Над 100 фондации и институти бълват предложения и идеи за кандидат-президента

Екипът на демократите копира метода на конкурента за работа с политолозите

Умните глави втълпяват на Доналд Тръмп да парира опасностите Китай, Иран и Русия

100-дневният „гратисен период“ за работа на спокойствие вече не съществува и изпълнението на обещанията на президента се следят още от първия му ден

Вече две съботи, тази и през следващите три съботни дни чрез сглобка на текстове от американския, италианския и френския печат, правим опит да се разходим из „Планетата Тръмп“, за да я осветим малко повече. И за да поумуваме върху въпроса дали ако бяхме американци, щяхме да пуснем бюлетината за Доналд Тръмп или за Камала Херис?

Едва ли има наивник, който да смята, че Доналд Тръмп се готви сам за евентуалното си второ президентство на САЩ. В масовите представи на обикновения американец или пък европеец политикът, борещ се да бъде държавен глава на световната свръх-сила, бил той демократ или републиканец, обикновено е заобиколен от малобройна група асистенти в бели ризи със запретнати ръкави и с вратовръзки. И те го съветват, подсказват му решения на проблемите на Америка в унисон с отколешната политика на неговата партия, инструктират го с PR-хватки за словесно и имиджово поразяване на противника, предлагат акценти за речите му на срещите с избиратели и т.н.

Разбира се, за мнозина обикновени избиратели кандидатът със сигурност привлича за разработката на политическата, икономическата или военната си платформа за управление специалисти и професори от най-престижните университети на страната. Но със сигурност много малко са тези хора далеч от политиката, които знаят, че зад всеки кандидат-президент на САЩ стоят солидни мозъчни тръстове с десетки, понякога стотици умни глави. Като при Доналд Тръмп става дума за персонала на поне четири мощни национални фондации, в чиято орбита пък кръжат над сто научно-изследователски института. Няма начин – управлението на все още най-мощната страна в света не е шега работа и към него трябва да се пристъпва всеобхватно и компетентно.

Като начало кандидатът на Републиканците е доверил бъдещето си на опитната в голямата политика консервативна Фондация „Heritage”/Наследство – прев. кор./, която е разработила насоки за второто му президентство,  наречени „Проект 2025“. Него бистри с журналисти в началото на юли на терасата на кафене срещу сградата на фондацията във Вашингтон бившият изпълнителен директор на първата администрация на Тръмп – Майкъл Макена. По-специално той разказва на заобиколилите го репортери как тази консервативна „стара дама“ от семейството на американските мозъчните тръстове, родена през 70-те години на миналия век и исторически свързана с някогашния президент Роналд Рейгън, е включила в подготовката на второто президентство на Тръмп десетки статистически, социологически,  маркетингови, „PR“ и  други авторитетни институции. Именно те се заемат с подготовката на второто евентуално президентство на Тръмп, озаглавявайки начинанието си „Проект 2025“. И по инициатива на президента на фондацията Кевин Робъртс - върл консерватор, известен със своите антиглобалистки изцепки, „Heritage“ публикува дебела тухла от 900 страници с най-различни предложения и идеи.

Трудът съдържа мощни мерки, вдъхновени от речите на Доналд Тръмп, като например мобилизация на армията, за да се гарантира депортирането на милиони нелегални имигранти. Но също така в стотиците страници има и други предложения, които са отхвърлени категорично от кандидат-президентския екип още преди да му бъдат представени, като например пълното изтегляне от аптеките на хапчето за аборт. „Манията за мир“ с благоволението на Владимир Путин, чийто радетел е ястребът Кевин Робъртс, направил всичко, за да блокира в началото на пролетта пакета от помощи за Украйна, също „оцветява“ проекта за голямо недоволство на „рейгънистите“ от щаба на евентуалния бъдещ президент. И не случайно „тухлата“ на  „Heritage“, съдържаща между другото и инструкции как да бъдат подбрани няколко хиляди „верни на боса“ кандидати за работа в бъдещата му администрация, предизвиква порой от остри критики в американските медии. Като много журналисти не се церемонят да заклеймят плана като „протуберанс на екстремно десния американец“, целящ да унищожи републиканската форма на управление с „армия от зилоти“, разбирай готови на всичко пламенни бунтовници.

