В края на миналата седмица медиите на олигархичното задкулисие „Дневник“, „Клуб Зет“, „Фрог“ и „Медиапул“, разпространиха поредната „декларация“ до Висшия съдебен съвет (ВСС) на получилото стотици хиляди лева грантове от чужди фондации НПО „Съюз на съдиите в България“. Очаквано, мишената и този път е депутатът Делян Пеевски, издател на „Телеграф“ и „Монитор“.

Сега Съюзът на съдиите, оглавяван от печално известния съдия Калин Калпакчиев, оправдал подсъдимите по делото „САПАРД“, пита: „Кадрувал ли Пеевски в съдебната система?“

Съюзът на съдиите в България – важен елемент в пъзела от зависимости на Прокопиев.

В декларацията се претоплят стари фалшиви новини, с участието на компрометирания бивш председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов. Активиран е и Методи Лалов, напуснал предвидливо преди две години председателското място в Районния съд, след като проверки констатираха десетки финансови машинации по време на управлението му. Още преди седмица Лалов, съвсем неслучайно и в пълен синхрон с последвалата декларация на Съюза на съдиите, даде старт на манипулацията с изказването си на маргиналната конференция, организирана от грантово зависимото НПО „Правосъдие за всеки“ и финансираното от Цветан Василев сдружение „Боец“.

Разбира се, крайната идея на манипулаторите е подчиненият на задкулисието председател на ВКС Лозан Панов да вкара декларацията за обсъждане още тази седмица, на заседанието на съдийската колегия. Така подсъдимите олигарси за пореден път ще имат повод да отклонят вниманието от себе си, като прехвърлят топката в полето на омразния им Пеевски, чиито вестниците от години разкриват корупцията и зависимостите между същите тези олигарси и магистрати в съдебната система.

Че се разиграва класическо активно мероприятие, спор няма. Както и няма съмнение кои са неговите режисьори и изпълнители. Първо, както вече посочихме, преди седмица бе проведена конференция с гръмкото име „Независим съд – свободна държава! За правото и справедливостта“, организатори на която бяха сдружение „Боец“ - което е на ръчно управление на избягалия в Сърбия екс-банкер Цветан Василев, както и от НПО-то „Правосъдие за всеки“, свързано с друг подсъдим олигарх – Иво Прокопиев. На сектантската сбирка са допуснати само медиите на кръга „Капитал“ и „журналисти“ като Люба Кулезич (водеща задушевни разговори с Цветан Василев на живо и по скайп в защита на налудничавите му брътвежи по казуса КТБ) и Арман Бабикян, разкрит като собственик на мрежа от сайтове за фалшиви новини. Естествено, няма как лекция да не прочете и „почетният гост“ - председателят на ВКС Лозан Панов, който вместо да обясни как жена му си е закупила имот от „Артекс“ за 382 евро на квадрат (докато половината правителство хвърли оставки заради „ниските“ цени на техните сделки от по 800 евро) и как самият той се е сдобил с луксозна вила само за 26 хиляди лева на морския бряг, предпочете отново да заложи на високопарни фрази за това, че бил „борец за право“, правейки умопобъркани сравнения на съдебната ни система с тази на нацистка Германия по времето на Адолф Хитлер. Че Лозан Панов се е сринал до поредния маргинал в дългия списък на провалените слуги на Прокопиев, е повече от ясно. Не е ясно само колко още провокации ще сътвори този маргинал, уронил критично престижа на магистратската професия, докато заслужено потъне в забвение.

