическо неравенство, защото богатите винаги имат по-силно влияние в държавата и държат властта в ръцете си. Изтъкваше ми как докато голяма част от обществото е поставено в условия тежки за живота, пресилена работа, малка заплата, лоша и недостатъчна храна, недостатъчна почивка, тясно и нехигиенично жилище и пр. - друга част от това общество почти нищо не работи, а се ползва с всички имотни и културни блага и плува в доволство, като бъбрек в лой. В заключение на всичко това Гулабчев сочеше нуждата от една дълбока обществена реформа, която би премахнала тези неправди в обществото и би дала възможност на всички хора да живеят щастливо в света.“

Това се случва преди 20 юли 1891 г., когато на Бузлуджа е основана Българската социалдемократическа партия. Спиро Гулабчев краде сиромахомилството, върху което социалистите имат историческо право. Те милеят за народа, а не някой си Спиро, пледират марксистите. Брадата на Димитър Благоев трепери от гняв докато сваля маската на Спировата организация:

„Тя се състоеше от групи в разни градове, в които групи се приемаха членове само със съгласието на Гулабчева. Групите не се познаваха една друга, даже членовете от едни групи не трябваше да познават членовете на други групи. Само Гулабчев трябваше да знае всички и само той определяше кой е годен за неговата организация и кой не. И наистина, при обиска в квартирата му властите намериха списък на всички членове и дори на техни приятели със забележки срещу тях.“

През 1890 г. Спиро Гулабчев отваря печатница в Русе. Пуска около 150 издания, между които комунистическия манифест на Маркс и Енгелс. През май 1891 г. тиражира периодическия сборник „Ново време“ с редакционна статия от Благоев. Като вижда какви глупости е натворил авторът, Спиро хвърля книгата в огъня. По-късно Дядото възстановява „Ново време“, което излиза и днес.

Сиромахомилството не е запазена марка на левицата. Всяка партия го крие в джоба си и го вади при нужда. Ярък пример е Михаил Такев от Демократическата. На предизборни обиколки в началото на XX век той носел в багажа чифт цървули.

Когато файтонът наближи селото, Такев сменял лачените чепици с опинците. Слизал на мегдана, глашатаят събирал людете и сиромахомилът се обръщал към тях: „Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате.“

Михаил Такев произнася четиричасова реч в Севлиево. Само покойният Фидел Кастро се е доближавал до този рекорд. В Сливен говори пред 15 000 слушатели, Босилеград го посрещат 500 почитатели.

Дори в онези точки на родината, където народът изначално е опиянен, Такев е еликсир за масите. В Сухиндол, българската Шампания, го приветстват с хоругви и цветя. В Сунгурларе, изворът на мискета, минава през триумфална арка, вдигната с доброволни пожертвувания от околните села.

Журналистът Петър Карчев свидетелства: „Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата u работа ще бъде да построи мост в селото.“

„Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?“, попитал внедрен в тълпата агент провокатор. „Тя е най-лесната работа, гражданино - ще ви прокараме и река!“, сложил ръка на сърцето си ораторът с цилиндър и цървули.

Кирил Петков няма да обуе цървули, но поне да смени лачените чепици с простонародни обувки. Моделът, който сиромасите купуват за десетина лева. С тях отидоха да гласуват за месията от страната на кленовия лист.