Китай не е Япония

Или как САЩ се надцениха

Защо Тръмп не си търси съюзници?

Стратегията на САЩ да се борят срещу протекционизма с още повече протекционизъм не е нова. През 1980-те я приложиха успешно спрямо Япония. Днес искат да спечелят с нея битката срещу Китай. Но сметката им няма да излезе.

“Ако Китай не се беше отказал, щяхме да постигнем едно чудесно споразумение”, написа Доналд Тръмп в Туитър в понеделник. Три дни по-рано обаче той вдигна двойно вносните мита за китайските стоки, с което всъщност направи пробива в търговския спор между двете най-силни икономики в света по-скоро невъзможен.

Пекин многократно е давал да се разбере, че няма да преговаря с опрян до главата пистолет. В отговор на “американския унилатерализъм и търговски протекционизъм” Китай обяви, че от юни налага мита на вносните американски стоки на обща стойност 60 млрд. долара. Тръмп обаче смята, че всичко върви по план. А икономическият му съветник Лари Кудлов добавя, че САЩ са на път да прекратят “продължаващите вече над 20 г. нечестни търговски практики” на Китай. Още на следващия ден Тръмп посмекчи позицията си: “Влязохме в малък сблъсък с Китай. Но ако Пекин още иска да постигнем сделка, тази възможност все още е налице”, заяви той.

Вместо да предизвиква сътресения на пазарите със своите постинги в Туитър, Тръмп би могъл да се поучи от опита с някогашния търговски конфликт с Япония. Така например би могъл да съгласува действията си с други правителства, които също имат интерес да накарат Китай да спазва правилата на Световната търговска организация (СТО). В случая с Япония, през 1985 г. САЩ се договориха с петте водещи индустриални държави (Г-5), с които сключиха в Ню Йорк т.нар. споразумение “Плаза”. С него Япония се задължи да вдигне стойността на йената спрямо долара и така да оскъпи експорта си. Тази стъпка се превърна в началото на края на японския икономически бум.

От Дойче веле (със съкращения)

Коментари

Задължително поле