Методи Лалов – през далаверите до главната роля

На същата конференция реч е държал и хвърлилият оставка като председател на Софийски районен съд Методи Лалов, като е споделил, че имал договорка с „лошите“, за да стане шеф на съда - визирайки среща с тогавашния председател на ВАС Георги Колев и шефката на Софийски градски съд Владимира Янева. Но докато словото на Панов беше напоително отразено от медиите на Прокопиев, Василев, Сашо Дончев и Огнян Донев още в същия ден, думите на Лалов бяха запазени за по-удобен момент, очевидно на принципа „на час по лъжичка“. Седмица по-късно сайтът на български език на радио „Свободна Европа“, който приюти бивши кадри на Прокопиев и Донев като Иван Бедров, Полина Паунова и Борис Митов, пусна материал със заглавие „Да не се отметне това момче“. Пеевски и влиянието му над Темида, което ВСС не проверява“, към което беше прикачен и клип с изказването на Лалов на въпросната сектантска сбирка. Няколко дни след това логично „цъфна“ и декларацията до ВСС на Съюза на съдиите.

Всъщност, както декларацията, така и думите на Лалов, не съдържат изобщо името Пеевски, но за сметка на това изобилстват от инсинуации и зле скалъпени фалшификации, в духа на бившата Държавна сигурност. Интересно е и как Методи Лалов изведнъж, след седем години се е сетил, че „лошите“ му били помогнали да стане шеф, при положение, че никога не се е оплаквал някой някога да му е оказвал какъвто и да било натиск. Сигурно изведнъж е „прогледнал“, по подобие на скандалната „гнила ябълка“ Румяна Ченалова, която от символ на корупцията в съдебната ни система (изобличена именно чрез „Капитал“), след като започна да бълва фейкове против Пеевски изведнъж беше припозната от Прокопиев като … борец против корупцията (да „борец“, без майтап). Другият замесен в декларацията е Веселин Пенгезов, който бе освободен от началническото му място в апелативния съд още през 2011г. заради уронване престижа на съдебната власт. Тогава се разкри и аферата на дъщеря му с отстъпеното й право на строеж в Приморско за 563 кв.м., срещу смешната сума от 2 хил. лева. През 2014г. прокуратурата повдигна обвинения на Пенгезов и за злоупотреба с евросредства в размер на 700 000 лева, като делото и към момента е висящо. Наистина, за разлика от позакъснялата изповед на гузната съвест на Лалов, Пенгезов не е заявил публично съпричастността си с въпросната декларация. Съюзът на съдиите използва името му, явно за да предаде повече драматизъм на сценария.

И този път е повече от ясно кои са изпълнителите в поредната завера срещу нашия издател Делян Пеевски. Разбира се това са поръчковите медии на подсъдимите олигарси Иво Прокопиев, Огнян Донев и Цветан Василев. Това са и грантовото зависимият Съюз на съдиите и останалият без работа заради допуснати нередности в работата на Районния съд Методи Лалов – наказан от ВСС докато беше съдия за забавени 22 дела, както и даден на прокурор заради проверка от Сметната палата, установила далавера при организирана от него обществена поръчка за доставка на принтери. Липсва (за сега) само известната като „гнилата ябълка“ на съдебната система, но подвизаваща се днес като знаме на Прокопиевата съдебна реформа, бивша съдийка Румяна Ченалова. Но и нейното включване по темата няма да закъснее – всички, поставили се в услуга на Прокопиев, имат своята запазена роля в сценария.

Кой е истинският „кадровик“ в съдебната система?

По-важното обаче е, кои са режисьорите на този водевилен спектакъл на задкулисието. За тази цел достатъчно е да се съпоставят фактите, защото тогава лъсва пълната несъстоятелност на инсинуациите спрямо Пеевски, за сметка на изобличаването на реалните „кадровици“ в съдебната ни система. Факти за кадруване на Пеевски в съдебната система няма и не може да има, защото не Пеевски е човекът, който има за приятели съдии. Не той е и лицето, което е свързано с висши магистрати, нито пък има десетки НПО-та на хранилката на Сорос, с които да организира „конференции“, „кръгли маси“ и „протести“, за да влияе върху общественото мнение и да извива ръцете на съда.