„Има ли наистина някой във Вашингтон, който да вярва на тази журналистическа басня?“ - пита Майкъл Маккена събеседниците си, след което обяснява, че фондацията „Heritage“ била пожелала преди всичко да „стартира градивен процес“, като предостави на президента „база-данни с имена на личности, които са съгласни с неговите идеи и са готови да работят с него“. „През 2016 г., когато се качих на лодката на Тръмп, - разказва Маккена, - в политическите среди на Вашингтон имаше три групи хора: тези, които открито работеха срещу Тръмп, тези, които не знаеха как функционира президентската администрация и трета група, която бе готова да изпълнява неговите управленчески решения, но тя беше твърде малка. Ето защо бързо се роди идеята да се увеличат възможностите на тази група и усилията бяха насочени към укрепване на нейния потенциал! Както казваше президентът Айзенхауер, не планът е важен, а планирането.“ - обобщава Маккена, отбелязвайки, че екипът на Байдън бил направил абсолютно същото през 2020 г. „Идеята за подготовка за прехода не е нищо ново“ - потвърждава и вицепрезидентът на „Heritage“ Джеймс Карафано, който допълва: - „Уроците, които научихме през 2016 г., бяха, че новият  президент трябва да назначи около 4000 души на чисто политически позиции.“ Но броят на способните за целта хора около Тръмп преди осем години се оказва далеч под нужните на новата администрация чиновници и „Heritage” създава онлайн-академия за обучение на потенциални кандидати. „Тъй като нашите партии сега се разминават във всичко, - подчертава Карафано, - 100-дневният „гратисен период“ за работа на спокойствие  вече не съществува и изпълнението на обещанията на президента се следят още от първия му ден в Белия дом, а тях могат да ги реализира на практика само екип от способни и всеотдайни служители.“

Според експерта от десния мозъчен тръст така се било случило и с Джо Байдън, който още с встъпването си в длъжност през 2021 г. подписва истинско „цунами“ от заповеди за назначение с цел изпълнение на предизборните обещания чрез париране и обръщане в обратна посока на всичко свършено от неговия предшественик.  „Сегашните обвинения на демократите, че представляваме някаква предполагаема опасност за САЩ, - продължава Карафано, - само отразяват свръх-разделението на страната ни, където всичко е боядисано в черно и бяло и където Демократическата партия се смята за единствената приемлива демократична сила в държавата.“

А още в края на юли и преди да е обявена официално за кандидат на демократите за президентското кресло, сегашната вицепрезидентка Камала Харис се обявява срещу „Проект 2025“, определяйки го като „плашило“. Интересното е, че Харис атакува наистина слаби пунктове в „тухлата“ от 900 страници и приемайки безмълвно критиките, Тръмп се разграничава от проекта и нарежда неговото актуализиране да бъде спряно. След това „моторът“ на инициативата и бивш член на предишната му администрация Пол Данс подава оставка - няма начин след като “The Donald” изстрелва в „Туитър“ фразата:  „Някои от нещата, които тези хора казват, са абсолютно нелепи и главозамайващи. Нямам нищо общо с тях“. Влиятелната директорка на предизборната кампания на кандидат-президента Сюзън Уайлс също се дистанцира от проекта, призовавайки при очертаването на визията за управление занапред да се ползва единствено политическата платформата на Републиканската партия. После от „Heritage“ смутено обявяват, че в бъдеще ще престанат да дават управленчески акъл, а ще концентрират усилията си единствено върху набирането на можещи и лоялни ръководни кадри за желаната смяна на караула в Белия дом. Според разследване на списанието с милионен тираж  „New Yorker“ обаче в резиденцията на Тръмп „Мар-а-Лаго“ в Палм Бийч работата по „Проект 2025“ не спира и в момента, но с него вече се занимават други два много близки на кандидат-президента десни мозъчни тръстове -   Центърът за обновяване на Америка и Института за консервативно партньорство. Работата им е координирана от бившия сенатор-републиканец Джим Деминт,  а доверен помощник на групата е вече превърналата се в нещо като „служба човешки ресурси“ на тръмпизма  фондация „Heritage“.