Истината в случая е видна и от птичи поглед – реалният задкулисен кадровик в съдебната власт е не друг, а подсъдимият олигарх Иво Прокопиев, който има за приятел не просто съдия, а съдия № 1 в системата – Лозан Панов. Именно на Лозан Панов и на подчинените му по веригата съдии, разчитат и Прокопиев, и Цветан Василев, и Огнян Донев (последният вече оправдан на първа инстанция за укриване на данъци), за да получат така важните оправдателни присъди за извършените от тях престъпления.

Цялото ръководство на Съюза на съдиите също е под прякото управление на Прокопиев, а явно и на Цветан Василев, след като Съюзът на съдиите участва в активни мероприятия заедно с НПО-то на избягалия фараон – сдружението „Боец“. Сам по себе си този факт е изключително компрометиращ. Рамо до рамо една съдийска организация и НПО на подсъдим и то не кой да е, а подсъдимият за най-голямата в историята на страната финансова измама. В една наистина правова и демократична държава, щеше ли този факт да мине незабелязано? За допълването на взаимовръзките не бива да се забравя и обстоятелството, че още докато беше член на ВСС, сегашният председател на Съюза на съдиите Калин Калпакчиев (самият той наказателен съдия и същевременно автор в изданието на подсъдимия Огнян Донев „Клуб Зет“), беше уловен на снимка, как се разхожда с лидера на олигархичната партия на Прокопиев „Да, България“ Христо Иванов.

Изобщо където и да ги чукнете, ще се спукат, защото докато за Пеевски се фабрикуват нелепи твърдения от крайно компрометирани лица, поставили се в услуга на олигархичното задкулисие (защото друга реализация те вече нямат), то за зависимостите на Съюза на съдиите и на членуващи в него магистрати с подсъдимия олигарх Иво Прокопиев и неговото обкръжение, фактите са много. А и участниците в тези взаимовръзки въобще не се крият. Защото според техните разбирания, да си зависим от Прокопиев е някаква обществена „привилегия“.

Мантрата издиша: Няма как да губиш съдебни дела, ако „кадруваш“ съдии

Всъщност трябва да се анализират само някои от съдебните дела, по които „Телеграф“ и „Монитор“ са страни пред Темида, за да се разбере, че за съжаление на задкулисието, мантрата им за Пеевски, че „кадрувал“ в системата, не работи. По тези дела ищци са и Прокопиев, и дясната му ръка Юри Катанов, който е в управата на „Да, България“, и Сашо Дончев. Дела за хиляди левове, заради това, че „Телеграф“ и „Монитор“ са казвали истината за престъпното забогатяване на олигархията, по време на така наречения Преход. Но истината едва ли има някакво значение за съдиите, които „правораздават“ по тези процеси. Защо ли? Много просто – всички са членове на същия Съюз на съдиите... Например „Телеграф“ беше осъден на първа инстанция, че е казал истината за забогатяването на Сашо Дончев и за ролята му в обществото на комисионер, на гърба на народа, заради печалбите му от търговията с газ. Адвокат по делото е Татяна Дончева, друга любимка на кръга „Капитал“, а съдия – членът на Съюза на съдиите Евгени Георгиев. Същият бе и подкрепен от Съюза на съдиите за председател на Софийски градски съд. Може би е случайност? Или решения против „Телеграф“, по две дела с ищец Юри Катанов, съдии по които са отново членове на Съюза на съдиите - Райна Мартинова и Милена Каменова. И тук ли е случайност? А може би отново е случайност, че ВКС – личният съд на Лозан Панов, осъди „Телеграф“ по дело заведено от Иво Прокопиев, а съдии по делото бяха Веска Райчева и Светла Бояджиева – и каква „изненада“ – отново членове на Съюза на съдиите. Можем да продължаваме още, защото битката за истината минава през превзетия от Прокопиев и олигархичното задкулисие съд, където другите (противниците на задкулисието) нямат никакви шансове да се преборят за нея.