За да обяснят важността, която се отдава сега на набирането на ръководни кадри от работещите за Тръмп мозъчни тръстове, техните шефове припомнят по един или друг повод травмата, която предизвика „бунтът“ на федералната бюрокрация по време на неговия първия мандат. „Много държавни служители на времето откровено са заговорничили срещу президента.“ – отбелязва пред журналисти Артър Милих - изследовател в консервативната фондация „Клермонт“ и един от „интелектуалните бели дробове на Тръмпизма“. „Умишлените изтичания на записи на президентски разговори, скандалът с някакъв предполагаем таен договор с Русия – продължава Милих, - показаха желанието на една дълбока държава да се противопостави на президента с цел да саботира неговото управление“. „Направо се появи форма на конфискация на властта от четвърти, неконституционен властови клон - чиновническата държава“ – обяснява и  споменатият „мотор“ на „Проект 2025“ Пол Данс. Той и неговите съмишленици от десницата са убедени, че тази „постоянна класа“ от бюрократи малко или много е завихрила прекомерен монопол върху властта в страната. И тази констатация ражда в реториката на Тръмп термина "контрареволюция", който най-напред използва шефът на „Клермонт“ Том Клингенщайн. „Нашата идея бе да намерим за целта в забравената и от Господ американска провинция нови управленчески кадри - „бойци“ извън вашингтонския чиновнически „балон“, като търсихме например майки, на които им е писнало от рушащата Америка идеология уокизъм в училищата, или бизнесмени, независими от големите монополи  и от безмилостните играчи в кулисите на властта.“ – обяснява Пол Данс.

Но дали поставянето на верни кадри на всички важни административни постове не изкарва Америка на пътя към диктатура в ръцете на Тръмп? – тревожат се през тези дни не само отявлените привърженици на демократите сред политическите наблюдатели.  Такъв например е смятаният за неутрален интелектуалец Робърт Кейгън, който неотдавна написа книга за риска от диктатура след евентуална „нелиберална метаморфоза“ на Републиканската партия в резултат на избора на нейния кандидат за президент.  Ако Тръмп спечели, Кейгън прогнозира „установяване на авторитарна система, която постепенно ще унищожи демократичния проект на бащите-основатели на САЩ“, без обаче да обясни точно защо контролът и балансът във властта няма да работят при победа на бившия държавен глава. „Голямата опасност при концентриране на авторитарна власт в ръцете на президента е загубата на легитимност на държавните институции“ - тревожи се  и десният интелектуалец Дейвид Голдман, който се готви да гласува за Тръмп, но се чуди какво ще стане, „ако той експроприира например правосъдието“.

„Левицата отвори доста рани, като стартира много политически процеси, но се надявам, че Тръмп няма да прибегне към подобни ходове срещу противника, ако стане президент“ - отбелязва в статия директорът на консервативната издателската къща „Encounter Books“ - Роджър Кимбъл. Той коментира като доста нелепи тезите на интелектуалеца  Робър Кейгън, припомняйки, че „всеки републикански кандидат след Рейгън е наричан от демократите Хитлер!“ Виж, съратникът на експрезидента Майкъл Маккена отхвърля по-прозаично пророчествата на демократите за „опасността от тръмписти-фанатици в администрацията“. Ами той отбелязва, че политическите назначения ще засегнат едва около 4000 началници от 2,4 милиона държавни служители, като никак не било сигурно дали тази цифра ще бъде достигната дори наполовина. А бившият министър на Тръмп - Робърт Уилки, който сега ръководи работещата за кандидат-президента също мощна консервативна структура „America First Institute“/Първо Америка – прев.кор./, описва твърденията за някаква предстояща диктатура на „Тhе Donald“ като „злостни фантазии“. И казва, че експрезидентът се „подготвя“ за второто си позициониране начело на САЩ по модела на първия мандат. Отбелязвайки, че „по никакъв начин не говори от името на Тръмп“, Уилки подчертава, че институтът „Първо Америка“ е населен от „мъже на действието“, които вече са изиграли ключова роля в управлението на великата държава и тепърва ще го правят с подобаващ ентусиазъм.

Като самият бивш министър през следващите седмици ще посети Япония и Европа, за да разясни намеренията на републиканския екип за противодействие на нарастващите авторитарни и все по-вражески настроени към Америка сили - Китай, Русия и Иран. „Защото , Западът сега е в по-опасна ситуация, отколкото когато и да е било след кубинската криза в началото на шейсетте години!“ – натъртва Уилки. Който според редица наблюдатели след година като нищо може да се изявява Държавен секретар на САЩ, стига Тръмп да победи на 5-ти ноември.