Е, така ли всъщност „кадрува“ Пеевски в съдебната система, овладяна от Иво Пвокопиев? Голямо „кадруване“ ще да е паднало. А предстоят и още много подобни „случайни“ дела. Как мислите, ще отсъди съдия Красимир Мазгалов, който „случайно“ е заместник-председател на управителния съвет на Съюза на съдиите и който „случайно“ гледа делото в Софийски градски съд на „Черния лебед“ – жената на Лозан Панов, също против „Телеграф“ и „Монитор“. Нищо, че исковата молба на Елисавета Панова беше отхвърлена от районния съд, защото криминалната й регистрация е надлежно установен факт (каква смелост е трябвало на районния съдия за да постанови това решение – благодарение на такива магистрати все още има някаква надежда). Важното сега е, че адвокат на жената на председателя на ВКС по това дело, вече пред горната инстанция, е Георги Атанасов, съдружник с Даниела Доковска и Ина Лулчева, застанали рамо до рамо с Лозан Панов на стълбите на Съдебната палата на прословутия „пърформанс“ през 2015г. Няма страшно, сега делото вече е при „правилния“ съдия и няма да има неприятни изненади.

А да познаем ли още отсега какво ще реши съдия Гергана Коюмджиева, също член на Съюза на съдите, която ще гледа делото на Сашо Дончев, и той се бил „обидил“ от обяснимата остра реакция на Пеевски против чудовищната манипулация наречена „Бяла книга за свободата на медиите“, разпространена миналата година от олигархичното задкулисие. Няма нужда да гадаем, съдия Коюмджиева ще осъди Пеевски, можем да се обзаложим. И как изобщо делата срещу „Телеграф“, „Монитор“ или срещу Пеевски се разпределят за решаване все на членове на Съюза на съдиите. Или разпределението в превзетия от Прокопиев съд не е „случайно“ или Съюзът на съдиите се е разраснал неимоверно, че магистрати извън него не са останали. Второто, като се вземат предвид намаляващите членове на съюза за всяко следващо общо събрание, явно не е вярното предположение. Скоро магистратите, членуващи в Съюза на съдиите ще могат да се преброят на двете ни ръце. Значи „виновно“ е разпределението или по-скоро ръката, която го прави.

Да, така именно „кадрува“ Пеевски – като губи делата пред „независимия“ съд, а така „обективно“ отсъжда Съюзът на съдиите, докато пуска декларации против него. Всичко друго е само поредната манипулация, съшита с бели конци.

Това са все скандални връзки, за които няма да прочетете нито в „декларациите“ на магистратите от Съюза на съдиите, нито в медиите на Прокопиев, Дончев, Донев или Василев. НПО-тата на Сорос и „Боец“ също няма да организират „конференции“ или протести, на които да ги изобличат. Вместо това ще повтарят до втръсване пред обществото мантрата за Пеевски и за „зависимата“ от него съдебна система, докато олигархията не получи така желаната съдебна индулгенция.

„Телеграф“ пита ВСС за зависимостта на Темида от Иво Прокопиев

„Телеграф“ обаче ще отправи официално запитване към Висшия съдебен съвет за това съществува ли зависимост на определени магистрати и съсловни организации от подсъдими олигарси и в частност от Иво Прокопиев, както и има ли влияние Прокопиев върху самия Висш съдебен съвет. Вестникът ще попита зависими ли са Лозан Панов и Калин Калпакчиев от разградския олигарх-приватизатор, притискани ли са съдии, членове на Съюза на съдиите, за да постановяват решения в полза на подсъдими олигарси, както и допустимо ли е председател на ВКС да е „гост-лектор“ на сбирка, организирана от НПО, представляващия на което демонстрира близост с подсъдимо и издирвано от Интерпол лице.

Защото това са съществените въпроси, на които трябва да се отговори, за да се изчисти съдебната ни система, а не на дневен ред непрекъснато да са фалшиви мантри, налагани от истинските виновници за това съдът да продължава да се ползва с най- ниското доверие на обществото.